Определение № 52445 от 30.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28806/2025
- Вид
- Определение № 52445
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52445 гр. София, 30.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110128806 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „И.Ф.“ ЕООД срещу Ж. Х. Х. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
800 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № 464618 от 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 92,34 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.12.2023 г. до 01.06.2024 г., както и сумата от 61,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2024 г. до 20.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2640/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 464618 от 04.12.2023 г. Поддържа се, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия били достъпни на уеб адреса на ищеца: www.********** като съгласно същите ответникът е попълнил въпросник от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца, последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението ставало от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане за потвърждение, което се записвало. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена снимка от „вайбър“ и такава тип „селфи“ с лична карта, като било видно, че снимащият се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. По време на провеждане на видео разговора отново била извършена преценка за самоличността на кредитополучателя. Ищецът твърди, че гореописаната процедура е била 1 извършена от ответника, в резултат на което на същия е бил отпуснат паричен заем от 800 лева, която сума му била изплатена на каса на „И.“ АД, за което му било изпратено съобщение по телефон. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 04.12.2023 г. до 01.06.2024 г. в размер на 92,34 лева. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват с довод, че в случая не се установява надлежно и валидно възникнало договорно правоотношение. Сочи, че договорната разпоредба, с която е договорен необосновано висок процент на възнаградителна лихва и е недействителна, като размерът от 40,15 %. противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 2./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване в срок на задълженията по договора.
Съдът следва да уведоми страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съобразно искането, съдържащо се в исковата молба, от „И.“ АД следва да се изиска разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „И.Ф.“ ЕООД към „И.“ АД № **************** от 05.12.2023 г.
По исканията за допускане на съдебно-компютърна и съдебно-счетоводна експертиза по формулираните от ищеца в исковата молба задачи, както и по искането на ответника по чл. 183 вр. чл. 193 ГПК, съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след изслушване становището на страните, предвид обстоятелството, че приложеното към исковата молба 2 копие от диск не е изпратено на ответника заедно с препис от исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2026 г. от 15.40 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 2640/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „И.“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото в заверен препис разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „И.Ф.“ ЕООД към „И.“ АД № **************** от 05.12.2023 г.
О ТЛ А ГА произнасянето по искането за допускане на съдебнокомпютърна експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, както и по исканията по чл. 183 вр. чл. 193 ГПК за насроченото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника копие от диска, приложен към исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото, а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на исковата молба от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3