Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3714 от 14.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3361/2024
Вид
Решение № 3714
Подписан
14.08.2024
В сила
07.09.2024
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.210а · Закон за защита на потребителите
  • чл.68в · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3714 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110203361 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление № 004226 от 07.12.2023 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не било извършено административно нарушение, тъй като представената справка отговаряла на задълженията по погасителния план, а надвнесената сума от 14,75 лева била приспадната от дължимата вноска на следващата падежна дата. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея 1 аргументи за отмяна на атакуваното НП. Заявява, че не била налице нелоялна търговска практика и от клиента не били изисквани по-високи от дължимите лихви. Претендира минимално юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било категорично доказано и същото не било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.07.2023 г. в Комисията за защита на потребителите (КЗП) била извършена проверка на дружеството „***“ АД относно спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). От „***“ АД било изискано да представят договори за лизинг с изцяло предсрочно погасени суми и договори с частично предсрочно погасени суми, документи и справки. Бил представен Договор за обратен лизинг № 1930/14.10.2022 г. между „***“ АД и С. В. П. с общ размер на лизинга 16 000,00 лева. Към договора бил приложен погасителен план и счетоводна справка озаглавена „Отчет на заем - Договор за лизинг № 1930“.

От информацията за този договор в писмения отговор на „***“ АД било видно, че задължението по него е било частично предсрочно погасено и договорът за лизинг е бил прекратен на 09.03.2023 г. Потребителят предсрочно погасявал кредита, като на 25.10.2022 г. внесъл 4900,00 лв. и на 22.11.2022 г. внесъл 2500,00 лв., или общо внесъл 7400,00 лв. След предсрочното погасяване бил изготвен нов актуален погасителен план в сила от 22.11.2022 г. Дължимата лихва трябвало да е: вноска - 533,33 лв.; лихва за периода от 20.11.22 - 22.11.22 г. до подписване на новия погасителен план 35,56 лв.; вноска с падеж 20.12.2022 г. - 285,25 лв. – общо -854,14 лв. Видно от счетоводната справка, потребителят бил заплатил точно тази сума - 854,14 лв.

В счетоводната справка били начислени лихви в размер на 962,59 лв. за 2 периода от 14.10.2022 г. до 20.12.2022 г. В счетоводната справка като дължима сума/остатъчна сума било записано 108,45 лв. (962,59 лв. - 854,14 лв. = 108,45 лв.). В счетоводната справка коректно била отразена надвнесена от потребителя сума от 14,75 лв., но тя не била приспадната от дължимата лихва, която била 108,45 лв., вместо 93,70 лв. след приспадането на надвнесената сума от 14,75 лв.

Предвид на това проверяващите приели, че „***“ АД прилагало нелоялна търговска практика съгласно чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68в от Закон за защита на потребителите, която се състояла в това, че противоречала на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, понеже търговецът изисквал по-висока лихва от тази по погасителния план, с което променял или било възможно да промени икономическото поведение на потребителя.

По делото беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице даде заключение, че размерът на задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към 31.12.2022 г. били изчислени правилно от дружеството „***“ АД.

Към 31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала и не е станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия падеж – 20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на 14,75 лв. е било погасено частично задължението по погасителната вноска с падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата 20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна вноска е била в размер на 290,88 лв.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 004226 от 08.09.2023 г. за нарушение на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП. Дружеството било надлежно поканено за съставяне на акта, но негов представител не се явил на 08.09.2023 г., поради което същият бил съставен в отсъствие на нарушителя и впоследствие бил връчен на представляващ дружеството на 14.09.2023 г., който го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 004226 от 3

07.12.2023 г., с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. Ц., от изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – договор за обратен лизинг № 1930 и приложение към него, погасителни планове за лизингови вноски и „Отчет на заем - Договор за лизинг № 1930“. Свидетелката Ц. подробно разказа за извършената проверка и резултатите от нея. Реално, извън обективно установените факти – сключването на договора за обратен лизинг № 1930 с приложените към него погасителни планове за лизингови вноски и „Отчет на заем - Договор за лизинг № 1930“, останалото (становището, че се прилага нелоялна търговска практика) представляват правни изводи на свидетелката Ц., които в случая следва да бъдат направени от съда. В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на свидетелката относно обективно установените и възприети от нея факти, които се потвърждават и от писмените доказателства.

Изготвената съдебно-счетоводна експертиза доказва, че размерът на задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към 31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД. Към 31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала и не е станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия падеж – 20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на 14,75 лв. е било погасено частично задължението по погасителната вноска с падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата 20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна вноска е била в размер на 290,88 лв.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

4

На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с правните изводи на наказващия орган за осъществено от обективна страна нарушение на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна търговска практика от страна на „***“ АД. АНО е приел, че търговецът „***“ АД е изисквал по-висока лихва от тази по погасителния план, с което променял или било възможно да промени икономическото поведение на потребителя, което противоречало на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. В случая обаче се доказа, че размерът на задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към 31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД. Към 31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала и не е станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия падеж – 20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на 14,75 лв. е било погасено частично задължението по погасителната вноска с падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата 20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна вноска е била в размер на 290,88 лв. В тази връзка съдът не може да приеме, че е налице прилагане на нелоялна търговска практика от дружествотожалбоподател, която да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. На първо място стана ясно, че размерът на задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към 31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД, тоест не е налице твърдяното изискване от търговеца на по-висока лихва от тази по погасителния план. Освен това стана ясно, че с надвнесената сума от 14,75 лв. е било погасено частично задължението по следващата погасителна вноска с падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата 20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна вноска е била в размер на 290,88 лв., поради което отново не е налице някакво недобросъвестно поведение от страна на търговеца към потребителя. Относно надвнесената на 20.12.2022 г. сума от 14,75 лв., то няма как същата предварително да се приспада по погасителния план и да се намалява с нея лихвата по следващата погасителна вноска от 20.01.2023 г., тъй като изискуемостта на тази вноска все още не е настъпила. Тя все още не се дължи 5 от потребителя преди падежа и поради това няма как от нея да се приспада надвнесената сума, и ако това бъде сторено, то тогава дружеството ще е в нарушение, защото преди падежа и настъпване на изискуемостта се е разпоредило с надвнесената сума по вноска, която все още не се дължи.

Дължимостта настъпва на 20.01.2023 г. и едва тогава може да бъде направено приспадането, ако все още е налице останала надвнесена сума, тъй като потребителят по всяко едно време до настъпване на следващата падежна дата може да поиска надвнесената сума от 14,75 лв. да му бъде върната като все още недължима и дружеството трябва да стори това, защото няма основание да я задържа, а ако я е приспаднало от следващата вноска, то няма как да я върне. Дължимите суми по договора са тези, посочени в погасителния план и дори да има надвнасяне, то това надвнасяне се приспада и изчислява към датата на следващия падеж, а до тогава надвнесената сума няма как да се приспада от бъдещата дължима вноска, защото тя все още не е изискуема и задълженията си остават тези, които са по погасителния план, без да се приспадат евентуално надвнесени суми, които до датата на падежа могат да бъдат поискани обратно от потребителя, за да му бъдат върнати като все още недължими. Такова приспадане на надвнесени суми по същество би представлявало ново предсрочно частично погасяване на кредита, понеже е преди настъпване на падежната дата, но тогава трябва да се изготви нов погасителен план и това да се уреди като предсрочно частично погасяване между страните. В противен случай се процедира както е направило дружеството – надвнесената сума, ако не бъде поискано от потребителя преди падежа на следващата вноска връщането й, то тя се приспада от следващата вноска, но това може да стане най-рано на падежа на следващата вноска.