Решение № 451 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500293 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 3721/ 17.01.2023г от И. Ц. И. ЕГН:********** с адрес гр.Варна ж.к.."Вл.В." ***, чрез адв.Д. П.

Й. от ВАК, съд.адрес: гр.Варна бул."Вл.В." ***, срещу решението на ВРС19с-в № 48/5.01.2023г по гр.д № 5097/2020г, с което ЗАДЪЛЖЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.В." ***, ап.73 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв."В.", с.о. „К." ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЕНО Е на И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.В." ***, *** да приближава на по- малко от 50метра Р. К. Ц., ЕГН **********, както и обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес гр. Варна, кв."В.", с.о. „К." *** и местоработата й - Автошкола "Ц. 001", с адрес гр. Варна, ул."В."№7 за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.В." ***, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 500лева, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.

1

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.В." ***, *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.В." ***, *** да заплати на Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв."В.", с.о. „К." *** сумата в размер на 1010лева, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Счита същото за изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

От оспорвания съдебен акт е видно, че ВРС не е възприел от фактическа и правна страна обстоятелствата по делото. Вследствие неправилно тълкуване на доказателствата по делото и приложението на закона е достигнал до погрешен извод и в резултат на това е постановил неправилен съдебен акт.

С отказа да бъдат приети като доказателства по делото КСППЕ и приобщаване на ЧНД №3251/2022г на ВРС не са събрани всички относими към спора доказателства.

Акта на насилие, за който се иска защита, според молителката е бил осъществен на 15.04.2022г между 12-13ч на паркинга на магазин „Юск" и „Макси Пет", когато ответникът й нанесъл побой - удари с юмруци в областта на главата, блъскане на главата й в таблото на колата, както й разкъсал блузата и сутиена й вследствие на дърпане; казал й "циркове тук няма да правиш, мършо". Викала за помощ, че И. е полицай и ме бие, но никой не пожелал да й помогне". Свидетел на всичко е била съученичка на молителката В.М., която я попитала какво се е случило и защо била разстроена. На последно място ответникът заплашил баща й К.Ц., че ако подаде жалба срещу него, ще запали автошколата, която била негова собственост.

За установяване на тези свои твърдения, ищцата е представила МУ № 330/2022г, изд. от МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД и свидетелски показания на своя баща. В писмения документ са посочени два акта на насилие – един, според твърденията, осъществен от ответника и един - от брата на молителката /свид.Д.Ц./ на същата дата, но в по-късен час, към 18.30ч, който в дома на свекърва й я дърпал за косата, блъскал я в стената. Медиц.у-е било 2 издадено на 21.04.2022г, т.е. 6 дни след датата на твърдените насИ., както и лист за преглед на пациент от 15.04.2022г от 19.55ч. В анамнезата, заявена от пациента, е посочено - причина за посещението на лечебното заведение и прегледа била „дърпана за косата и блъскана в стената. Оплаква се от главоболие."

Обстоятелството, че в медиц.у-е са заявени едновременно два акта на насилие и молителката сама заявява причините за посещението и оплакванията си, сериозно разколебава твърденията срещу ответника.

В допълнение от свид.показания на Д.Ц. става ясно, че на база същото медиц.у-е сестра му пуснала жалба и срещу него в Полицията, за което бил разпитван многократно.

Неправилно ВРС приема, че следва да кредитира показанията на свид.К.Ц., пред тези на сина му Д.Ц., тъй като последния бил заинтересован.

Според въззивника, правилната логика е обратната на приетата от съдебния състав. Показанията на брата на молителката, по-скоро са в насока да оневини самия себе си и да прехвърли вината за травмите върху И. И., отколкото да свидетелства и представи възприетото в полза на последния.

Това е първата причина, поради която следва да се кредитират неговите показания, а не тези на баща му.

Втората важна причина била, защото обясненията на Кр.Ц. за видяното от него и последващото му поведение са алогични и житейски абсолютно неадекватни. Вижда дъщеря си с кръв по ръцете, шията и лицето и не само, че не е попитал какво и защо се е случило, но и не е предприел никакви действия, за да й окаже помощ, да потърси отговорност и пр. Приел е видяното равнодушно, без необходимост от обяснения и намеса от негова страна. Не помнел как е била облечена дъщеря му при положение, че, според твърденията в молбата, трябвало да бъде със скъсана блуза и сутиен. На поредно място, показанията са хаотични, противоречиви и недостоверни.

Кр.Ц. в показанията сам убеждава себе си, че ответникът е бил молителката;

И. е упражнил насилие над дъщеря му; нямало да бъде тук, ако не било така, все едно че е присъствал на инцидента, а същевременно е и разколебан „склонен съм да й вярвам." На посл.място, бащата на молителката три пъти в разпитите сочи къде бил видял травмите по дъщеря си, дори е категоричен, че нямало нужда да му 3 казва нищо, видял я как изглежда; тя ми разказа какво се е случило. „Какво да ми разказва, аз го виждам."

Акцент се поставя върху обстоятелството, че никъде в медиц.у-е нямало описани травми по лицето на пациента и на явно видими места.

Травмите са в теменната област на главата, задната повърхност на шията в долна трета, страничната повърхност на дясна гръдна половина, страничната повърхност на дясната мишница в средна трета, задната повърхност на десния лакът, външната повърхност на дясното бедро.

Всичките описани травми, могат да бъдат видени, единствено и само ако молителката е била без дрехи, което със сигурност не е било така предвид мястото, времето и сезона. Дори с блуза с къс ръкав, описаните в медиц.у-е травми не биха били видими предвид местата на тялото, където са били и тяхната големина.

Ето защо счита, че ВРС неправилно е кредитирал показанията на свид.Кр.Ц. пред тези на неговия син. Последните са диаметрално противоположни - точни, ясни, непротиворечиви, последователни, а и житейски логични : „Баща ми искаше да й вземе колата, защото имаше неплатени глоби. Баща ми каза, че като се прехвърли колата на нейно име, ще й върне колата. Тя каза на приятеля си, че той не я защитава; излезе от офиса и отиде до клиниката, защото има сърцебиене, но, тъй като имаше много хора, реши, че няма да чака и седна на кафето в близост и докато беше там му крещеше, че той не я защитава, около 10 минути беше цялото нещо и си заминаха. Обиждаше го, че е мишок, защото не я защитава. Баща ми не беше там, където се случи това. В офиса единствено баща ни й каза да му даде ключовете Абсолютно не, нямаше наранявания никой от тях. Единствената драма беше, че баща ми й каза да му даде ключовете от колата. Нито са се карали. Съвсем нормални си дойдоха двамата. Нямаше й абсолютно нищо.

Мисля, че беше с дълъг ръкав. "

На посл.място. Психиатричното и психологическо състояние на молителката не е без значение за настоящото производство. Не е без значение доколко фактите, които са изложени в молбата, могат да бъдат ценени като достоверни съобразно способността й правилно да възприема, интерпретира и възпроизвежда факти от действителността.

Потвърждение за това е обстоятелството, че в медиц.у-е са изложени 4 два акта на насилие, които молителката смесва, както и данните, изнесени от свид.Д.Ц. за хаотично, неадекватно поведение и обидите, които е отправила към И. И. по повод, че последния не я защитавал от него и баща му. Не е без значение и изложеното от свидетеля, че малката им сестра е пуснала жалба за настаняване на принудително лечение на молителката: „Малката ми сестра я беше страх да излиза с децата, защото се страхува какво може да направи Р..

Конкретно тя й пусна тази жалба, защото я е страх да не направи нещо на нейните деца." Посоченото е красноречиво и говори за едно целенасочено, отмъстително поведение на молителката, вкл. и по отношение децата на сестра си! Какво остава за бившия, с когото са живели на семейни начала и едно криворазбрано накърнено самолюбие, да обсеби и без това комплицираното емоционално състояние на молителката?! Резултатът е видим от настоящото производство.

Противно на приетото от ВРС „анализът на ангажираните доказателства налага извод, че ответникът не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи изложеното в декларацията и затова съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства", не ответникът следва да провежда обратно доказване и установява отрицателни факти, а молителят трябва да докаже твърденията си, което в настоящият случай не е било сторено.

С Решение от 30.08.2022г по ЧНД № 3251/2022г. по описа на ВРС Р. Ц. е настанена на задължително лечение, с поставена диагноза „биполярно ефективно разстройство сегашен маниен епизод с психотични симптоми".

Решението е обжалвано, въз основа на което е образувано ВНЧД № 1001/2022г на ВОС. Назначена е КСППЕ. До изготвянето на експертизата молителката е престояла в психиатрия август-септември 2022г, като е приемала медикаменти и е провеждано лечение. ВОС е приел, че в действителност освидетелстваната страда от биполярно афективно разстройство, но при комплексното освидетелстване афективните й изживявания са дезактулизирани и не определят болестно поведението й, което, очевидно е било повлияно от лечението й в Психодиспансера.

Настоящото дело и твърдяният акт на насилие касае период, в който молителката се е намирала в маниен епизод с психотични симптоми, като същите са повлияли на правилното възприемане, интерпретиране и 5 възпроизвеждане на факти от действителността.

Неоснователно ВРС е отказал да приеме по делото съдебно психиатрична експертиза по ЧНД № 3251/2022г на ВРС-29с-в, както и КСППЕ по ВЧНД №1001/2022г на ВОС.

Неоснователно в процеса не бяха допуснати исканията за назначаване на КСППЕ, чрез която да се установи в каква фаза на заболяването се е намирала молителката към 15.04.2022г.

Предвид всичко посочено счита, че постановеното от ВРС решение е изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като бъде отхвърлена молбата за защита.

Моли, на осн.чл.78 ГПК, за присъждане на съдебно-деловодните разноски и адв.хонорар и пред двете инстанции, на осн.чл.38 ал.1 от ЗА.

Поради изложеното моли за уважаването на жалбата му.

В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 8557/2.02.2023 от молителката Р. К. Ц. със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за оставяне без уважение, като излага следните съображения:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата - чл.2 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице.

На декларацията по чл.9 ал.З от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.