Решение № 67 от 08.06.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Търговище, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 57 от 13.02. 2026 г., по гр.д. № 1638/ 2025 г. на РС – Търговище, съдът отхвърля предявения от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, гр. София, жк. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, представлявано от Г. Т. против Н. Д. С., с ЕГН ********** от гр.

**********, ул. „*********“ № ****, ет. ****, осъдетелен иск за заплащане на сумата от 203,49 евро (398 лв.), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба

– 26.09.2025 г. до изплащане на задължението, представляваща неустойка по чл. 11, ал. 2, предл. последно от договор за покупко-продажба на вземания по платежна сметка от 07.02.2025 г., сключен между страните, като неоснователен, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Срещу това решение е постъпила жалба от ищеца. Навеждат се доводи за необоснованост на изводите на съда, относно това как следва да се тълкува договорната кауза за неустойката и това, че съдът неправилно я изчислява.

Нямало как неустойката да бъде в размера, посочен от съда, защото поначало най-големият размер на неустойката ще бъде този, равняващ се на цялото 1 вземане по договора. Съдът неправилно тълкувал и съдебната практика, на която се е позовал. Счита, че няма основание за това клаузата за неустойка да се счита за нищожна поради противоречие с морала. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, като се присъдят и направените по делото разноски. В съд.зас. не се яви представител.

Ответникът по жалбата и по иска е подала отговор в законния срок.

Развиват се доводи в подкрепа на изводите на съда, както и подробни такива, касаещи прекомерността и неравноправния характер. Моли решението да бъде потвърдено и ако не се яви в съд.зас. делото да се разгледа в нейно отсъствие. В съд.зас. не се яви представител.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение съдът излага и следните мотиви.

Исковата претенция касае сумата от 398 лв. – неустойка по договор за цесия.

Между страните има сключен договор за покупко-продажба на вземания от 07.02.2025 г., по силата на който ответницата е прехвърлила част от бъдещите си вземания за работна заплата – за четири месеца по 398 лв. месечно, срещу сумата от 1000 лв. Според договора цедентът се задължава в седемдневен срок да посочи своя платежна сметка, открита в лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги или клон на чуждестранна банка в Република България, по които няма наложени запори. Освен това е следвало писмено да уведоми работодателя си, че считано от 01.03.2025 г. желае да получава трудовото си възнаграждение по сметката, да получи писмено потвърждение от работодателя си, че искането на цедента по б.“б“ е уважено и трудовото възнаграждение ще се изплаща по посочената платежна сметка и ред други задължения, свързани с гаранции, че цялата процедура по изплащане на част от възнаграждението на ответницата ще бъде получено от ищеца.

Уговорени са и права и задължения на страните, като в чл. 11, ал. 2 от 2 договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията си по чл.

5 през първия месец, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на вземанията по чл. 2, ал. 1; в случай на неизпълнение на задълженията си по чл.

5 през втория месец цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 75% от вземанията по чл. 2, ал. 1; в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през третия месец, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 50% от вземанията по чл. 2, ал. 1 и в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 5 през четвъртия месец, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 25 oт вземанията по чл. 2, ал. 1. Договорени са и други неустойки, като към договора е приложено и потвърждение за извършената цесия от цедента, на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и разписка за получената от ответницата сума от 1000 лв. От уведомление, подадено от ответницаат до ЦКБ АД по съгласие за директен дебит с вх.№ 20301/07.02.2025г. се установява ,че дава изричното си съгласие за извършване на незабавни плащания на задълженията й към ищеца чрез директо дебитиране срещу платежната сметка на ответницата в банката, като посочва и банковата сметка на ищеца, а от уведомление за прехвърлени вземания, депозирано от ответницата до ЦКБ АД се установява, че същата е посочила, че част от настоящите и бъдещите си вземания, а именно: сумата от 398 лв. през м. март 2025 г., 398 лв. през м. април 2025 г., 398 лв. през м. май 2025 г. и 398 лв. през м. юни 2025 г., са прехвърлени на ищеца по договор от 07.02.2025 г., отразено и в приложеното съгласие за директен дебит, подписано от ответницата.

Приложени са и две платежни нареждания от 24.04.2025 г. и от 27.05.2025 г., от които е видно, че в полза на ищеца са преведени суми от по 398 лв. от сметката на ответницата. Доколкото ответницата признава обстоятелството, че сама е оттеглила на 16.06.2025 г. даденото съгласие за директен дебит в полза на ищеца преди изплащане на последната сума от 398 лв., то съдът е приел този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

При така описаните факти, въззивният съд споделя правните изводи на първата инстанция по отношение на това, че прехвърлянето на бъдещи вземания за трудово възнаграждение не противоречи на закона. Втората инстанция обаче счита, че не само клаузата за неустойка противоречи на морала, но и целият договор противоречи на закона и съдържа неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.

Начинът, по който са направени уговорките говори за това, че между 3 страните на практика е сключен договор за заем. Обикновено при цедиране на вземания между страните може да има други отношения, по които някой от тях да има задължения към другия и по този начин се уреждат отношенията по тях. В други случаи големи кредитори като банките прехвърлят своите вземания по договори за заем, срещу заплащане на много по-малки суми от тези, които имат да получават. В случая ответницата е получила сумата от 1000 лв. и е следвало в рамките на 4 месеца да заплати близо 1600 лв. Т.е. на практика с 60% повече отколкото е получила. Т.е. явно между страните няма други отношения, за да се заплаща нещо от ответницата, не се касае до трудно събираеми вземания, а до трудово възнаграждение.

С оглед на това, съдът намира, че сделката прикрива договор за заем. С оглед на това тя е недействителна. Тази сделка заобикаля и закона, защото ако страните бяха сключили такъв, то следваше да се спазват изискванията по ЗПК, като се съобрази годишен процент на разходите, максимален размер на лихвата и други. Съдът намира подобни практики не само за противоречащи на закона, но и на морала. Целият договор е недействителен и по него ответницата не дължи изпълнение.

С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен.

Решението на РС – Търговище е в същия смисъл и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Пред втората инстанция разноски има само за въззивника, но предвид изхода от делото, такива не му се дължат и съдът не присъжда.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 13.02. 2026 г., по гр.д. № 1638/ 2025 г. на РС – Търговище, като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5