Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1719 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 803/2026
Вид
Определение № 1719
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1719 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500803 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437; против определение № 1643/06,02,2026 г., постановено по гр. д. № 16540/2024 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане вх. № 8251/26,01,2026 г. да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото решение. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи искането за изменение на решението, като приеме, че правото на иск е превратно упражнено с цел генериране на разноски в тежест на ответника, както и че определеното за процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА е прекомерно.

Ответникът по частната жалба адв. Е. И. заявява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановеното по гр. д. № 16540/2024 г. на РС Пловдив решение са уважени предявените от Т. Д. Д. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД обективно и субективно съединени искове за: - установяване нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит; - установяване нищожност на договор за поръчителство; - връщане на сумата от 373,55 лв. недължимо платена въз основа на недействителен договор за кредит; - връщане на сумата от 624,44 лв. – недължимо платена въз основа на недействителен договор за поръчителство. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат, договорът за предоставяне на правна 1 помощ, сключен помежду им, съдържа изрична уговорка процесуалното представителство да е безплатно поради наличие на основанието по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. С решението на всяка от страните са присъдени разноски по съразмерност и в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. Е. И., са присъдени възнаграждения по реда на чл. 38 от ЗА в размер по 480 лв., дължими от всяко от ответните дружества.

С молби по реда на чл. 248 от ГПК ответните дружества са поискали изменение на решението в частта за разноските, като се намали поради прекомерност възнаграждението на представителя на ищеца.

С обжалваното определение РС е оставил исканията без уважение като е мотивирал акта си с това, че възнаграждението е определено съобразно цената на исковете и съответства на минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд. С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА за предоставената от него безплатна правна помощ.

Определеното от съда възнаграждение в размер на 480 лв. (равняващо се на 245,42 евро) е съобразено с цената на иска, с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а и с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Неоснователно е предявеното от частния жалбоподател възражение за осъществена от ищеца злоупотреба с права, основано на обстоятелството, че същият е предявил отделен иск за установяване нищожност на договора за кредит и отделен иск за връщане на платеното при липса на основание. Предявяването на обективно съединени отделни искове не може да се квалифицира като недобросъвестно упражняване на процесуални права при осъществяване предоставената на потребителя възможност за ефективен съдебен контрол.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Затова съдът определи

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1643/06,02,2026 г., постановено по гр. д.

№ 16540/2024 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане вх. № 8251/26,01,2026 г. да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото решение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3