Определение № 18275 от 29.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18275 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503905 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. 13860 от 05.02.2025 г. по описа на СГС, подадена от Е. Д. М., против Определение № 4760 от 28.01.2025 г., постановено по гр. дело № 166 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за освобождаване от държавни такси по делото; оставено е без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото; върната е искова молба, вх. № 105 от 02.01.2025 г. на СРС и е прекратено производството по посоченото гражданско дело.

Жалбоподателят М. поддържа, че неправилно с обжалвания съдебен акт са оставени без уважение исканията му да бъде освободен от държавна такса; да му се назначи правна помощ, както и незаконно и произволно е върната исковата му молба и прекратено производството по делото. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първостепенният съд обосновава няколко основания за недопустимост на предявения иск. Излага мотиви, че липсват фактически твърдения за обстоятелствата, обхващащи фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ. В тази връзка намира, че от ищеца е налице само посочване на норми на правото на ЕС, без да излага конкретни твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ. Първата инстанция се 1 позовава на практика на ВКС, обективирана например в Определение № 40 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на III Г.О. на ВКС, с което е изяснено, че ХОПЕС ще се прилага в случай, че националният съд е прилагал съюзна правна норма, а не е прилагал норми от вътрешното право, Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилага субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС.

Настоящият състав на съда възприема посочените изводи на първостепенния съд за правилни и обосновани, доколкото в сезиращата съда искова молба ищецът сочи нарушение на множество норми на ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, МПГПП на ООН и пр., като поддържа, че същите са нарушени от ответника Прокуратура на РБ, чрез злоупотреба с власт и право в производство по чл. 270 НПК и чл. 65 НПК, както и че е оправдан за повдигнато му обвинение по чл. 199 ГПК. Видно е, следователно, че не са изложени надлежни фактически твърдения, обхванати от фактическия състав по чл. 2в ЗОДОВ, а е налице формално изброяване на норми от различни международни актове. Не се сочи от ищеца да е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, не се навеждат твърдения че правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно) от ответника.

Въззивният съд намира, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, следва да се приеме именно, че е въпрос по допустимостта на иска – арг. от Определение № 5223 от 15.11.2024 г. по ч.к. гр. д. № 4249/2024 г . на III Г.О. на ВКС.

Правилно е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

В определени случаи законът предвижда като принцип освобождаването на ищците по определени дела от заплащането на държавни такси (а в повечето случаи и на разноски).

Това са случаи, в които законът идентифицира по - слабата страна в съответното правоотношение, чиито права по - лесно могат да бъдат увредени, за да гарантира на тази страна улеснена съдебна защита на правата й, което е оправдано именно с оглед на неравнопоставеността и уязвимостта на тази страна. Такива страни са например работниците и служителите по трудовите спорове - чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, нуждаещите се от издръжка лица - чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, пострадалите от престъпление - чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК; лица, по отношение на които се извършва дискриминация по някой от признаците, очертани в закона - чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. и т.н. Във всички останали случаи преценката за необходимостта от освобождаването на ищеца от заплащане на такси и разноски за конкретното съдебно производство, в което предявява свои права за защита, е предоставена 2 на съда – чл. 83, ал. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 ГПК съдът следва да преценява наред с имущественото положение на ищеца още и неговото семейно положение и здравословно състояние, възраст, както и други обстоятелства според случая. Задълбочената преценка, която следва да извърши съдът, е необходима и с оглед на това, че таксите и разноските, от които съдът освободи ищеца, се заплащат от бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК) и следователно защитата на правата на отделния ищец се осъществява за сметка на общия за държавата бюджет. Поради това, макар правото на достъп до правосъдие да е основно право за всяко лице, което следва да бъде обезпечено от държавата, тъй като е в интерес на нормалното функциониране на всяко едно демократично общество (една от основните цели и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи) , следва да се прецени и доколко упражняването на това право не накърнява интересите на обществото, които иначе следва да се обезпечат чрез гарантираното упражняване на правото на достъп до правосъдие. Ето защо съдът, сезиран с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, следва да извърши преценка дали правото на ищеца, респективно на жалбоподателя да иска освобождаване от заплащане на такси и разноски, е действително свързано с търсена от него защита на правата му, която следва да му бъде осигурена в интерес на обществото, или евентуално ищецът цели да задоволи други свои потребности чрез осигуряването му на безпрепятствен достъп до съд, което би представлявало злоупотреба с предоставените му права. В тази връзка следва да се посочи, че преценка, която е идентична на тази по чл. 83, ал. 2 ГПК, се извършва и при предоставянето на правна помощ по граждански дела (чл. 23, ал. 3 ЗПП). В тези случаи обаче разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП предвиждат и други обстоятелства, които следва да прецени съдът – дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ, дали това е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесло на лицето, както и дали искането не е свързано с очевидно недопустима, неоснователна или необоснована претенция. Тези ограничителни критерии присъстват и в разпоредбите на чл.

6, §3, б.“с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), както и на чл. 47, §3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), според които безплатна правна помощ се предоставя, когато го изискват интересите на правосъдието (според Конвенцията) и доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие (според Хартата). Поради това правна помощ не следва да се допуска, когато лицето злоупотребява с правото си да получи правна помощ.

Тогава предоставянето на такава помощ не отговаря на интересите на правосъдието и не е свързано с осигуряване на достъп до правосъдие, а би имало значение за постигане на други цели на молителя, различни от тези, за които му е предоставено правото да получи безплатна правна помощ. По същия начин следва да се разсъждава и в случаите, в които ищецът иска да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, но от поведението му като цяло е очевидно, че той злоупотребява с това си право, поради което и искането му не е насочено пряко към защита на предявените пред съда права.

Във връзка с изложените съображения настоящият състав на съда намира за 3 необходимо да посочи, че му е служебно известно обстоятелството, че е практика на ищеца да иска освобождаване от ДТ по всички дела, образувани от него, както и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, включително с искане за назначаване на конкретен адвокат. Допълнително следва, в подкрепа на изложеното, да се посочи и направената от първата инстанция и приложена по делото справка от ЕИСС (л. 4 – л. 39), видно от която ищецът М. за периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. има образувани 319 граждански дела по подадени от него искови молби по описа на СРС.

В този смисъл недопустимо е превратното упражняване на правото да се иска освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делата по начин, че да се превърне в принципна недължимост на такси и разноски от конкретно лице по всички дела, заведени от него, и то независимо от характера и естеството на защитаваните права, включително и от количествените измерения на предявените претенции, както и да се допуска правна помощ по всяко заведено исково производство от един ищец с образувани десетки дела. Или иначе казано - ако се допусне да бъдат уважени всички молби за освобождаване от такси и разноски по делата, които са образувани по искови молби на ищеца по настоящото дело, ще се достигне до освобождаването на ищеца Е. М. от заплащане на държавни такси и разноски по принцип, а не по конкретно дело. Същото се отнася и до искането за назначаване на правна помощ – осигуряване на безплатна адвокатска защита от избран от ищеца адвокат, без да се държи сметка за критериите при чиято преценка съдът принципно допуска искана от страната правна помощ. Подобно поведение на ищец (жалбоподател) не може да се приеме за съвместимо с нормалното функциониране на съдебната система, нито отговаря на интересите на демократичното общество, поради което не следва да се допуска и подпомага, включително чрез освобождаването му от заплащане на такси и разноски по делата и чрез предоставяне на правна помощ. Така и с решението по делото Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, ЕСПЧ е приел, че съдът преценява дали процесуалните действия на страните са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, дисциплинира ги със средствата на процесуалния закон и преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 4760 от 28.01.2025 г. по гр. дело № 166/2025 г. на СРС, като правилно, следва да бъде потвърдено.

По разноските

На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса по частната му жалба, съобразно чл. 19 ТДТКССГПК в размер на 15.00 лева. Не са налице предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса по изложените съображения в настоящото Определение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4760 от 28.01.2025 г. по гр. дело № 166 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 173 -ти състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Е. Д. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд, сумата от 15.00 лева – държавна такса по частната жалба.