Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3515 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3146/2024
Вид
Определение № 3515
Подписан
13.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3515 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503146 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по 2 частни жалби :

1. Частна жалба от И. С. Т. от гр......................, Пловд.област чрез адв.А. З. Д. против Определение № 9742/08.08.2024г. по гр.д.№ 5643/ 2024г. по описа на РС-Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение молба вх.№ 73500/ 10.07.2024г. на адв.Д. за изменение на решението в частта на присъденото възнаграждение по искането да му бъде присъден определения в наредбата минимален размер от 1 709,18 лева с ДДС.

Постъпил е отговор по частната жалба на И. С. Т. от гр......................, Пловд.област чрез адв.А. З. Д. , с който се оспорва жалбата като неоснователна с довода, че съдът следва да разпредели тежестта за разноските като вземе предвид всички обстоятелства, относими към настоящия случай.

2. Частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752 против същото Определение № 9742/08.08.2024г. по гр.д.№ 5643/ 2024г. по описа на РС-Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение молба вх.№ 74129/ 11.07.2024г. на този частен жалбоподател за изменение на решението в частта на присъденото в полза на адв.Д. адв.възнаграждение, с искане същото да се намали.

1

Постъпил е отговор по частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752 , с който се оспорва жалбата като неоснователна, вкл. по отношение на аргумента за недължимост на ДДС върху АВ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

По частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752.

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Видно от предявената от И. С. Т. от гр......................, Пловд.област чрез адв.А. З. Д. искова молба е поискано от проц.представител на страната присъждане на основание чл.38, ал.1 ЗА на адв.възнаграждение по главния предявен иск на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.І ЗЗД с представен списък по чл.80 ГПК от 30.05.2024г. в размер на 1 709,18 лева с ДДС. С исковата молба са били предявени и два евентуални иска с правни основания съответно -чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.10, ал.5 ЗПК вр с чл.26 , ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.26, ал.1, пр.ІІ ЗЗД, за които с посочената молба и списък по чл.80 ГПК е поискано присъждане на отделни възнаграждения – съответно за първия евентуален иск – 888 лева с ЗЗД и за втория – 717,77 лв с ДДС. Претендираният размер за главния иск се поддържа за присъждане и с настоящата частна жалба. С постановеното по делото решение исковият съд е уважил предявения главен иск, като не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове.

С обжалваното определение районният съд е мотивирал, че при преценката за определяне на разноските са взети предвид изричните разяснения, дадени с решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 с постановено по преюдициално запитване, отправено от СРС/, установените размери на минималните адв.възнаграждения в наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи съда. Отчетени са също решаващите мотиви в решението на СЕС, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС, които постановки са доразвити в Решение по дело С-438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от СРС, съобразно което т.1 от постановеното решение чл.101, пар.1 ДФЕС вр. с чл.4, пар.4 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на АВ и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, 2 параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В случая исковият съд е обосновал, че с оглед размерите на исковете и усилията на адвоката - определянето на размера от 1709,18 лв. с ДДС би довело до икономически необоснован резултат, като определеният такъв от 1360 лв. с ДДС съдът намерил за справедлив, с оглед на което молбата на за изменение на решението в частта за присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение чрез неговото намаляване е оставена без уважение като неоснователна.

Въззивният съд като цяло възприема обоснованата мотивировка въз основа на приложимата актуална съдебна практика на СЕС, по относимите решения на които се позовава и настоящата инстанция в своята практика при аналогични казуси във връзка с въведените критерии при преценката за определяне на справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение. В тази насока в съответствие с практиката на настоящата инстанция следва да се отчитат спецификите от гледна точка на характера на процесното възнаграждение, което се определя от съда на основание чл.38 ЗА и не се явява договорено като размер, а само по основание, по договор за правна помощ и съдействие между страните. В този смисъл споделя се принципно тезата на този жалбоподател за характера на подлежащото на определяне по размер възнаграждение на адвоката, че същото представлява разноски в тежест на страната, спрямо която е приложена правната последица на чл.78, ал.1 ГПК във връзка с отговорността за разноски по делата и не представлява нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Доводът обаче в настоящия случай не е пряко относим доколкото не е налице свободно договорено между страните по правната услуга възнаграждение за проц. представител на представляваната страна, а такова се определя и е определено от съда при условията и по реда на чл.38 ЗА. В случая се намира, че определеният размер на адв.възнаграждение изключва извод за прекомерност, доколкото е определено под претендираното такова от проц. представител на страната, в което независимо от материалния интерес по делото, фактически се явява отчетено обстоятелството за наличието на съществуваща множество съдебна практика в страната по този 3 вид потребителски спорове. Съществуващата множество разработена практика на съдилищата е условие за редуциране на процесуалните усилия на адвоката във връзка с подготвителните действия по настоящия казус, развил се в процесуално отношение чрез провеждането на едно съдебно заседание без събиране на доказателства по делото извън тези, въз основа на които е разработен казуса във връзка с материалното правоотношение между страните по кредитното правоотношение. Тези обстоятелства са преценени от съда в съответствие с посочената съдебна практика на СЕС, от една страна неограничаваща националния съд от националната правна уредба при съобразяване с минималните размери на адв.възнаграждения, но и даваща възможност на съда за преценка въз основа критерии от гледна точка на характеристиките на материално-правния спор между страните, както и вида и обема процесуалните усилия при фактическата реализация на правната защитата на страната от процесуалния й представител. В случая така определеният размер на процесуалния представител на ищцовата страна на основание чл.38 ЗА е съответен според вида и обема на извършените проц. действия по делото и не се явява прекомерен, имайки предвид, че в този размер е включен ДДС, задължение произтичащо от ЗДДС по отношение на лицата, регистрирани по този закон, какъвто е настоящия случай.

По частната жалба от И. С. Т. от гр......................, Пловд.област чрез адв.А. З.

Д..

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество

По съображения, изложени по повод частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, за неоснователна е намерена от районния съд и молбата на адв. Д. за увеличаване на определеното от съда възнаграждение на горепосочените основания, както и подробно изложените в решението доводи, касаещи разноските, идентични на настоящото изложение.

По аналогични на гореизложените по частната жалба на „Профи Кредит“ ЕООД съображения - доводите по частната жалба на проц. представител адв.

А. Д., подадена от жалбоподателя И. С. Т., се намират за неоснователни.

Следва да се отбележи, че принципно се споделя тезата, че тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятието разумност и пропорционалност на разноските за АВ, изведено от решението по дело С-57/15 на СЕС, доколкото подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните 4 особености на делото, с което е сезиран, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труд, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Обоснована е действително тезата въз основа на цитираното решение на СЕС, че макар и изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна непременно трябва да възстанови всички направени от другата страна разноски , то все пак изисква, страната спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна част и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Независимо от обосноваността на доводите на този жалбоподател в описания случай по практиката на СЕС, следва да се отчете нейната неотносимост от гледна точка на главния аргумент за правото на спечелилата страна на възстановяване на необходимите разноски за защитата, доколкото такива в хипотезата на определяне на адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА не се правят от страната, представлявана от проц.представител по ДПЗС , по който е договорено да се претендира от адвоката в някоя от хипотезите на посочената разпоредба, което от гледна точка на представляваната страна представлява безплатна правна помощ. А по отношение на определения на основание чл.38 ЗА размер от съда са съобразени фактите, свързани с предмета на правния спор, вида и обема на процесуалната защита, реализирана от проц. представител по аналогични на визираните както по съдебната практика на СЕС, на която районният съд се е позовал, така и на тази, на която се позовава този частен жалбоподател по настоящото дело.

С оглед гореизложените съображения частните жалби се намират за неоснователни и като такива ще се оставят без уважение, а обжалваното определение ще се потвърди в неговата цялост.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278 ал.4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Определение №9742/ 08.08.2024г. постановено по гр. д. № 5643/2024г по описа на Пловдивски районен съд – V гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6