Решение № 1383 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502229 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба на Р. С. И., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 2856 от 10.05.2025 г. на СГС, ГО, І-29 състав, постановено по гр.д.№ 1959 по описа за 2024 г., в частта в която е отхвърлен, предявеният от ищцата срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, иск по чл.432,ал.1 КЗ, за разликата над присъдената сума от 15 хиляди лева до пълния предявен размер от 30 хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговоря на критериите на чл.52 ЗЗД, както и на търпените от ищцата болки и страдания.

Решението не било съобразено със заключението на вещото лице д-р К., изготвил приетата по делото съдебно-медицинска експертиза относно 1 сериозността на претърпяната от ищцата фрактура на дясната раменна кост в горната й част. При определянето на обезщетението съдът не се бил съобразил с продължителния възстановителен период, както и с наличието на трайни по характер негативни последици за здравния статус на ищцата – загуба на обем на движение на дясната раменна става.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде уважена в пълния претендиран размер като обезщетението се присъди ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до пълното й изплащане.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция- „ОЗК-Застраховане“ АД, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.432, ал.1 КЗ. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения при постановяване на обжалваното решение. Търпените неимуществени вреди били надлежно овъзмездени.

Сочи, че съприкосновението между увреденото лице и застрахования при ответника, било леко, в областта на десния крак на ищцата. Този контакт бил с нисък интензитет. Аргументира се с отразеното в заключението на съдебномедицинската експертиза. Получената фрактура на дясната раменна кост била вследствие на вторичен контакт между субектите – след като пострадалото лице се било подпряло на предната част на автомобила. Счита, че причина за увреждането е възрастта на въззивницата – 73 г., теглото й и съпътстващите заболявания. Позовава се на свидетелските показания. Следвало да се отчете оказаната помощ от водача на МПС, застрахован при ответника. Сочи, че от заключението на СМЕ се било установило, че периодът на болки и страдания е по-нисък от твърдения. При това положение размерът на обезщетението правилно бил определен. Налице било допринасяне от страна на ищцата във връзка с функционалният дефицит в раменната става, респ. удълженото и непълно възстановяване. Причина за това било неглижирането и непровеждането на рехабилитация от страна на ищцата. Това се потвърждавало и от заключението на СМЕ. От последното се установявало и, че макар и с дефицит, въззивницата може да задоволява ежедневните си нужди. Претендират се разноски.

2

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивницата на 27.05.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 30.05.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

С обжалваното решение се: ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, да заплати на Р. С. И., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , сумата от 15 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и сумата от 115.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" № BG/23/122003402051, във връзка с реализирано на 08.10.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София по вина на К. П.

В., водач на лек автомобил с марка "СААБ", модел "93 Аеро" с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер.

В частта, в която с първоинстанционното решение е била уважена претенцията по чл.432, ал.1 КЗ относно неимуществените вреди за сумата от 15 хиляди лева, както и за имуществените вреди, не е налице въззивна жалба; решението е влязло в сила.

3

Спорно по делото е дали присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за овъзмездяване на търпените от ищцата болки и странания вследствие на процесното ПТП, състояло се на 08.10.2023 г.

За да постанови решение в обжалвания смисъл относно механизма на ПТП, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установило, че на 08.10.2023 г., около 10.50 часа в гр. София, на бул. ''Витоша'' в посока на движение от ул. ''Шандор Петъофи'' към бул. ''Ген. Скобелев'', при управление на лек автомобил с марка,, Сааб", модел,,93 Аеро'' с рег. № ********, К. П. В. е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно реализира ПТП, в следствие на което била пострадала ищцата, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка,, Сааб", модел,,93 Аеро" с рег. № ******** е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на К. П. В., ищцата претърпяла неимуществени вреди. За неоснователно е прието направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия. От представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.10.2023 г.) и заключението на авто-техническата експертиза се установявало, че водача на лекият автомобил с марка "Сааб", модел,,93 Аеро" с рег. № ******** наближавал пешеходната пътека, когато върху неговото платно за движение по пешеходната пътека навлиза движейки се с бавен или със спокоен ход пешеходката Р. С. И. на 73 г., а мястото на настъпване на първоначалния контакт между лек автомобил с марка "Сааб", модел,,93 Аеро" с рег. № ******** и ищцата било върху лявата пътна лента на платното за движение на бул. "Витоша" от бул. "Пенчо Славейков" към бул.

"Патриарх Евтимий" върху пешеходната пътека. Водачът на лекия автомобил не намалил скоростта си и не спрял за да пропусне пешеходеца. Вследствие на удара пешеходецът паднал върху платното за движение. Преди настъпването на удара водачът на лекият автомобил с марка "Сааб" бил имал възможност да забележи пострадалия пешеходец от момента на стъпването му върху платното за движение до момента на удара. Пешеходецът от своя страна също бил имал възможност да прецени, че процесният автомобил няма да спре и да го пропусне, когато автомобилът се намирал от дясната му страна. От този 4 момент до момента на удара, автомобилът, движещ се с около 10 км/ч, бил изминал разстоянието за по-малко от една 1 сек., за което време пострадалият не бил могъл да реагира с прекратяване на пресичането. В настоящия случай пешеходецът б и л предприел пресичане на платното за движение на функционираща и обозначена пешеходна пътека. Съдът е приел, че пострадалият не е бил длъжен да съобразява поведението си, изхождайки от предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да го пропусне при пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализирала за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не б и л о непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът имал задължение да намали скоростта или да спре. То възниквало при наличието на две предпоставки пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресичал със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място, като това право се упражнявало при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. По делото не се установило пешеходецът да е пресичал в нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения възражението за съпричиняване било неоснователно.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, СГС е посочил, че същото следва да бъде съобразено с претърпените от ищцата травматични увреждания. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се изяснявал правнорелевантният факт, че характера на получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност му били причинили болки и страдания, като медикобиологичният характер на увреждането било трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни, в конктретния случай за около 3 месеца, а непосредствено след ПТП при ищцата било проведено консервативно лечение на увреждането, изразяващо се в поставяне на имобилизация - ортеза за рамо.

Вещото лице било посочило и, че избора на консервативно лечение при ищцата не е белег за по-ниска степен на увреда, а е резултат от комбинация на фактори като възраст на ищцата (73 г.) и придружаващи заболявания сърдечна недостатъчност, диабет и най-вече прекарана мозъчна операция по 5 повод отстраняване на доброкачествен тумор. Медицинските критерии за пълно възстановяване от конкретната фрактура при навременно адекватно лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата дори при провеждане на консервативно лечение б и л около 4 месеца - 1.5 месеца имобилизация и 2.5 месеца постепенна и непрекъсната рехабилитация.

При определяне размера на обезщетението било необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние (виновно осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност на ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност".

При тези си мотиви съдът е приел, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 15 000.00 лв. Затова и предявеният иск б и л основателен и доказан до сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства приема следното:

Спорно пред въззивната инстанция е дали определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на търпените от ищцата болки и страдания вледствие на процесното ПТП, респ. на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост.