Решение № 19947 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19947 гр. С.., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110104500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 1 653,59 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от ..5.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 76,13 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 07.05.2025 г., сумата от 15.29 евро – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от ..5.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,63 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 07.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28558/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като ползвател на процесния имот с аб.

№ 16..., находящ се в гр. С.., кв. П.., ... било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

1

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2026 г., процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответницата Т. Г. Г. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като е била уведомена за последиците по чл. 238 ГПК. Ответницата не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане да се разглежда делото в нейно отсъствие.Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. От посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмените доказателства по делото може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените погоре суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – ..5.2025 г. до окончателното им заплащане.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

По разноските:

Право на разноски при този изход от спора има ищецът.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното производство са в размер на 60,52 евро – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 156,76 евро – платена държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С..“ ЕАД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „Я.. № .. срещу Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пе.. ул. „Г...“ №. ..., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., ж.к.

„М.“, кв. П.., ... с абон. № ...: сумата от 1 653,59 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от ..5.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 76,13 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 07.05.2025 г.; сумата от 15.29 евро, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва за период от ..5.2025 г. до изплащане 2 на вземането, и сумата 2,63 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 07.05.2025г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28558/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пе.. ул. „Г...“ №. ..., да заплати на „Т.

С..“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „Я.. № .., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 60,52 евро, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 156,76 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „..... ЕООД на страната на „Т. С..“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3