Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 4 от 30.01.2026, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Наказателно дело от общ характер 562/2025
Вид
Присъда № 4
Подписан
30.01.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Иван Георгиев Шейтанов

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда №4/30.01.2026г. по НОХД №562/2025г. по описа на АРС-ІІІ-ти, н.с.

Против подсъдимия Х. К. Г. от гр. Лъки, обл. Пловдивска, е повдигнато обвинение и същия е предаден на съда за извършено от него престъпление по чл. 144, ал.3,т.1 вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.05.2024 г. в гр. Лъки, общ. Лъки, обл. Пловдив се заканил на С. Г. С. ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В хода на съдебното производство подс. Х. К. Г. се явява лично и с упълномощения от него защитник адв. Е. Н. от АК Пловдив.

В проведено на 06.10.2025г. разпоредително съдебно заседание, беше докладвана и разгледана постъпилата на 24.09.2025г. молба от С. Г. С. в качеството й пострадала, депозирана от адв. Г. Б., с оглед предявения от нея граждански иск против подсъдимия Х. К. Г., както и конституирането на пострадалата в качество на граждански ищец и частен обвинител по делото. Молбата бе уважена, като бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск от страна на пострадалата С. с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия Х. К. Г. за сумата от 10 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат от твърдяното за извършено на 09.05.2024г. престъпление по чл. 144, ал.3,т.1 вр. ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на деянието-09.05.2024г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски. Пострадалата С. Г. С. бе конституирана по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

В хода на съдебното производство гражданския ищец и частен обвинител С. Г.

С. се явява лично и ведно с упълномощения от нея като повереник адв. Г. Б. от АК Пловдив.

В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато. С оглед данните за личността на подсъдимия и характера на извършеното престъпление, предлага на подс. Г. да се определи наказание във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, което да бъде в размерна една година и шест месеца „Лишаване от свобода”. Според прокурора, изпълнението на определеното по този начин наказание, няма пречка на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за срок от три години, като по този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.

Според прокурора, от размера на така определеното наказание следва да се приспадне времето през което подс.Г. е била задържан по ЗМВР.По отношение на направените по делото разноски, счита, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати, както тези в хода на ДП, а така и направените от съда. По отношение на гражданския иск не взема становище.

Повереникът на частния обвинител е на становище, подкрепящо тезата на представителя на държавното обвинение. Анализирайки в пълнота събраните по делото доказателства, адв. Б. счита, че вината на подс. Г. е доказана по един безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанието счита, че то следва да бъде определено по справедливост от съда. Пледира приетия за съвместно разглеждане граждански иск да бъде уважен в пълен размер, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

В качеството си на защитник на подсъдимия подс. Г., адв. Е. Н., по същество счита, че той следва да бъде признат за невинен и оправдан. След извършен собствен 1 анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки на тези в подкрепа на защитната теза, защитника счита, че част от отразените факти в обстоятелствената част на обвинителния са били опровергани, а други останали недоказани, вследствие на което обвинението е било разколебано. В тази насока, според защитника, съдът следва да отхвърли гражданския иск като недоказан, като направените от страна на частния тъжител и граждански ищец разноски, следва да останат за негова сметка.

Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подс. Х. К. Г. не се признава за виновен, като отрича да се е заканвал, поради което моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и събраните по делото писмени и веществени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. К. Г. е роден на 10.03.1970 г. в гр. Димитровград, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес по лична карта *, с настоящ адрес с.Борово, общ Лъки, обл. Пловдивска, с ЕГН **********. Понастоящем подс. Г. е безработен, но през годините натрупал над петнадесет години трудов стаж в минната промишленост, която се развивала в района около гр. Лъки. С трудов договор от 01.12.1989г. подс. Г. бил назначен, като подземен работник в „V-то Рудоуправление“ гр. Лъки към ДФ „Горубсо ”. На 18.03.1991г. подс.

Г. бил преназначен на длъжност „машинист електровоз“ в Рудник „Дружба“. В последствие, последвали промени в наименованието и структурата на държавното дружество, като съответно подс. Г. е бил преназначен на длъжност „машинист на товарна машина“, в последствие и на „подземен рудничен локомотив“. По молба на подс. Г., считано от 10.10.1994г., трудовото му правоотношение било прекратено, В последствие, подс. Г. работил като арматурист в „Минстрой Родопи“ гр. Лъки. С трудов договор от 13.01.2004г. между „Лъки Инвест“ АД и подс.Г., последния бил назначен на работа на длъжност „Помпиер“ в ЛОФ /Обогатителна фабрика гр. Лъки/.

С подписано допълнително споразумение от 13.07.2004г., подс. Г. бил назначен на длъжност „Филтърджия“ в ЛОФ към „Лъки Инвест“ АД. За нарушаване на трудовата дисциплина, свързано с арогантно отношение към колежката си *, със Заповед № 8/24.10.2007г. на управителя на „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД /като правоприемник на „Лъки Инвест“ АД/ на подс. Г. било наложено наказание „предупреждение за уволнение“. За ново нарушаване на трудовата дисциплина, свързано с явяване със закъснение и в нетрезво състояние на работа, както поради грубо, агресивно и нападателно отношение към началник смяната А. А. Б., на когото е бил ударен и шамар, със Заповед № 6/26.11.2008г. на управителя на „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД на подс. Г. било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

Въз основа на заповедта, на 27.11.2008г. трудовото правоотношение между „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД и подс. Г. било прекратено. Въпреки, че бил дисциплинарно уволнен, след известно време, с трудов договор от 24.07.2009г. между „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД и подс.Г., той бил отново назначен на работа на длъжност „Филтърджия“ в ЛОФ. На същата длъжност, подс. Г. работел и на инкриминираната дата 09.05.2024г.

По същото време, като „филтърджия“ във фабриката на „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД , работела и пострадалата С. Г. С.. Тя от своя страна имала над 30 години трудов стаж, който преминал изцяло на тази длъжност и в това производство. Поради това, че 2 работели в една сфера, а през последните десетина години и в едно производство, пострадалата и подсъдимия Г. се познавали много добре. Пострадалата знаела какъв е характера на подсъдимия и това, че той трудно търпи чуждото мнение и е склонен към прояви на агресия. Тъй като, за продължителни периоди от време, много често двамата работели в едни и същи смени, св. С. имала преки впечатления за състоянието на подс. Г., като много често, той освен, че идвал на работа в нетрезво състояние си позволявал и да употреба алкохол на работното си място. Под влияние на алкохола подс. Г. често ставал агресивен, като освен, че се заяждал със св. С., си позволявал да й отправя намеци за интимност. Св. С. била търпелив човек, като макар и да изпитвала сериозни притеснения от поведението на подс. Г., се въздържала да подаде сигнали за случващото се до ръководството на дружеството. Хората работещи във фабриката също знаели какво се случва, но тъй като това не ги засягало пряко, не вземали никакво отношение. Подс. Г. продължавал да идва в нетрезво състояние на работа, като отношението му към св. С., не се променило, а напротив, той станал по настойчив от момента в който тя овдовяла. След като, св. С. останал без съпруг, подс. Г. използвал различни поводи да привлече вниманието й, като продължил по недвусмислен начин да показва желанието си за интимност с нея. Св. С. отблъснала интимните попълзновения на обв. Г., което още повече го озлобило и настроило срещу нея, като много често, той й отправял изразите: „ Ти тъпа ли? Ти проста ли си? Ти толкова години, с мен ще се гъбаркаш ли?“.

Отношението на св. С. към подс. Г. се променило коренно от един случай в средата на месец Юни 2022г. Същата вечер, докато двамата били на работа в Обогатителната фабрика възникнал производствен проблем. Докато се суетели как да го решат, св. С. предложила на подс. Г. да извикат началник смяната. Подс. Г. обаче заявил, че ще се обади на управителя на дружеството. Св. С. се възпротивила, като казала на подс. Г., че не е необходимо да занимават управителя, още повече, че било около полунощ. Подс. Г. обаче настоял на своето и позвънил на управителя на дружеството. След проведения с него разговор, възникналия проблем бил разрешен.

Непосредствено след това, св. С. укорила подс. Г., че не е следвало да звъни на управителя, защото той му е казал това, което е щял да каже и началник-смяната.

Подс. Г. се засегнал дълбоко от думите на св. С., като с променен израз на лицето, започнал да й крещи, да я псува и заплашва. Агресията на подс. Генчев към св. С. продължила да ескалира, като в един момент, той й ударил два силни шамара по лицето, като й заявил: „Майка ти ще еба, ти не знаеш кой защитаваш!Ти не знаеш срещу кой заставаш! Ти мен познаваш ли ме? И ти започна да си въртиш задника като началник-смяната!“. За свидетелката С. всичко случващо се било неочаквано и тя се стъписала, като отстъпвайки назад отвърнала на подсъдимия с изразите: „Какъв си ти на мен да ме удряш? Простак, идиот. Ти за богопомазан ли се мислиш?“ Подс. Г. продължавал да се държи агресивно към св. С., като освен, че продължавал да я обижда и заплашва, вървейки към нея, я ритал силно с кубинките, с които бил обут, в долната част на краката. Св. С. продължила да отстъпва изплашена назад, като в един момент подс. Г. я заплашил, че ще я хвърли в склада. Изреченото от подс. Г. още повече изплашило пострадалата, тъй като склада в фабриката представлявал дълбок десет метра басейн, пълен до половината с вода. В резултат на всичко това, пострадалата се паникьосала, като тя дори не помнела, как точно е успяла да излезе навън на плаца, от където позвънила по телефона на св. Х. Р. А., който тогава бил началник-смяна. Св. А. отишъл при св. С., като тя му разказала каква е ситуацията.

Впоследствие св. А. и св. С. отишли в звеното на горния етаж на фабриката. Тяхното отиване там, било забелязано и от подс. Г., който започнал да хвърля болтове и гайки 3 по св. С., без да се съобразява, че в помещението имало и други хора. С намесата на св. А. ситуацията била овладяна, като подс. Г. донякъде се успокоил. В същия момент, св. С. била информирана по телефона, че дъщеря й е в тежко състояние, което налага нейното спешно транспортиране от гр. А.град за гр. Пловдив. Тази новина била причината, св. С. да се прибере веднага в домът си, а от там да се придвижили и до гр.А.град. Влошеното здравословно състояние на дъщеря й-св. * и грижите по нейното лечение, станали причина, пострадалата да не потърси лекар и да не се освидетелства във връзка с получените тогава травми от ритниците на подс. Г.. Синините по краката на пострадалата обаче, получили се вследствие от навесените удари от подс. Г., останали видими за един сравнително дълъг период от време. Междувременно, св. Х.

А. докладвал за случая на тогавашния управител на „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД, но въпреки това, спрямо подс.Г. не били взети официално никакви мерки.

Известно време след тази случка, св. С. се върнала на работа, но поради страховете, които изпитвала от подс. Г., тя избягвала всякакви случайни срещи, включително и да е в една смяна с него.

През месец Юни 2023г. св. С. била в отпуск, като се намирала в гр. А.град, където помагала на дъщеря си- *, която наскоро била родила. Докато била при дъщеря си, св. С. получила обаждане по телефона си от номер *, който за нея бил непознат до тогава. Оказало, че обаждането е от подс. Г., чийто запаметен номер в телефона на св.С. бил съвсем друг. В хода на разговора си със св. С., подс. Г. започнал да я заплашва, като преди да приключи разговора я напсувал на майка. В хода на съдебното следствие, бе изискана информация за собственика на този номер, като от постъпилото писмо от „Виваком България ЕАД се установи, че към месец Юни 2023г. СИМ картата за номер *, е била подържана именно от този оператор, като тя се е водила на името на подс. Х. Г. /лист 106 от съд.дело/.