Решение № 1771 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110100602 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адвокат М. Н. Н., срещу „И.М." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 1046,68 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025г. изразяващо се в разликата между 6000лв. дължимо месечно трудово възнаграждение по договор и платено в размер на 3952,87лв., платимо до 20.07.2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 164.49 лв. равняващи се на 84,10 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 2274,59лв., равняващи се на 1162,98 евро, за времето от 20.07.2025г. до 26.01.2026г.

3. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 1046,68 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2025г. изразяващо се в разликата между 6000лв. дължимо месечно трудово възнаграждение по договор и платеното в размер на 3952,87лв., платимо до 20.08.2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

4. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 137.79 лв. равняващи се на 70,45 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 2274,59лв., равняващи се на 1162,98 евро, за времето от 20.08.2025г. до 26.01.2026г.

1

5. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 1046,68 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2025г. изразяващо се в разликата между 6000лв. дължимо месечно трудово възнаграждение по договор и платеното в размер на 3952,87лв., платимо до 20.09.2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

6. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 111.09 лв. равняващи се на 56,80 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 2274,59лв., равняващи се на 1162,98 евро, за времето от 20.09.2025г. до 26.01.2026г.

7. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 3067,75 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

8. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 271,22 лв. равняващи се на 138,67 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 7235,78лв., равняващи се на 3699,59 евро, за времето от 20.10.2025г. до 26.01.2026г.

9. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 3067,75 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

10. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 186,29 лв. равняващи се на 95,25 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 7235,78лв., равняващи се на 3699,59 евро, за времето от 20.11.2025г. до 26.01.2026г.

11. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 3067,75 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

12. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 104,10 лв. равняващи се на 53,23 евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 7235,78лв., равняващи се на 3699,59 евро, за времето от 20.12.2025г. до 26.01.2026г.

13. Иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 7235,78лв., равняващи се на 3699,59 евро, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, по вина на работодателя, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

14. Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за осъждане на „И.М." АД, ЕИК: ***, да заплати на Т. Н. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 1447,31лв., равняващи се на 740 евро, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от четири дни, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът заявява, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество „И.М." АД, въз основа на Трудов договор № 2/18.02.2025 г., на длъжност „Ръководител техническа поддръжка“ от 19.02.2025г. до 30.11.2025г. като в период от 19.02.2025г. до 18.05.2025г. договорът е бил със срок на изпитване и считано от 2

19.05.2025г. договорът е бил за неопределен срок. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, след изтичане на изпитателния срок, т.е. от 19.05.2025г., уговореното месечно трудово възнаграждение е било в размер на 6000 лв. нето., респективно брутно трудово възнаграждение в размер на 7235,78лв. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, при заплащане на определеното трудово възнаграждение на служител, работодателят начислява, удържа и превежда по съответните бюджетни сметки дължимите от служителя, съгласно българското законодателство данъци, вноски за социално и здравно осигуряване и други вноски, заедно с вноските, които работодателят е длъжен да внесе за своя сметка. Ищецът твърди, че е получил трудово възнаграждение за положения от него труд през месеците юни, юли и август 2025г. в размер на по 3952,87лв. месечно, вместо дължимото му съгласно договора в размер на 7235,78лв. Твърди, че не е получил трудово възнаграждение за месец септември 2025г., дължимо до 20.10.2025г., за месец октомври 2025г. дължимо до 20.11.2025г. и за месец ноември 2025г. дължимо до 20.12.2025г., както и фиш за работна заплата. С уведомление входирано при главен счетоводител на „И.М.“ АД, вкл. и изпратено по електронна поща до ответника на 01.12.2025 г. ищецът е прекратил трудовия си договор едностранно и без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради това, че работодателят е забавил изплащането на дължимите му трудови възнаграждения. На 08.12.2025г. ищецът е изпратил до ответника, по електронна поща, покана за доброволно плащане на дължимите му трудови възнаграждения и обезщетения.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от „И.М." АД, ЕИК: ***, чрез процесуален представител адв. Н. С., с който изразява становище за частична основателност на предявените искове. Не оспорва, че между „И.М.“ АД и Т. Н.

Н. е съществувало трудово правоотношение, съгласно трудов договор сключен на 18.02.2026 г., което е прекратено на 01.12.2025 г. на осн. чл. 327, ал.,1 т. 2 КТ. Не оспорва фактическата обстановка изложена в исковата молба. Оспорва дължимостта на част от сумите. Счита, че на ищеца се дължи нетно трудово възнаграждение, като разликата до брутното следва да се внесе от ответника за държавното обществено осигуряване по сметка на НАП за заплащане на дължимите данъци. Счита, че за претендираното трудово възнаграждение за месец юни 2025 г. искът за разликата над 2 047,13 лв. до претендираната от ищеца сума в размер на 2 274,59 лв. следва да бъде отхвърлен;За претендираната лихва за забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2025 г. искът за разликата над 64,46 евро. до претендираната сума от 84,10 евро следва да бъде отхвърлен; За претендираното трудово възнаграждение за месец юли 2025 г. искът за разликата над 2 047,13 лв. до претендираната от ищеца сума в размер на 2 274,59 лв. следва да бъде отхвърлен; За претендираната лихва за забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юли 2025 г. искът за разликата над 54,07 евро до претендираната сума от 70,45 евро следва да бъде отхвърлен; За претендираното трудово възнаграждение за месец август 2025 г. искът за разликата над 2 047,13 лв. до претендираната от ищеца сума в размер на 2 274,59 лв. следва да бъде отхвърлен; За претендираната лихва за забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец август 2025 г. искът за разликата над 43.33 евро до претендираната сума от 56,80 евро следва да бъде отхвърлен; За претендираното трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. искът за разликата над 6 000 лв. равняващи се на 3067,75 евро до претендираната от ищеца сума в размер на 7 325,78 лв. равняващи се на 3699,59 евро следва да бъде отхвърлен;

За претендираната лихва за забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец септември 2025 г. искът за разликата над 95.55 евро до претендираната сума от 138,67 евро искът следва да бъде отхвърлен; За претендираното трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г. искът за разликата над 6 000 лв. равняващи се на 3067,75 евро до претендираната от ищеца сума в размер на 7 325,78 лв. равняващи се на 3699,59 евро следва да бъде отхвърлен; За претендираната лихва за забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец октомври 2025 г. искът за разликата над 64.09 евро евро до претендираната сума от 95,25 евро, следва да бъде отхвърлен; За претендираното трудово възнаграждение за месец ноември 2025 г. искът за разликата над 6 000 лв. равняващи се на 3067,75 евро до претендираната от ищеца сума в размер на 7 325,78 лв. равняващи се на 3699,59 евро, следва да бъде отхвърлен; За претендираната лихва за забава за изплащане на 3 трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. искът за разликата над 33.65 евро евро до претендираната сума от 53,23 евро следва да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Т. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. М. Н. оттегля предявените искове за трудово възнаграждение само за разликата над дължимото нетно възнаграждение до претендираното брутно възнаграждение за процесния период. В останалата част поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – „И.М.“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 32738/24.04.2026г., подадена от адв. Н. С., в качеството му на процесуален представител на ответника „И.М.“ АД, с която заявява, че признава исковете в нетните размерите на дължимите суми, тъй като същите отговарят на трудовото възнаграждение, което е следвало да получи ищецът след удръжки за данъци и осигуровки. Претендират се разноски.