Решение № 40 от 23.04.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Берковица, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100288 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Г. Е. Г. обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване спрямо ответника съществуването на вземания, а именно – 13 055.17 лева, частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № ...., сключен на 21.03.2016 г., представляваща частично претендирана главница за периода от 20.02.2021 г. до 20.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и 11 944.83 лева, представляващи обезщетение за забава: считано от 14.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13/2024 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 21.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", като кредитор и Г. Е. Г., като кредитополучател 1 е склочен договор за потребителски кредит с № HOUS-12990800, по силата на който му е предоставил сума в размер на 60 000 лева.

Вземането е прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД на основание чл. 99 от ЗЗД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на 12.02.2019 г., когато е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г.

Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. З от 33Д за извършената продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал Файненс СА.- клон България с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника, за което представя обратна разписка, в случай, че уведомяването бъде счетено за ненадлежно представя с исковата м о л б а Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/HOUS-12990800 от 16.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 13/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Г. Е. Г. за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13/2024 г. на РС – Берковица , а именно:

13 055.17 лв., частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № HOUS-12990800, сключен на 21.03.2016 г., представляваща частично претендирана главница за периода от 20.02.2021 г. до 20.07.2022 г.;

11 944.83 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 14.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, - Законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд до 2 окончателното изплащане на задължението

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Ответната страна Г. Е. Г. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

Оспорва извършената цесия, както и че е бил уведомяван за нейното извършване. Възразява, че договора за кредит е недействителен. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираното вземане.

Оспорва размера на претендираните вземания, както и че е бил уведомен за предсрочната изискуемост. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит и неговите елементи, по силата на което са възникнали задължения за ответника и техния размер, настъпилата изискуемост на задълженията по договора /включително предсрочната му изискуемост/, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане в претендирания размер, наличието на договор за цесия между ищеца и кредитодателя на ответника, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. че последният е уведомен за сключването му.

По иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .... /л. 4-9/, от който е видно, че на 21.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Г. Е. Г., като кредитополучател е склочен договор, по силата на който кредитора е предоставил на Г. Е. Г. в заем сума в размер на 60 000 лева.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя на кредитополучателя /което се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза от вещото лице К. Н. на л. 151162 по делото и дадения отговор на първи въпрос, че сумата, предмет на процесния договор за кредит е усвоена на 22.03.2016 г./.

3

Съгласно чл. 4 от условията на договора кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 20.03.2024 г. съгласно погасителен план на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 904.11 лева.

На 12.02.2019 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /чрез своя правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" / е прехвърлил вземането си по кредита на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. /видно от съдържанието на приложените по делото на л. 56-67 официално заверени преписи от Рамковия договор, допълнителни споразумения и извлечение от Приложение 1 към рамковия договор на л. 68-70/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че извършената цесия не обхваща процесното вземане.

С пар.2, ал. 1 от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е задължил да прехвърля и продава на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, определени всеки месец в Приложение № 1, неразделна част към договора, като под „вземане“ съгласно пар.1 от договора е уговорено да се разбират всички суми, дължими на продавача по цесията, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, които включват, но не се ограничава до – дължима главница, лихва, просрочена лихва, неустойки, такси и всички разноски, дължими от главницата.

С допълнителни споразумения /л. 64-67/ между страните по Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. срокът на договора е удължен до 26.07.2019 г., съответно до 15.08.2019 г.

В срока на Рамковия договор – на 12.02.2019 г. е подписано Приложение № 1, от което извлечение, приложено на л. 69 по делото е видно, че вземането по процесния договор за кредит № HOUS-12990800 е включено в списъка на прехвърлените вземания, като същото е индивидуализирано в достатъчна степен, така че не остава съмнение относно конкретното вземане - чрез 4 посочване на номера на договора, имената на длъжника, датата на сключване на договора, размер на отпусната главница и остатъка на дължимите суми, които са прехвърлени на цесионера, а именно – 47 424.48 лева главница, 12 946.20 договорна лихва и 1468.10 лихва за просрочие.

Предвид което съдът намира за доказано, че процесното вземане е прехвърлено от кредитора на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Относно възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия:

Към исковата молба е приложено Уведомително писмо изх. № УПЦ-СБНП/HOUS-12990800 /л. 19/ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /като пълномощник/, с което уведомява заемателя Г. Е. Г. за така извършеното прехвърляне на вземането на ищеца.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.

Тъй като прехвърленото вземане възниква от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законът изисква съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Съобщаването обаче може да бъде извършено както лично, така и чрез изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице , като това друго лице може и да е включително цесионера.

В случая цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с пълномощно № 3230/2018 на л. 13 от делото е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява всички длъжници, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него.

Предвид което съдът намира, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е надлежно упълномощена да уведоми длъжника за цесията и така направеното уведомление, приложено на л. 19 от делото е правно валидно, действително и поражда правните си последици, като прехвърлянето на 5 вземането има действие спрямо длъжника и негов кредитор се явява „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

С Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Аналогично становище е застъпено и в Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.

№1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК в хода на производството на ответника са връчени преписи на приложените към исковата молба доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената цесия.

Предвид което с оглед на разпоредбата на чл. 235 ГПК съдът следва да приеме, че е налице надлежно уведомяване за извършената цесия.