Решение № 1545 от 31.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Русе, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520107295 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.09.2023г. между него в качеството на Заемател и ответното дружество, в качеството му на Заемодател е сключен Договор за паричен заем №МММ3207/04.09.2023г.

Твърди се в исковата молба, че съгласно т.З „Условия по заема" от Договора за паричен заем страните се съгласяват заемодателя да отпусне на заемателя паричен заем в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, като в договора била приложена разписка за получаване на паричната сума и било посочено следното: „С подписване на настоящия договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя в брой или по банков път, когато е посочена банкова сметка в договора заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума, когато е в брой."

Твърди се в исковата молба, че страните се договорили за следните условия на индивидуалния договор за заем, а именно:

Срок на заема: 24 месеца;

Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 10.00%;

1

Годишен процент на разходите на заема (ГПР): 10.25 %;

Брой погасителни вноски: 24 броя;

Размер на месечната погасителна вноска: 268.00 лева.

Дата на плащане на първа погасителна вноска: 07.10.2023г.;

Обща сума (включени са изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка.

Твърди се, че таксите се финансирали от заемодателя и се възстановявали от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план: 6308.29 лв.

Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем: 2108.40 лева;

Изготвяне на индивидуално кредитно предложение: 2108.64 лева;

Твърди се, че към договора е представен и погасителен план, съгласно който общата сума - главница, договорна лихва, такса експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение, се равнява на 6432.00 лв.

Допълнително в договора било уговорено, че в случай, че заемателят плаща задълженията си преди или на датата на падеж на погасителната вноска, Кредиторът предоставя отстъпка в размер на 52 лв. от съответната месечна погасителна вноска или общо размерът на сумата, която следва да върне потребителят при направена отстъпка, в случай че изпълни точно задълженията си се равнява на 5184.00 лв., съгласно погасителния план.

Твърди се, че до момента ищецът е заплатил общо сумата от 1 493 лв. по процесния Договор.

Твърди се, че Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради това, че в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и Решение № 4 от 04.01.2023 г. по в. гр. д. М 372/2022 г. на Окръжен съд - Монтана, в което се посочва, че „след като процесният договор не отговаря на изискванията на чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то съдът намира, че следва да се приложи 2 разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен".

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен процесния договор.

При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, моли съда да разгледа и уважите евентуално предявените искове с правно основание:

1/. Иск с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл.

1 и З от ЗЗД - да прогласи нищожността на клаузата в т. З „Условия по заема" в Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г., уреждаща еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

2/. Иск с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл.

1 и З от ЗЗД - да прогласи нищожността на клаузата в т. З „Условия по заема" в Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023 г., уреждаща възнаграждението за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Претендират се разноски по делото и определяне на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които признава предявеният иск. Признава и факта, че процесния договор е недействителен.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за сумата от 1536,70 лева, представляваща дължима и неплатена главница по процесния договор за кредит. Претендират се разноски по делото.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е изразил становище за допустимост но неоснователност на предявения насрещен иск.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорен по делото факт e, че страните са обвързани от облигационна връзка, основана на Договор за п аричен заем № МММ3207/04.09.2023г., по силата на който „Мъни Лийз“ ЕАД е предоставило на ищеца в заем сумата от 3

2000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 10.00 % и ГПР от 10,25 %.

Съгласно приложения погасителен план ищецът следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на по 268,00 лв., или общо 6432,00 лв.

В договора е посочено, че се начислява еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в размер на 2108,40 лева.

В договора е посочено, че се начислява еднократно и сумата от 2108,64 лева представляваща индивидуално кредитно предложение.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожност на договор за паричен заем.

Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 о т ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 о т ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

4

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 5 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът приема, че Договор за паричен заем № МММ3207/04.09.2023г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по следните причини:

На първо място в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. В мотивите към Решение № 264616 от 9.07,2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7254/2022 г. се посочва че, годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

Приема се още (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.), че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22}.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и Решение № 4 от 04.01.2023 г. по в. гр. д. №372 /2022 г. на Окръжен съд - Монтана, в което се 6 посочва, че „след като процесният договор не отговаря на изискванията на чл.