Решение № 3509 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3509 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100507101 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5787/08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55729/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 – ти състав, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на А. С. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.06.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 11.06.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 3 503,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същия инцидент. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати в полза на адвокат Ц. И., САК, сумата в размер на 821 лева – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата са възложени сторените от ответното дружество разноски съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 157 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер на 1 140 лева.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лева, е депозирана въззивна жалба от ищцата А. С. Д., чрез адвокат Ц. И.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като се сочи, че определеното от СРС обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в занижен размер, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Конкретно се твърди, че решаващият състав не е отчел правилно периода на 1 възстановяване и последиците от причинените увреждания, вкл. невъзможността на увреденото лице пълноценно да спортува и да осъществява други физически дейности, които активно е осъществявало преди инцидента. Изтъква се, че и към настоящия момент ищцата е с метални остеосинтези в тялото, поставени при наложилата се спешна операция вследствие процесното ПТП. Предвид всичко изложено се поддържа, че СРС не е определил точен паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от увреденото лице, както и не е съобразил съществуваща съдебната практика по сходни казуси. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което искът за претърпени неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер от 17 000 лева.

Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД.

С молба вх. № 17619/25.03.2022 г., депозирана в деня на насроченото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частите, в които са уважени искът за обезщетение за неимуществени вреди – до размера на сумата от 10 000 лева, и искът за обезщетение за имуществени вреди – в размер на сумата от 3 503,10 лева, е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Е въззивен състав, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 11.06.2018 г. в гр.

София.

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2018 г., около 19:30 часа, в гр. София, на бул.

„Проф. Цветан Лазаров“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Хонда“, с рег. № *******, управляван от А. С. Д., и лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, управляван от М.Т.В., при следния механизъм: при движение в посока от бул. „Копенхаген“ към ул. „Димитър Пешев“ и на кръстовището с него, като не се е движил на достатъчно разстояние от спрелия пред него лек автомобил марка „Хонда“, водачът на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ се блъснал в него и реализирал ПТП. Виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ – видно от влязло в сила на 18.07.2018 г. наказателно постановление № 18-4332-012541/04.07.2018 г., с което на водача М.Т.В. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. В резултат на пътния инцидент водачът на лек автомобил „Хонда“ – ищцата А. Д., получила тежки травматични увреждания – при настъпване на удара лявото рамо силно изхрущяло, последвали силни болки и ограничение на движенията на лявата ръка; повикана била спешна медицинска помощ и извършен преглед на мястото на инцидента, след което била насочена към болнично заведение за снимка и преценка за наличие на счупвания; същия ден, вечерта, бил извършен преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. София, където била посъветвана да извърши ядреномагнитен резонанс /ЯМР/ с оглед установяване характера на претърпените телесни увреждания; на следващия ден се събудила със силни болки и усещане, че ръката ѝ е извадена от рамото, което наложило посещение на личния лекар; последният изразил съмнение за счупване на ключицата на лявото рамо и предписал имобилизация за неопределено време; следващите дни болките не отшумявали, ищцата изпитвала чувство на силно мускулно изтръпване, нямала обем в движенията на рамото, не можела да вдига ръката си, поради което потърсила мнение от лекар – ортопед в болница „Вита“; записала си час при специалист хирург; при прегледа последният назначил незабавно извършване на ЯМР изследване и с оглед резултатите от него назначил спешна операция; на 26.06.2018 г. ищцата била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология на болница „Вита“; сложена била пълна упойка; след операцията и отминаване действието на упойката, същата усещала неописуеми болки, които не позволявали да заспи, само придремвала; на 01.07.2018 г. била изписана от болницата; след операцията било почти 2 невъзможно да се изправи без чужда помощ; препоръката на лекарите била в продължение на около 15 дни от операцията да не мокри оперираното място – това наложило близките да обтриват със спирт гърба, врата и здравата подмишница; 2 месеца на лявата подмишница трябвало да носи памук с бебешка пудра, тъй като имала отток и мястото се подсичало болезнено; след операцията забранени били движенията с лявата ръка, тъй като при резки такива можело да се наложи извършване на повторна операция; поставена била имобилизация; носела само широки дрехи, които не притискали оперираното място; около 7 месеца след произшествието можела да спи само по гръб и с възглавница под ръката, и до към настоящия момент не можела да спи на лявата страна; около месец след ПТП било невъзможно самостоятелното извършване на елементарни ежедневни дейности като сресване и връзване на коса, държане на прибори; инцидентът породил в нея страх към шофирането; променил начина на живот, усещанията и комфорта на движенията на тялото; при операцията били поставени 2 броя титаниеви плаки, които щели да останат до края на живота , респ. щели да създават за нея за в бъдеще неудобства при преминаване през метални детонатори и сходни устройства; забранено било за неопределен срок от време да тренира и спортува, макар тя да била спортист и дълги години да тренирала.

Твърди, че и понастоящем търпи болки и страдания и не е напълно възстановена. Към датата на ПТП лекият автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Във връзка с процесното произшествие пред последното била заведена щета № 041015500552018 и входирана писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. С писмо изх. № ЦУ 99-2643/19.06.2019 г.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД било отправило предложение към ищцата за сключване на извънсъдебно споразумение, като оценило претърпените от нея имуществени вреди на стойност 2 195 лева, а неимуществените такива – на стойност 5 000 лева. Така определеното обезщетение било несправедливо по размер. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 3 527,54 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, и сумата от 17 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат същия този инцидент, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при него МПС за настъпване на произшествието. Оспорва сочения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на пряка причинно – следствена връзка между ПТП и посочените в исковата молба телесни увреждания, както и наличието на вина на водача на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ за реализиране на ПТП. Прави възражение за съпричиняване. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и е в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенциите за лихви. При изложените съображения моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира разноски по делото.

Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1705733 от 11.06.2018 г., съставен от служители на СДВР – Отдел "Пътна полиция", на 11.06.2018 г., около 19:30 часа, в гр. София, в района на бул. „Цветан Лазаров“ и кръстовището с ул. „Димитър Пешев“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Хонда“, с рег.

№ *******, управляван от А. С. Д. и собственост на същата, и лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, управляван от М.Т.В. и собственост на Д.И. Атанасов. Като обстоятелства и причини за настъпилото ПТП в протокола е удостоверено, че на 11.06.2018 г., около 19:30 часа, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, се движи по бул.

„Цветан Лазаров“, с посока от бул. „Копенхаген“ към бул. „Димитър Пешев“ и на кръстовището с ул. „Димитър Пешев“, поради неспазване на безопасна дистанция, водачът на последния реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № *******. В протокола е удостоверено, че и за двата автомобила са представени застрахователни полици по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД.

Съгласно приетото като писмено доказателство по делото удостоверение вх. № 433200-43879/19.04.2019 г., издадено от СДВР – Отдел "Пътна полиция", във връзка с констатираното с протокол за ПТП № 1705733/11.06.2018 г. пътнотранспортно 3 произшествие е съставен АУАН с бл. № 487034/11.06.2018 г. на М.Т.В. за допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 18-4332012541/04.07.2018 г., с което на лицето М.Т.В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Видно от това удостоверение и от представеното в заверен препис Наказателно постановление № 18-4332-012541/04.07.2018 г., последното е влязло в сила на 18.07.2018 г.