Решение № 260441 от 26.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.11.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1174 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „М.“ ЕООД и евентуални искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на

20.11.2015 г. между М.Н.О. и „М.“ ЕООД е сключен договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г., по който възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира и осъществява на свой собствен риск и със свои 777 бр. охранители денонощна физическа въоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, в управление на М.Н.О., съгласно изискванията на технически спецификации, ведно с намиращите се в тях недвижими и движимо имущество. Посочва, че в изпълнение на договора, предал с приемо-предавателни протоколи – описи недвижимите имоти, заедно с движимото имуществото, намиращо се в складовете /заключени и запечатани/, тоест цялото имущество недвижимо и движимо било прието по установения в договора за охрана ред. Твърди, че по време на действието на договора в обектите охранявани от дружеството „М.“ ЕООД е установено неизпълнение на задълженията на дружеството да се грижи за опазването на поверените му движими вещи. Установени били престъпни посегателства в складови райони ОВР 1741 – Ихтиман, складов район ВР 1044 – Божурище, ВР 1039ч – Суходол – и двата района, находящи се в Регионална складова база Божурище и ВР 1415 – Ямбол. Посочва, че за посегателствата бил уведомен от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД с писмо от 14.02.2017 г. Впоследствие било извършено още едно посегателство върху неприкосновеността на склад № 3 /8/ в складов район ОВР 1741 – Ихтиман към РСБ Божурище, за което бил уведомен на 27.02.2017 г. и 28.02.2017 г. от началника на РСБ Божурище. Твърди, че бил уведомен и за нови посегателства в конкретно посочени в исковата молба други складови райони. Посочва, че били извършени инвентаризации и съставени доклади във връзка с посегателствата, както и били установени липсващи вещи и тяхната стойност. Счита, че извършването на инвентаризациите и съставянето на протоколи – форма ПФПСД е извършено при спазване на разпоредбите, предвидени в договора за охрана. Твърди, че следва да се ангажира отговорността на първия ответник на основание чл. 16 от горепосочения договор. Посочва, че уведомил „М.“ ЕООД за дължимите суми във връзка с извършените кражби, като му предоставил срок от 15 работни дни да ги заплати. Твърди, че първият ответник е допуснал нерегламентирани прониквания в охраняваните складове и отнемането на вещи от същите. Това обстоятелство е признато от „М.“ ЕООД, тъй като негов представител се е разписал на съответните констативни протоколи, удостоверяващи неправомерните прониквания в района.

Нерегламентираните посегателства са довели до липса на движими вещи, която е установена по договорения от страните по договора за охрана ред. Счита, че първият ответник не е изпълнил задълженията си по чл. 15, ал. 2 и чл. 17, т. 4 и т. 7 от договора. Иска да се приеме за установено, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на „М.“ ЕООД, предвидени в чл. 15 и чл. 16 от договора. Твърди, че претърпените от него вреди, изразяващи се в загубата на движими вещи са на обща стойност 69 892,88 лева. В случай, че съдът приеме, че „М.“ ЕООД не е допуснало извършването на кражби, то следва, че отговорността за констатираните липси на движими вещи носи „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД.

Посочва, че дружеството не е изпълнило задълженията си по договор № УД-12-87/30.10.2015 г. за съхранение и оперативен отчет на излишните за М.Н.О. и Българската армия движими вещи. Твърди, че липсващите вещи, съгласно протоколите за установени липси, са били предадени на втория ответник за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет в освободените войскови райони 1039ч, находящ се в гр. София, ул. „******, 1044ч, находящ се в гр. Божурище, 1741, находящ се в гр. Ихтиман и 1416, находящ се в гр. Ямбол, за което е сключен договор от 30.10.2015 г. за съхранение и продажба на вещите.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е задължено да съхранява движимите вещи, находящи се в горепосочените райони с грижата на добър стопанин. При прилагане на чл. 10, т. 18 от договора вторият ответник следва да възстанови на М.Н.О. стойността на констатираните липси, съставени вследствие на проведени инвентаризации от представители на възложителя, като това следва да стане в срок от един месец от датата на протокола за установени липси. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „М.“ ЕООД да заплати на М.Н.О. сумата 69 892,88 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задълженията по договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г., както и законна лихва, считано от съответните дати на възникване на задълженията, след изтичане на 15-дневния срок от подписване на протоколите за установени липси за доброволно плащане до датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на 7 641 лева. В случай, че се приеме, че охранителното дружество не носи отговорност за нанесените вреди, иска да се осъди при условията на евентуалност „Снабдяване и търговия – МО“ ЕОД да заплати на М.Н.О. сумата от 69 892,88 лева, представляващо обезщетение за нанесени вреди, вследствие на неизпълнение на условията по договор № УД-12-81/30.10.2015 г; за съхранение и оперативен отчет на излишните за М.Н.О. и Българската армия движими вещи, както и законната лихва, считано от съответните дати на възникване на задълженията, след изтичане на 1-месечния срок за доброволно плащане от датата на протокола за установени липси, по чл.

10, т. 18 от договора /считано от датите 01.05.2017 г., 23.02.2018 г. и 17.04.2018 г./ до датата на завеждане на исковата молба в общ размер на 7 349,91 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД счита исковете срещу него за недопустими, евентуално неоснователни и недоказани. Твърди, че в случая е налице неизпълнение на задължението на „М.“ ЕООД да предотврати противоправно посегателство върху вещите, поверени му за пазене и съхранение, съгласно възложените му функции в сключения договор. Посочва, че липсващите вещи съгласно протоколите за установените липси са му били предадени за временно съхранение без охрана и оперативен отчет. Твърди, че стриктно е изпълнило отчетническите си функции чрез своевременно сезиране на собственика М.Н.О. за кражбите и съхранителските си функции – няма данни вещите да са повредени или унищожени поради небрежност. Посочва, че исковата молба не съдържа индиции и твърдения за виновно поведение на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД или на негови служители, а материалната отговорност на дружеството на основание чл. 10, т. 18 от договора № УД-12-81/30.10.2015 г. възниква само и единствено, ако такова доказване бъде проведено. Счита, че приложените към исковата молба писма свидетелстват, че е действал с грижата на добър търговец, като е изпълнявал стриктно задълженията си по договора и е уведомявал за всяко нерегламентирано проникване в складовете както ищеца, така и охранителната фирма „М.“ ЕООД и правоохранителните органи. Предвид изложеното иска да бъдат отхвърлени исковете срещу него като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „М.“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни. Поддържа, че не са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността му за нанесени на ищеца вреди от неизпълнение на договор. Не оспорва сключването на договора от 20.11.2015 г. Твърди, че видно от представения към исковата молба договор и приемо-предавателни протоколи за приемане на обектите, изчезналите движими вещи, чиято стойност иска като обезщетение Министерството на отбраната, не са описани като приети за пазене. Посочва, че движимите вещи не се описани нито в договора, нито в приемо-предавателните протоколи, т.е. не може да бъде направен категоричен извод, че същите са се намирали в обектите към момента на подписване на договора и по време на неговото действие. Ето защо липсва поето задължение за организиране и осъществяване на невъоръжена физическа охрана на вещите, описани в исковата молба. Посочва, че е предоставил услугата по договора, като за приемането й са подписани между страните констативни протоколи за качество на основание чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1 от договора, включително и за месеците, в които се твърди наличие на посегателства върху обектите. Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не може да се направи заключение, че липсващите вещи са обект на посегателство и че именно всички са изчезнали в деня, за който се твърдят посегателствата за съответните войскови райони, както и че тези вещи са били там в един предишен момент. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска за главница, както и акцесорния иск за законна лихва за забава. При условията на евентуалност, ако се уважи претенцията на ищеца, прави възражение за прихващане с дадената на основание чл. 9 от договора гаранция в размер на 9 002 лева до размера по-малкото вземане. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете, а при условията на евентуалност да се уважи възражението за прихващане. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба във връзка с подадените отговори от ответниците.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 20.11.2015 г. е сключен договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г., с който възложителят Министерството на отбраната възлага, а изпълнителят „М.“ ЕООД приема да организира и осъществява, на свой риск и със свои 777 охранители, денонощна физическа невъоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, в управление на М.Н.О.

/описани в Приложение № 1 – „Списък на освободените войскови имоти в управление на МО за денонощна невъоръжена охрана“ – неразделна част от договора за охрана/, съгласно изискванията на техническите спецификации №№ ТС В98.2204.15, ТС В98.2205.15, ТС В98.2206.15, ТС В98.2207.15, ТС В98.2208.15 /Приложение №№ 2, 3, 4, 5 и 6/, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество – чл. 1, ал. 1.

Съгласно чл. 2 по смисъла на този договор физическа денонощна невъоръжена охрана е недопускането на неправомерно проникване/ползване в/на охранявания имот, дейности по физическа защита на предаденото за охрана имущество от противоправни посегателства, осъществяване на пропускателен режим и действия при възникване на кризисни ситуации.

В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че предаването и приемането на недвижимия имот за охрана и намиращото се в него имущество се извършва с приемо-предавателен протокол-опис, подписан от представители на страните и представляващ неразделна част от договора за охрана. Протоколът съдържа опис на сградите, на тяхното физическо състояние, както и на съоръженията. Съгласно ал. 2, чл. 3 в освободените войскови имоти по технически спецификация № ТС В98.2207.15 /Приложение № 5/, използвани като складови райони от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, складовете с движимото имущество, се приемат за охрана заключени, със слепки и печати от съответните длъжностни лица на

„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, за което се съставят приемо-предавателни протоколи между изпълнителя и „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. В освободените войскови имоти по техническа спецификация № ТС В98.2207.15 /Приложение № 5/, използвани като складови райони от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, движими вещи, намиращи се извън сградите /на открито/ се описват и приемат за охрана с приемо-предавателни протокол-опис между изпълнителя и „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. В приемо-предавателни протоколи-описи се индивидуализират вещите и фактическото им състояние.