Решение № 5754 от 10.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5754 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100507858 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №42710/25.03.2026 г. на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869, чрез адв. Хр. М., срещу постановление № 61166/09.03.2026 г. по изпълнително дело №20268600400354 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС, с което е отказано да бъде прекратено производството поради извършено прихващане от длъжника.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно, тъй като длъжникът е представил доказателства за извършено прихващане преди образуване на изпълнителното дело, което не е взето предвид от съдебния изпълнител. Сумите, за които се твърди да е извършено прихващане били изискуеми и ликвидни, доколкото са установени с влязло в сила решение по гр.д. №2347/2024г. на РС – Бургас, XX състав. Твърди, че в такъв случай не е необходимо да има съгласие на взискателя, а е достатъчно само да се представи доказателство за извършено изявление в този смисъл. Към датата на депозиране на молбата от длъжника за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради извършеното прихващане, не е съществувало годно за изпълнение право на взискателя, поради което обжалваното постановление следва да се отмени, а делото да се прекрати от СИ.

В мотивите на ЧСИ М. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна и излага съображенията си в тази посока. Аргументира отказа си за прекратяване на делото с това, че между страните е възникнал материалноправен спор относно извършеното прихващане, а ЧСИ няма правомощията да се произнесе по този въпрос. Тези обстоятелства трябвало да се установят от съда, и то по исков ред, а не в рамките на изпълнителния процес.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20268600400354 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 1 страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е било образувано на 09.03.2026г. по молба на В.Д.В., чрез адв. П.Р., за събиране на сумата от общо 470, 91лв., за която е бил издаден изпълнителен лист № 102 от 27.01.2026г. по гр.д. №2347/2024 г. на РС – Бургас, XX състав, както и за разноските в производството.

На „Сити Кеш“ ООД е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 12.02.2026г. В отговор на поканата, на 13.02.2026 г. длъжникът е заявил искане за прекратяване на производството по чл.433, ал.1, т. 1 ГПК поради извършено прихващане на сумите преди образуване на изпълнителното дело. В подкрепа на искането е представил изявление от 04.02.2026 г., изпратено чрез имейл до В.В., в което се твърди, че поради взаимно дължими суми, установени със съдебно решение (675,97 лв. дължими на „Сити Кеш“ ООД и 470,91 лв. на В.В./, се извършва прихващане до размера на по-малката от двете суми.

По изпълнителното дело е постъпило изявление от взискателя на 09.03.2026г. (л.22), в което е изразил несъгласие с твърдяното от длъжника прихващане, тъй като сумите не били присъдени със съдебното решение и не следвало да се извършва такова.

На същата дата 09.03.2026г. е постановено и атакуваното постановление на ЧСИ М., с което се оставя без уважение искането за прихващане на длъжника, а оттам следва и отказът да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. вр. чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с 1) постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или 2) квитанция от пощенската станция, или 3) писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец/пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Същевременно в чл. 433 ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство поради извършено прихващане на вземането по издадения изпълнителен лист. В рамките на вече образуваното изпълнително производство вече не може да бъде релевирано възражение за прихващане, независимо дали се касае за съдебно или извънсъдебно прихващане, тъй като самото изявление има материалноправен характер и не може да бъде релевирано в рамките на изпълнителното производство, а също така и пред 2 съда в производството по чл. 435 и сл. ГПК, тъй като то има охранителен характер.

В практиката е застъпено преобладаващото становище, че такова възражение може да бъде релевирано единствено в исковото производство по предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. В този смисъл са: Решение № 4380/25.06.2026 г. по в.гр.д. № 5337/2026 г. на СГС, Решение № 2731/24.04.2026 г. по в.гр.д. №4189/2025г. на СГС, Определение № 8824/21.04.2026 г. по в.гр.д. № 2761/2026 г. на СГС, Решение № 1102/19.02.2026 г. по в.гр.д. № 13086/2025 г. на СГС, Решение № 422/21.01.2026 г. по в.гр.д.

№ 413/2026 г. на СГС, Решение по ч.гр.д. № 8470/2020 г. на СГС, II-Д състав, Решение по гр.д. № 884/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-Л състав и др.Прихващането не представлява изпълнителен способ, регламентиран в ГПК, поради което нито длъжникът може да се позовава на последиците на извършено извънсъдебно прихващане, нито съдебният изпълнител, чиято дейност не е правораздавателна, може да зачита направено в този смисъл от длъжника възражение, както правилно е приел и съдебния изпълнител в мотивите на атакувания акт.

При така установените обстоятелства следва да се приеме, че макар изявлението за прихващане да е направено от длъжника на 04.02.2026 г., т.е. преди образуването на изпълнителното дело на 09.03.2026 г., същото не може да бъде зачетено от съдебния изпълнител като основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на насрещни вземания и не представлява изпълнителен способ, поради което наличието и действието на направеното изявление предполагат преценка относно съществуването, изискуемостта, ликвидността и насрещността на вземанията по чл. 103 ЗЗД. В конкретния случай тази преценка е изключена и поради обстоятелството, че взискателят изрично е оспорил извършеното прихващане, като е заявил, че посочените от длъжника суми не са присъдени с решението по гр.д. № 2347/2024 г. на РС – Бургас. Следователно между страните е налице спор относно материалноправните предпоставки и последиците на твърдяното прихващане, който не може да бъде разрешаван от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство.

Разрешаването на този спор не може да бъде извършено и в настоящото производство, което е по реда на чл. 435 и сл. ГПК, защото то не е исково и не предоставя на съда правомощие да установява със сила на пресъдено нещо съществуването или погасяването на материалното правоотношение между страните. Както е прието и в цитираната съдебна практика, длъжникът може да се позове на извършеното прихващане по реда на чл. 439 ГПК, чрез установителен иск, с който да установи, че не дължи изпълнение по изпълнителното дело поради настъпилото погасяване на вземането, като в това производство бъдат изследвани и разрешени материалноправните предпоставки на прихващането по чл.103 ЗЗД. При тази хипотеза самото извънсъдебно изявление за прихващане, макар и предхождащо образуването на изпълнителното дело, не съставлява основание за неговото прекратяване по чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Поради това отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е правилен, а жалбата на длъжника следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 42710/25.03.2026 г. на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869, чрез адв. Хр. М., срещу Постановление № 61166/09.03.2026г. по изпълнително дело № 20268600400354 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС, с което е отказано да бъде прекратено производството поради извършено прихващане 3 от длъжника.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4