Решение № 781 от 24.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Казанлък, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510101794 по описа за 2025 година

Предявен е иск за нищожност на сделка с правно осн. чл.26 ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК.

Ищецът А. С. Е., ЕГН ********** от с. С., общ. моли съда да признае за недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от 03.06.2024 г. сключен между него - А. С. Е. с ЕГН ********** и „Стик - Кредит" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от С.Н.Т. на основание чл. 124. ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Моли съда да осъди „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159 да му заплати направените разноски по делото.

Твърди, на 03.06.2024 г. сключил договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от 03.06.2024 г.със „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.Н.Т., със следните параметри: размер на кредита: 1200 лева; лихвен процент: 36 %; годишен процент на разходите: 42.58 %; обща сума, дължима от потребителя: 1880.48 лева; срок за погасяване: 24 месеца; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10 %; обезпечение: да 1 поръчител или банкова гаранция. Размер на месечна фиксирана вноска: 220.15 лв., което по 24 месеца прави 5283.60 лева.

С договора са уговорени в чл. 10:“Потребителят дължи такса за продължаване на срока на кредита, в размер посочен в актуалната тарифа на кредитора. Таксата се формира и изплаща по реда посочен в ОУ“; в чл. 19, ал.

1: „В случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. (2): Третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора“; в чл. 28: „В случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забава“; в чл.29, ал. (1): „В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение“.

От погасителния план става ясно, че размерът на тази неустойка е 3403.12 лв.

Видно от чл.28, ал.2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска и при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки 2

Потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден /чл.30/.

Предявява срещу „Стик - Кредит" АД. ЕИК 202557159 на основание чл.

124. ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, иск за признаване за недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние, № **** от 03.06.2024 г. по следните съображения:

В договора за кредит е записано, че лихвения процент по кредита е 36%, а годишния процент на разходите е 42.58 %, но в него не е включена включва неустойката, в размер на 3403.12 лв. Договорът е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.

11. ал. 1. т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Кредиторът е посочил като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В същото време в погасителния план е предвиден ГПР при промоционални условия в размер на 42.58 %.

Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена като разход в ГПР на кредита: тя е била изначално известна на кредитора; така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора.

Счита, че неправилното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Р от 15.03.2012 г. по дело С453/10 на СЕС: „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 год. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към 3 потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) N 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за лоялните търговски практики) и чл. 68г, ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗД доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните последици от сключването на договора.

Действителните разходи за ГПР не съответстват на посоченото, ето защо уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Твърди, че погасителния план не отговаря на изискванията на ЗПК.

Погасителния план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителни вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай е посочена една глобална сума, което влиза в противоречие с чл. 11, ал. 1., т. 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от изброените в него императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК — изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е особен вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

4

Неустойката по чл. 29, ал. 1 от договора не съответства на възложената функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Тя е уговорена за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя и макар да е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя и която увеличава стойността на договора и основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума. Твърди, че и за двете страни по договора е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури или няма да осигури поемане на солидарна задължение на трето лице.

Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят, с оглед на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. От тук следва, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание. законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора.

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19. ал. 4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част 1 от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване.

5

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредит изрично се сочи: ,.В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 29, ал. 1 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден при неизпълнение на задължението си посочено в чл. 19, ал. 1 от договора за осигуряване на обезпечение в тридневен срок от датата на сключване на договора, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел транспортирана в ЗПК.