Решение № 2544 от 21.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2544 21.07.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV брачен състав, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИАНА КОСТАДИНОВА секретар: София Чаушева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18315 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Бързо производство – по реда на глава двадесет и пета от ГПК, на основание чл. 310, т.6 от ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК образувано по молба на С.Г.Г., с

ЕГН **********,***, Чрез алв. *** ***, със съдебен адрес и адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. П., ***** Срещу: Г.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** Ищецът твърди, че е ученик в Средно училище *****в град П., специалност *****, редовна форма на обучение, с четиригодишен курс на обучение. Ответникът Г.М.Г. е негов баща. На **** година ищецът навършил 18 години и към момента вече бил пълнолетен. През учебната 2019/2020 година се обучавал в **** клас на посоченото учебно заведение, а предходната година завършил успешно *** клас в учебно училище. Настоящата учебна година била последна за обучението му. Нямал възможност да работи и реализира трудови доходи, т.к. редовно посещавал учебните часове. Не получавал стипендия. Не притежавал имущество, от чието използване да може да се издържа и нямал доходи, от които да осигурява средства необходими за издръжката си. Живеел в село Б. заедно с майка си К. Д. И., мъжът, с когото тя живеела на семейни начала Й. и брата на ищеца- В. .

За да посещавам учебните занятия, всеки ден пътувал с автобус от село

Б. до град П., като ученическата карта за 1 месец била в размер на 63 лв. До 2018 година майка му редовно му купувала ученическа карта за пътуване. За периода от 01.03.2019г, до 31.12.2019г. картата за пътуване се заплащала от община Р.. Не било сигурно, обаче, че за 2020 година ще бъде одобрен от община Р. да получа безплатна карта за пътуване, т.к. кандидатствали доста деца, а одобрявали много малък брой. Всяка седмица майка му му давала около 30 лв. джобни за закуска. За подготовката му за новата учебна 2019/2020 година майка му закупила дрехи, маратонки, обувки, учебни пособия и всичко друго необходимо на стойност около 300 лв. - 400 лв. Кувертът за предстоящият му абитюрентски бал бил в размер на 100 лв., от които били заплатили 25 лв. капаро. Освен това щяло да бъде необходимо закупуването на официални дрехи, които нямало да са на незначителна стойност. През периода 2017 година - 2019 година носил брекети на зъбите, които били на стойност 1 250 лв., заплатени от майка му. Майка му не работила и не реализирала трудов доход. Тя основно се грижила за дома и семейството, и брат му В. , който бил на **** години и бил ****. Освен всички грижи, които майка му полагала за брат му, два пъти в седмицата го водила на психолог, като 1 час струвал 25 лв. и на логопед, при когото 1 час струвал 30 лв. Това били сериозни разходи за семейството.

Ответникът бил пенсионер, като получаваната от него пенсия била около 600 лв. месечно. Освен това, доколкото е известно на ищеца, ответникът работил и реализирал трудови доходи. Същевременно нямал задължение за издръжка към други деца. Следвало да бъде посочено, че ищецът не се бил виждал с баща си от 11 години. Последният път когато го видял било през 2005 година. Тогава бил в предучилищна възраст. Ответникът не му се обаждал по телефона, не бил търсил контакт с него, не му бил изпращал подаръци. Ответникът не му давал доброволно издръжка. До навършване на пълнолетие майка му получавала издръжка от ответника посредством частен съдебен изпълнител, т.к. също нямало доброволно плащане на дължимата издръжка.

Направено е искане съдът да осъди ответника Г.М.Г., с ЕГН **********, да заплаща на ищеца, като негов пълнолетен, учащ в средно учебно заведение син, издръжка в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от 12.11.2019 година до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на падежа до окончателното й изплащане.

Моли съдът да постанови решение с което на основание чл. 149 от Семейния кодекс, да осъди ответника Г.М.Г., с ЕГН **********, да заплати издръжка за минало време, а именно за периода от 23.06.2019г. до 11.11.2019г., в размер на 160 лв. месечно, или общо сумата от 738 лв. /седемстотин тридесет и осем лева/ за посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на съдебното решение в законна сила до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Моли, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

В законоустановения срок от един месец по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответникът Г.М.Г.,

ЕГН **********, с адрес: *** чрез назначения му особен представител адвокат **** ***, *****, съдебен адрес:***, Оспорва изцяло исковете, предявени от ищеца.

Счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Издръжка на пълнолетните учещи се деца по чл. 144 от СК се дължи, само ако не би затруднила значително родителя. Само поради факта, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи, не следва извода, че дължи издръжка по чл. 144 от СК. Родителят следва да има достатъчно доходи за собствената си издръжка и да може без затруднения да отделя средства за пълнолетното си дете. Това е така, тъй като по начало пълнолетните деца са длъжни сами да се грижат за издръжката си.

Издръжката за минало време — искът бил неоснователен, тъй като ищецът е навършил пълнолетие.

Относно претенцията за присъждане на издръжка на пълнолетен, учащ в средно учебно заведение : Същата е неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.144 от СК:

-

Редовна форма на обучение - Не се твърдяло и доказвало от ищеца че е записан редовна форма на обучение, без значение в кой клас е записан ищецът

- не били ангажирани доказателства за срока на това обучение

-

Невъзможността за ищеца да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си била само заявена, не били ангажирани доказателства

Прави възражение, че ответника няма възможност да дава претендиралата издръжка без особени затруднения.

При режим на евентуалност прави възражение и относно размера на претендираната издръжка, като твърди, че е непосилна за ответника в този размер.

Относно претенцията за издръжка за минало време.

Задължението за даване на издръжка от родител на дете имала обективен предел - навършване на пълнолетие, което пълнолетие ищецът бил навършил на ***** г. Този обективен предел не можело да бъде удължаван /изменян във времето напред, поради което и на основание гореизложеното и тази претенция се явявала неоснователна и недоказана.

Оспорва искането за плащане издръжка за минало време, като счита че такава не се дължи (в това число и за искания период) Направено е искане съдът да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани на горепосочените основания, евентуално да намали по размер исканата издръжка като непосилна за ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за раждане (л. 7), се установява, че С.Г.Г. ЕГН ********** е син на ответника Г.М.Г. ЕГН **********. Същият е ученик в СУ *****– Пловдив в ***** клас за учебната 2019/2020г., редовно обучение / стр. 67/. Навършил е пълнолетие. Видно от декларацията на ищеца за семейно, материално и имотно състояние е, че ищецът не притежава недвижими имоти, не получава трудово възнаграждение, не получава суми от наеми , хонорари и други, не притежава МПС-та. От постъпилата и приета като писмено доказателство по делото справка от НАП – П. е видно , че за лицето няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Съгласно Справка актуално състояние на действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“, за лицето няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за период от 01.01.2018 г. до 04.06.2020г. .Съгласно,Справка -„Данни за .осигуряването по ЕГН-за .период от 01.01-2018г. до 31.05.2020 г., за лицето няма подадени декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. Няма данни за подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетна 2018 г. Към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019г. Съгласно Справки за изплатени доходи по чл. 73, ат. 1 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за отчетни 2018 г. и 2019г. Няма декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС.

Касателно доходите и имуществото на ответника: Видно от изготвената справка от НОИ – В. Т. (л.62) се установява, че ответникът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 499.55 лв.

Видно от справка ГРАО за роднински връзки на ответника е , че същият освен ищеца има още две деца , които са навършили пълнолетие.

Родителите му са починали.

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна

К.

Д. И., майка на ищеца става ясно, че С. е завършил в началото на юни месец 2020г. **** клас в СУ ****, редовно обучение, професия ****. Горе-долу на месец имал около 350 лв. разходи, защото всяка седмица между 40 лв. и 45 лв. му били разходите за закуски, защото не винаги се прибирал на обяд. Свидетелката и майка на ищеца имала и друго дете на **** години, което било ****, и там били много големи разходите. Майката нямала никакви доходи. С второто си дете били принудена да е „залепена“ за него и не можела да работи. На **** преди месец счупили крак и дали 2300 лв. за операция. Октомври щели да му махнат шината и след година още толкова трябвало да платят за импланти. Балът на С. минал, всичко му било осигурено. Всяка есен между 300 лв. и 400 лв. му била подготовката за училище за учебници, помагала. Освен дрехи се купували и разни други неща. Някъде 300 лв. платили за облеклото за бала. Всичко майката плащала. С. имал телефон, който той ползвал, модерен, защото нямало как иначе да учи онлайн. На сметка бил, с интернет, с всичко. Сметката му била 40 лв. за телефон с неограничен интернет и с неограничени минути, тъй като често ходил на практика, често се обаждал къде е, защото често закъснявал, за да не се притеснява тя. През интернет сега му било онлайн обучението. Някои от нещата, които му трябвали за матурите сега ги изчел по интернет, за да бъде подготвен, тъй като се явявал по български и история на матури и ги взел с шестици с много труд. Претърпял доста операции, защото имал вродена аномалия.

Не бил виждал баща си от 11 години. Не поддържали връзка. Последно знаели от техни познати, че ответникът работи в Ч. и някъде към 800-900 евро взимал на месец. Сега С. завършил и искал да кандидатства за студент.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Д. И., намирайки ги за обективни, последователни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото свидетелят несъмнено добре познава страните по настоящото дело и излага непосредствено възприети от него факти.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Претендира се издръжка от навършило пълнолетие дете, което продължава обучението си в средно учебно заведение. За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20г. възраст за обучение в средно и 25г. възраст – при обучение в полувисше или висше учебно заведение.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца е навършил пълнолетие, но не е навършил 20 години и е редовен ученик в СУ *****, няма доходи, от които да се издържа поради факта, че не работи, а се обучава в редовна форма на обучение. Установи се също така, че ищецът няма имущество от което да може да се издържа. По делото не са събрани и доказателства, че ищецът получава доходи, за да се обсъжда въпросът дали той е в състояние сам да се издържа от тях. В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на обучение, присъствието му на учебни занятия в училището е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищеца е младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние, позволяващо му да работи, тъй като съответните обстоятелства не са от предпоставките за отхвърляне на иска.