Решение № 3103 от 23.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12484/2023
- Вид
- Решение № 3103
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3103 гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100512484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13990/15.08.2023 г., постановено по гр. д. № 71249/22 г. по описа на СРС, 54 състав, е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. Б. К., обективирано в заповед № 1/08.12.2022 г. на управителя на работодателя „П.“ ООД. С решението И. Б. К. е осъден да заплати на „П.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1850,00 лв., представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от И. Б. К. срещу решение № 13990/15.08.2023 г., постановено по гр. д. № 71249/22 г. по описа на СРС, 54 състав. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неверни фактически и правни изводи.
Оспорва фактическите изводи на първоинстанционния съд, че по делото е доказано извършването на второто дисциплинарно нарушение – неявяване на работа за периода, посочен в заповедта. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал да допусне един свидетел 1 на ищеца за установяване на причините, поради които ищецът не се е явил на работа. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – „П.“ ООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че правилно съдът е приел, че по делото е доказано извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 13.10.2022 г. до 31.10.2022 г. Счита, че правилно съдът е приел, че доколкото ищецът не оспорва обстоятелството, че след 13.10.2022 г. е следвало да се явява на работа, но не е сторил това, то е налице признание за неизгоден за страната факт, доколкото причината, поради която не се е явил на работа е проведен телефонен разговор между съпругата му и управителя на ответното дружество, в който той забранил на ищеца и съпругата му да пристъпват територията на заведението. Поддържа, че в случай, че съдът достигне до друг извод относно първата група нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание, то да бъде преразгледан и въпроса относно необосноваността на извода на първоинстанционния съд по отношение на нарушенията, свързани с неотчитане на парични средства в касата на дружеството. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищецът И. Б. К. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „П.“ ООД, по силата на което е заемал длъжността „сервитьор“, с място на работа: гр. София, ж. к. **** – 3, ул. „Радко Димитров“, до бл. **.
Посочва, че трудовото му правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, наложено със заповед № 1/08.12.2022 г., издадена от управителя на ответното дружество. Поддържа, че уволнението му е незаконно на следните основания: заповедта за уволнение не е мотивирана в достатъчна степен – липсват данни за начина на извършване на първото вменено на ищеца нарушение на трудовата 2 дисциплина, както и относно наличието на причинна връзка между поведението му и сочения в заповедта вредоносен резултат /установено неотчитане на средства в касата на заведението/; оспорва като неверни изложените в заповедта твърдения за присвоени суми от клиенти, като твърди, че е обективно невъзможно клиентът да плати по – голяма сума от маркираната в касовия бон, който му се предоставя. По отношение на второто нарушение на трудовата дисциплина, което му е вменено с оспорената заповед, а именно – неявяване на работа след 13.10.2022 г., твърди, че е бил възпрепятстван да се яви на работа след посочената дата, тъй като в разговор, проведен на 13.10.2022 г. между жена му и управителя на ответното дружество, последният забранил на двамата да пристъпват на територията на ресторант „П.“. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 1/08.12.2022 г., издадена от управителя на „П.“ ООД. Претендира разноски.
Ответникът „П.“ ООД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че уволнението на ищеца е законно, тъй като оспорената заповед е издадена в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, след като на ищеца е била предоставена възможност да даде обяснения, като заповедта съдържа подробно описание на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.
Поддържа, че е установено и реалното извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Претендира разноски.
Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото трудов договор № 00173/24.08.2021 г. се установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „сервитьор“ в „П.“ ООД, с място на работа: гостилница „П.“, находяща се в гр. София, ж. к. **** – 3, до бл. **.
На 25.11.2022 г. работодателят е връчил на И. Б. К. покана за даване на писмени обяснения в 3 – дневен срок от получаването й за причините и обстоятелствата, поради които не са били надлежно отчитани в касата на гостилница „П.“ ООД в ж. к. „**** – 3“ до бл. ** на бул. „****“ в периода от 29.08.2022 г. до 18.09.2022 г. получаваните от служителя суми от клиенти, какво се е случило с тези суми, както и какви са причините за неявяването му 3 на работа, считано от 14.10.2022 г. до датата на поканата, като приложи надлежни документи за това. В предоставения срок служителят не е депозирал писмени обяснения.
Със заповед № 0001/08.12.2022 г., издадена от управителя на „П.“ ООД, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта /08.12.2022 г./, поради наложено на И. К. дисциплинарно наказание „уволнение“.
В заповедта е посочено, че И. Б. К., в качеството си на „сервитьор“, в смените, в които е работил – от 30.08.2022 г. до 05.09.2022 г. включително, както и на 07, 08, 12, 13, 14, 16 и 17.09.2022 г., е получил парични средства от клиенти на гостилница „П.“ в ж. к. „**** – 3“, до бл. ** на ул. „****“, които не са отчитани в касата на дружеството, и с това е причинена липса в размер на 10 402 лв., представляваща дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и увреждане на имуществото на работодателя – нарушение на чл. 187, ал.
1, т. 9 КТ, както и че в периода от 13.10.2022 г. до 31.10.2022 г. или общо 12 работни дни в този период И. Б. К. не се е явил на работа в гостилница „П.“ в ж. к. „**** – 3“, до бл. ** на ул. „****“, което представлява неотлъчка и тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1 КТ.
С исковата молба ищецът не оспорва обстоятелството, че след 13.10.2022 г. е спрял да се явява на работа. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. М.С., която е работила като сервитьор в заведението през посочения период, и на св. М.В. /съпруга на управителя на ответното дружество/, както и от протоколите за неявяване на работа, съставени от управителя на ответното дружество, находящи се на л. 43 – 48 от първоинстанционното дело, и подписани от други служители на ответното дружество, в качеството им на свидетели.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми при постановяване на решението /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на разпоредбата на чл. 193 КТ, касаеща задълженията на работодателя да предостави възможност на служителя да представи писмени обяснения във връзка с вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, касаеща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание – двумесечен – от открИ.е на нарушението и едногодишен – от извършване на нарушението.
С оспорената заповед № 0001/08.12.2022 г., издадена от управителя на „П.“ ООД, на въззивника – ищец И. Б. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за две групи нарушения на трудовата дисциплина: 1/. за неявяване на работа в периода от
13.10.2022 г. до 31.10.2022 г. и 2/. за неотчитане на парични средства в касата на заведението в период, през който е бил на работа, вследствие на начисляване на големи отстъпки на клиенти на заведението.
С въззивната жалба са изложени доводи, че не е доказано извършването от въззивника – ищец на дисциплинарното нарушение – неявяване на работа за периода, посочен в заповедта.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът – ищец е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, a именно – неявяване на работа в периода от 13.10.2022 г. до 31.10.2022 г.
5
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е признавал обстоятелството, че не се явявал на работа при ответника в посочения по – горе период, като признанието на този неизгоден за него факт се подкрепя от представените по делото протоколи за неявяване на работа, съставени от управителя на ответното дружество, и подписани от други служители на ответното дружество, в качеството им на свидетели, които не са оспорени, както и от показанията на разпитаните по делото св.
М.С. и М.В..
Изложените причини, поради които не се е явил на работа през процесния период, не могат да се ценят като обективна пречка за явяването му на работа. Това е така, тъй като за да се приеме, че е налице възпрепятстване от страна на работодателя, следва поне веднъж служителят да се е явил на работа, и да е изразил готовност да престира работна сила, а работодателят да не го е допуснал да изпълнява задълженията си. В случая, въззивникът – ищец не твърди да се е явявал изобщо на работа след 13.10.2022 г.
За да е налице дисциплинарно нарушение по см. на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, е достатъчно неявяването на служителя на работа в продължение на два последователни работни дни. По делото се установява, че ищецът не се явявал на работа при ответника за общо 12 работни дни в периода от 13.10.2022 г. до 31.10.2022 г.
Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано, че въззивникът – ищец е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, за което в разпоредбата на чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ – „уволнение“.
Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd90bce5-6690-4dc0-8b72-f0be7dde6d1e