Определение № 794 от 28.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Перник, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500606 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 5936/17.07.2026 г., подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес за призоваване: гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, чрез юрисконсулт М.Н. – пълномощник директори срещу Разпореждане 18152 / 19.06.2026 г. по ч. гр. дело № 5966/2026 г. на Районен съд - Перник за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение относно вземанията, произтичащи от финансираните застрахователни премии и начислената върху тях договорна лихва. Сочи, че застраховката представлява допълнителна услуга, изрично предвидена в ЗПК, като в конкретния случай потребителят доброволно е избрал сключването и е дал съгласие за финансиране на премията чрез предоставения кредит. Поддържа, че застрахователните премии са били заплатени от кредитора на застрахователя посредством предоставяне на допълнителен финансов ресурс, поради което същите формират част от главницата по кредита и подлежат на възстановяване съобразно погасителния план, заедно с уговорената договорна лихва. Релевира доводи, че премиите не следва да бъдат включвани при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, а е избрана по желание на потребителя, което съответства както на разпоредбите на ЗПК, така и на Директива 2008/48/ЕО и Директива (ЕС) 2023/2225.

Позовава се и на практика на ВКС в подкрепа на това твърдение.

Сочи, че договорът ясно урежда начина на формиране на общия размер на кредита, включително финансираните застрахователни премии, както и начина на тяхното превеждане директно на застрахователя по нареждане и със съгласието на кредитополучателя. Поддържа, че клаузите са прозрачни, индивидуално приети и не представляват неравноправни условия. В заключение жалбоподателят счита, че преценката относно правилното изчисляване на ГПР и евентуалната недействителност на договорните клаузи предполага събиране и анализ на доказателства, включително чрез съдебно1 счетоводна експертиза, каквито действия не могат да бъдат извършени в рамките на ограниченото по предмет заповедно производство, поради което моли разпореждането да бъде отменено и заявлението да бъде уважено и в отхвърлената му част.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е подадена с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК: 131134023 срещу Е. С. М., ЕГН: ********** да заплати на заявителя сумите: главница в размер на 7 311.48 евро, ведно със законна лихва за период 08.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1 271.25 евро за периода 15.11.2025 г. до 22.04.2026 г.; мораторна лихва в размер на 106.34 евро за периода 15.11.2025 г. до 28.05.2026 г.

Претендират се и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 147.71 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро.

Към заявлението са приложени, както следва: извлечение от счетоводни книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за актуалното състояние към 28.05.2026 г. на кредитната сметка по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** с кредитополучател Е. С. М., ЕГН:

********** с клиентски номер: ***; договор за потребителски кредит; уведомление за предсрочна изискуемост; разписка за получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и пълномощни.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по силата на чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение при наличието на някоя от следните хипотези: 1. не са налице кумулативните предпоставки на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК (документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника); 2. не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК (когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ) и 3. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В случая не са налице първите две хипотези за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, съответно за обезсилване на издадения изпълнителен лист, при което неоснователни се явяват направените в тази връзка възражения по жалбата. Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги на банката за сметка представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на кредитора спрямо длъжника. Приложеното извлечение е изготвено и подписано от оправомощен служител при заявителя и отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата на неговото сключване; кредитополучател, с посочени име, ЕГН, адрес; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които - главница, лихва и период; подпис и печат на банката.

Не е налице и основанието по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като към заявлението са представени доказателства, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, за което надлежно е уведомила длъжника - представени са уведомление за предсрочна 2 изискуемост на процесния кредит и обратна разписка, от която е видно, че същото е получено лично от кредитополучателя на 22.04.2026 г.

По отношение на това дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав приема следното:

В случая се касае за претендирано вземане от заявителя въз основа на договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Е. С. М., който договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съответно отношенията между страните се уреждат от този закон.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл.

7.2.3., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора.

Тази клауза се явява неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. При настъпване на застрахователното събитие банката, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката- кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

В настоящия случай, вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно, доколкото длъжникът ползва услуги (застраховка), които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то тя е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните. От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл. 7.1., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора. Има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита да е неравноправна - риска от загуба на вземания на банката на общо стойност от 1687.26 евро като договор за застраховка не е представен по делото, поради което и съдът не може да прецени колко са предоставените застраховки, налице ли е надзастраховане , кои са покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна 3 стойност, е еквивалентна или не на този риск.

От своя страна договорните клаузи на чл. 7.1 и 7.2 не са индивидуално уговорени, а фигурират в изначално изговен образец на договора, налагат на потребителя пърично задължение без еквивалент по делото, поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.

Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума.