Решение № 4020 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4020 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10523/ 05.06.2025. по гр.д. № 42249/2024г. по описа на СРС, 62 състав, е признато за установено, че П. Д. П. дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумите: 365, 75 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 23.08.2022 г. – 22.06.2023 г. за водоснабден имот: апартамент № 83, находящ се в гр. София, ж.к. ****, клиентски № 1001068979, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.01.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 13,84лв., представляваща мораторна лихва за периода 27.10.2022 г. – 22.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 850/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е отхвърлен искът за главницата за сумата над 365, 75 лв. до 731, 50 лв., както и иска за мораторна лихва за сумата над 13, 84 лв. до 27, 68 лв. П. Д. П. е осъден да заплати разноски в размер на 37, 50 лв. за заповедното и 362, 50 лв. за исковото производство.

Недоволен от решението е останал ответникът П. Д. П., който оспорва решението в уважителната част по съображения, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при процесуални нарушения и необосновано, за което са изложени подробни съображения. Конкретните доводи са, че съдът обосновал изводи въз основа на непредставен по делото документ – уведомително писмо и липсата на 1 доказателства за връчване на същото на ответника. Поддържа оспорването в отговора на исковата молба, че не било доказване предоставянето на ВиК услуги, както и правилното им отчитане. Не било установена когато бил проведен метрологичен контрол, кога е изтекла годността на метрологичната проверка на водомера, така и вещите лица не били направили на място проверка и съдът не можел да прави изводи на база заключение на вещи лица, които не посетили имота.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден отговор от „Софийска вода“ АД.

Решението е влязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С искова молба „Софийска вода“ АД иска признаване за установено спрямо П. Д. П., че дължи суми, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК.

Твърди се, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за обект в гр.София, ж.к. ****, за който имот бил открит кл. № 1001068979, като за периода 26.09.2022г. до 22.07.2023г. били доставени ВиК услуги, остойностени на сумата от 759.18лв., от която 731.50лв. главница и 27.68лв. мораторна лихва за периода 27.10.2022г. до 22.07.2023г.

С отговора на исковата молба П. Д. П. оспорва иска по основание и размер.

Приета е справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице от Агенция по вписванията, съгласно която ответникът е придобил чрез вписан договор за покупкопродажба от 17.10.2008г. процесния недвижим имот, спрямо който има вписани две възбрани от 06.08.2021г. и 16.06.2016г. Прието е извлечение от системата на отчитане на Софийска вода, в които са обективирани два водомера със снимани показатели от дати м.07.2020г. и м.04.2022г., като върху водомера /л.11 по делото/, с показания 1364900 с червени цифри под показанията е отразена дата 02.08.2013г. Представени са фактури относими към процесния период, в които в частта период на отчитане и таксувана консумация е посочено, че „базовото“ количество е определено по Наредба № 4 конкретно чл.39, ал. 5 и ал.6 от Наредба № 4.

По делото е прието заключение на вещо лице по ССчТЕ, което съдът кредитира, съгласно което процесният имот е водоснабден и в същия се ползват ВиК услуги.

Отчитането на последните в процесния период е било „на база“ брой обитатели, като в системата на ищеца било отразено, че преди процесния период била изтекла метрологичната проверка на водомера

(с оглед предоставено уведомително писмо

№

1000229433/13.07.2017г., в което била посочена изтекла валидност на метрологичната проверка и липса или нарушена целостта на пластмасовата пломба на холендъра), като през целия период месечното количество изразходвана вода била определена на база 2 (двама) живущи, общо 249.208 куб.м. за целия процесен период, остойностени на сумата от 731.50лв. и фактурирани в съответствие с начислените количества и одобрени от КЕВР цени. През процесния период липсвали данни при ищеца за заплащане на сумите, като 2 изчислената мораторна лихва за периода била в размер на 32.53лв. В отговор на въпроси при защита на заключението вещото лице изяснява, че уведомителното писмо било задължително, защото с него се уведомявали потребителите, че водомерите са с изтекъл срок и се дава 90 дневен срок за смяна на водомерите, а при неизпълнение се пристъпвало към отчитане „на база“.

Софийският районен съд е приел, че по делото е доказано качеството потребител на ответника в качеството му на собственик на водоснабдения имот с оглед справката от ИКАР, поради което е приел за установено, че страните са били обвързани от облигационна връзка по силата на публично известни общи условия. Кредитирайки заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ приел, че ищецът е доказал доставени от имота на ответника ВиК услуги на стойност 731,50лв., но доколкото отчетите били на база брой живущи (двама души), без да има доказателства за броя на живущите, поради което е приел, че претенцията следва да се уважи за един брой живущ, съответно е уважена мораторната лихва (дължима по чл.33, ал.2 от ОУ) определена по ССчЕ за един живущ в размер на 13.84лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Съгласно чл.30 Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост (каквато е процесната) - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл.32, ал.10 Наредба № 4 - операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения (т.е. сградно водопроводно отклонение връзката от уличния водопровод до сградата и общия водомер), по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Съгласно чл.34, ал.1 Наредба № 4 - водомерът подлежи на задължителен метрологичен контрол. Съгласно чл.34а, ал.1 и ал.2 Наредба № 4 - периодичните проверки на индивидуалните водомери (не се счита за „водопроводно отклонение“) като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Проверките са по искане и за сметка на потребителите. Съгласно ал.5 - когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането 3 на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Съгласно чл.39 изразходваното количество вода се определя според показанията на водомерите с точност до 1 куб.м. При водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща, като за потребителите, чиито индивидуални водомери се определят служебно данни, разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и служебно определените данни се разпределя пропорционално, като определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител. В обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя като се отчитат преминалите количества вода през общия водомер, отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери, за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6, разликата между данните и сбора от отчетените количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества и разликите и цената се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител, а когато сумата от количествата е поголяма от отчетеното от общия водомер количество, количествата се намаляват пропорционално. Съгласно чл.39, ал.5 и ал.6 - по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща (на база) - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

В този смисъл съдът не приема доводите на въззивника, че липсата на надлежни доказателства за получаване на неприетото по делото уведомително писмо следва, че ищецът не е установил по несъмнен начин предпоставките за служебно начисляване на доставени ВиК услуги, доколкото подобно задължение не му е вменено с оглед нормативната уредба, вкл. с оглед приложимите към периода приети от СРС за общоизвестно общи условия (в чл.17 от същите е уредено, че при сгради-етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите, т.е. съответстват на правилата на Наредба № 4). ВиК операторът е задължен да поддържа общия водомер, съответно да го заяви и представи за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, не и индивидуалния водомер с оглед чл.34а, ал.2 Наредба № 4, т.е. отговорността по поддръжката на индивидуалния водомер е на потребителя. От кредитираното заключението по СТЕ, се установява, че количеството на доставена вода е на база и при отчитане на индивидуалното потребление от общото отчетено от общия водомер на водопроводното отклонение. Видно от приетото извлечение от системата на отчитане на Софийска вода, в които е обективиран водомер /л.11 по делото/, на същия е отразена дата 02.08.2013г., т.е. датата на метрологичната проверка.