Решение № 233 от 13.01.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.С., 13.01.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7219 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът А.В.Н. твърди, че на 05.06.2010г. около 17,30 часа при движение по първокласен път І-3, в посока към столицата, след разклона на пътя гр. Р. – гр. В. Т. е настъпило пътно - транспортно произшествие между управляваният от него джип марка „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № ******* и лекотоварен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******* управляван от Г.С.А.. В тази връзка излага, че асфалтовата настилка в процесния участък била здрава, но мокра, като на места се били образували локви от вече спиращ дъжд, който преди това бил проливен. При навлизане в десен за водача на лекотоварния автомобил завой със скорост от 77,2 км/ч, същият загубва управление над него, тъй като десните му гуми попаднали в локва, в резултат на което се получило т.нар. явление „аквапланинг“, което било улеснено и от обстоятелството, че в задната част на този автомобил били натоварени мраморни плочи с общо тегло от 450 кг. Това променило надлежния център на тежестта на лекотоварния автомобил, чиято предница е имала по-леко от нормалното сцепление с пътя. Загубвайки управление над него водачът му навлязъл косо в насрещната лента за движение, насочвайки се челно срещу намиращият се в собственото му платно джип. Въпреки опита на водача на джипа да избегне удара чрез плътно изтегляне вдясно в банкета на неговата лента за движение, лекотоварният автомобил го удря с лявата си предна част в областта на задната му лява гума.

Ударът е странично приплъзгващ, но много силен поради значителната маса на лекотоварното превозно средство, което при сблъсъка е имало общо тегло над 2,5 тона. В резултат на това джипът е отхвърлен надясно, като продължава движението си напред и надясно, и се удря в областта на задната си дясна гума в стоманената стойка на крайпътното рекламно съображение – билборд, разположен отдясно на лентата за движение, гледано в посока към гр. С.. В автомобила управляван от А.Н. на задните седалки пътували неговата малолетна дъщеря А.Н., поставена в детско столче и нейната майка Д.Н., която се возила зад седалката на водача. В резултат на настъпилия сблъсък на детето, което било едва на 13 месеца били причинени сериозни травматични увреждания, изразяващи се в комбинирана мозъчно – черепна травма, която довела до множество тежки усложнения като атактична и спастична церебрална парализа, епилепсия, тежко когнитивно увреждане, глухота и слепота. От тежестта на увредата малкото дете било лишено от възможността да ходи, да стои право, да стои седнало, да се храни и пие вода самостоятелно, да задоволява физиологичните си нужди без чужда помощ, да не разбира и да не усвоява нищо от това, което му се говори, да е в абсолютна зависимост от своите родители. Ищецът излага, че това състояние на дъщеря му е въпреки проведеното хирургично, терапевтично и рехабилитационно лечение както в страната, така и в чужбина, тъй като причинените вследствие на ПТП увреждания били необратими. Именно поради по отношение на дъщеря му била призната трайна неработоспособност от експертна лекарска комисия от 100 %, с чужда помощ. Ищецът заявява, че към датата на увреждането за лекотоварния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******* е била налице валидно сключен договор за застраховка „гражданската отговорност на автомобилисти“ със застраховател по нея - ЗАД „В.“. Излага още, че в случая следва да бъде ангажирана и отговорността на втория ответник А. „П.И.“, тъй като поведението на водача на увреждащия автомобил е в следствие на виновно противоправно поведение и на този втори ответник. В тази връзка сочи, че А. „П.И.“ не е премахнала надлежния насип образувал се върху банкета на пътя откъм лентата за движение на виновния водач, състоящ се от пясък вследствие на зимното опесъчаване на пътя, който насип е препятствал оттичането извън пътното платно на атмосферните води от изсипалия се непосредствено преди злополуката дъжд. Освен това заявява, че рекламният билборд, в който е станал втория удар на джипа не е бил монтиран на нормативно определеното разстояние от 3 метра от края на дясната лента за движение по посока към посока гр. Р. – гр. С., измерено под прав ъгъл, перпендикулярно на пътя до пълния габарит на съоръжението.

Билбордът не е бил обезопасен и със стоманена предпазна ограда съгласно Заповед № РД -11-302/04.06.2009 г. на изпълнителния директор на А.та. На по-малко от 200 метра от това рекламно съоръжение, в което се е ударил автомобила на ищеца от към отсрещната страна на пътя пък се е намирал друг билборд, като всичко това според него представлява нарушение на императивната разпоредба, заложена в чл. 15, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба за специално ползване на пътищата.

В исковата си молба ищецът заявява, че в резултат на последвалите процесното ПТП сериозни и необратими инвалидизиращи детето му увреждания е търпял и ще търпи до края на дните си тежки неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в качеството си на родител, заради жестоката съдба на единствената му рожба. Излага, че заради грижите, които е длъжен да полага за нея извън рамките на работния ден е лишен от възможността да има личен живот, тъй като трябва да е непрекъснато с дъщеря си, за да помага на майката в непрестанното обслужване за осакатеното им дете.

Увреждания са такива, че изискват непрекъсната 24-ри часова грижа, като с увеличаването на възрастта детето става по-тежко и по-трудно за обслужване и изисква освен грижите на майката и тези на бащата.

Въз основа на гореизложеното ищецът заявява, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу застрахователно дружество, съединен с иск по чл. 49 от ЗЗД срещу А. „П.И.“ за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 05.06.2010г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът ЗАД „В.“ А, респ. – конституираният в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК негов универсален правоприемник „Д.з.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Излага становище за незаконосъобразност на предявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди за душевни болки и страдания, източник за които са чужди неимуществени вреди, като такива могат да се присъждат само в случай на настъпила смърт на пострадалото лице при пътното произшествие. Позовавайки се на ППВС № 4/1968г. на Пленума на ВС заявява, че в конкретния случай такова обезщетение може да се претендира само от пострадалото лице, тъй като тези вреди са изключително и само лични. Сочи, че за конкретното ПТП вече е бил предявен иск от дъщерята на ищеца и нейната майка срещу застрахователното дружество за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е приключило с влязло в сила решение, с което била присъдена общата сума от 952 911,57 лева /включваща обезщетения и законна лихва/. Оспорва претенцията за присъждане на лихва от датата на ПТП като сочи, че същата е погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът А. „П.И.“ оспорва иска по основание и размер. Счита твърдението на ищеца за наличието на вина от негова страна за настъпване на процесното ПТП за неоснователно, като излага подробни доводи в тази насока. Заявява, че Областно пътно управление – гр. Р. е предприело всички необходими действия по поддръжка на републиканската пътна мрежа като е изпълнило задълженията си за безопасно движение по пътищата. На основание чл.

110 ЗЗД е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач - Г.С.А. не взима становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ

/отм./ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, покриващ по сключен договор за застраховка “гражданска отговорност на автомобилисти” отговорността на ответника. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, респ. от неговия застраховател.

В конкретния случай за основателността на иска по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/, наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “гражданска отговорност на автомобилисти” между този водач и ответника – застраховател, както и да докаже възникването на твърдените неимуществени вреди - душевни болки и страдания от получените травматични увреждания на собственото му дете, както и всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението.

За основателността на иска по чл. 49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на ПТП на пътното платно е имало надлежен насип, който е бил образуван върху банкета откъм лентата на движение на водача на увреждащия автомобил, състоящ се главно от пясък от зимното опесечаване на пътя, който насип е препятствал оттичането извън пътя на атмосферните води на изсипалия се преди злополуката дъжд, което неоттичане е допринесло за реализиране на злополуката. В негова тежест е да докаже неправилно монтиране на рекламното съоръжение, в което е настъпил втория удар на джипа, в който се е возило пострадалото дете, както и обстоятелството, че при липсата на рекламно съоръжение на процесното място ударът не би настъпил, поради което не биха настъпили и травматичните увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД отговорността на няколко причинители на непозволено увреждане пред увредения е солидарна. Такава солидарност е налице въобще когато две или повече лица дължат заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Пострадалият може да иска заплащане на дължимото му се обезщетение едновременно от солидарно задължените лица, в какъвто случай последните имат в процеса положението на другари, тъй като задълженията им произтичат от едно и също основание. В настоящото производство ответниците обаче не са необходими, а обикновени другари, защото нито по разпореждане на закона, нито от естеството на спорното правоотношение следва, че решението непременно трябва да бъде еднакво за всички солидарно задължени лица. Съдът, прилагайки чл. 53 ЗЗД и разглеждайки отговорността на съпричинителите не е длъжен да определя съотношението на вината между тях, защото същите отговарят солидарно пред пострадалия за цялата сума.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че по случая е било образувано наказателно производство срещу Г.С.А., управлявала лекотоварния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, което е приключило с влязло в сила решение № 181 от 30.11.2010г. по НАХД № 323/2010г. на Беленският районен съд. От него се установява, че същата е призната за виновна в извършването на престъпление по 343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1 вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 05.06.2010г. на първокласен път І-3 /гр.Бяла –гр. П./, в района на км 0+700, в посока към гр. Бяла, област Р.нска, в землището на гр. Бяла при управление на процесното моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП предизвикала пътно – транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреди на А.А.Н., изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, кома, постравматични субдурални хигроми, наложили отваряне на черепната кухина, субарахноидален хигром, колекция от кръв под меката черепна обвивка и контузия на бял дроб, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота й, като на основание чл.