Решение № 572 от 13.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Благоевград, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501015 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№14326/23.09.2025 г., подадена от С.

Т. С., ЕГН **********, Т. С. С., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********, тримата от *********, чрез адв.Б., със съдебен адрес *********, против Решение № 131/07.05.2025 г. по гр.д.№ 721/2023 г. по описа на РС-Гоце Делчев, в следните му части:

1/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С. срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне нерегламентирано изградената подпорна стена, изградена от каменна зидария на циментов разтвор, намираща се от източната част на недвижимия имот на ищците, представляващ УПИ V - 543, с площ от 300 кв.м., находят се в *********, в кв. 34 по кадастралния план на населеното място от 1993г., посл. изм. със заповед № 181/16.04.2009г. на кмета на Общината;

2/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С. срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне 1 нерегламентирано изградената улична чешма, навлизаща от източната част навътре в същия собствен на ищците недвижим имот, описан по-горе;

3/ както и в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М.

С. С. срещу *********, представлявана от кмета А.М., да възстанови възможността достъпът до имота да се осъществява по първоначалния начин (т.е. отпреди посегателството) - чрез премахнатия естествен наклон на пътя откъм източната му страна на имота, или алтернативно вместо това да постави изкуствена рампа.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Гоце Делчев е валидно и допустимо, но неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части.

Според въззивника, съдът е дал правилна правна квалификация на исковете, с които е сезиран, но неточно е приложил както материалния закон (приложими за случая норми на ЗС, ЗКИР, ЗУТ и действалите във времето норми на старите благоустройствени актове - ЗПИНМ и Правилника за прилагането му), така и процесуалните разпоредби, отнасящи се до основните принципи на гражданския процес, до предмета и тежестта на доказването и до доказателствената стойност на писмените и гласните доказателства. С оглед на това се изразява становище, че са формирани частично неправилни, а и непълни изводи, които са довели до постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение.

По отношение произнасянето на съда по подпорната стена от източната страна на процесния имота и чешмата, поставена от същата му страна, се твърди, че съдът, позовавайки се на приетото заключение, е приел за основателна претенцията за премахване на подпорната стена само в северната част, не и от източната страна на имота. Обяснява се, че по подобен начин е решен въпроса и за каменната чешма, за която е прието, че съвсем малка част от нейния северозападен ъгъл попада в имота.

Според ищеца, изводите на съда в тази насока страдат от вътрешно противоречие, тъй като от една страна съдът констатира навлизане в имота и нарушение на имотна граница, без да коментира намира ли правно основание за това, а като краен извод извежда, че тези искове за защита на нарушено право на собственост са неоснователни.

Обосновава се становище, че

2 самото констатирано навлизане представлява смущаване в упражняването на собствеността, като в случая то е и неправомерно, тъй като ответникът нито е изложил твърдения, нито е установил правно основание за навлизането. Излагат се съображения, че дори да не е установено навлизане, а разполагане на незаконен строеж, който тангира по имотната граница или е в непосредствена близост до нея, това би било достатъчно, за да се уважи петиторен иск на собственика срещу нарушителя. Обяснява се, че в случая е налице смущаване на вещното право (абсолютно, по правната си природа) от ответната община, макар и без да се отнема владението на собственика.

Поддържа се, че поставянето на чешмата на описаното от вещото лице местоположение от една страна ограничава достъпа до имота и променя начина, по който той може да се ползва, а от друга създава значителни неудобства за собственика - шум, струпване на хора и дори животни, риск от замърсяване и потенциални течове на вода, като преди всичко - то е напълно самоволно и необосновано, без съгласие от страна на собственика, респ. без издаден административен или нормативен акт, даващ възможност на длъжностните лица на общината да я поставят там.

Като противоречащо на материалния закон се квалифицира разбирането на РС, че минималното навлизане на чешмата и на оградата от източната страна не е основанине да бъдат уважени исковете за премахването им. Обосновават се изводи, че дори и най-минимално нарушаване на имотна граница е релевантно, ако не почива на законно основание. В изложените от РС мотиви в тази насока, въззивникът разкрива противоречие, изразяващо се в това, че от една страна се признава обективния факт на навлизането, но въпреки това искът е отхвърлен. Аргументира се противоречие и на постановката по т.3 на ТР 4/2017 г., постановено по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и изцяло на разрешенията по ТР 31/06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС на НРБ.

Като обобщение, въззивникът посочва, че фактическата обстановка е изяснена правилно пред първоинстанционния съд, като е установен факт на неоснователно въздействие върху имота, т.е. хипотеза по чл.109 ЗС, но в същото време, съдът е отказал да даде търсената защита.

В жалбата се излагат доводи и по отношение на възприетото от съда наличие на „допустима от закона грешка при определяне на границите на 3 имота“. Според въззивника, съдът е смесил предмета на защита по негаторния иск с този по чл.54 ЗКИР, като понятието „допустима от закона грешка“ няма законова опора при негаторния иск.

Въззивникът прави оплакване и досежно тълкуването на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, което опредяля като едностранчиво и изопачено. Освен това се сочи, че съдът е извършил само преразказ на показанията на свидетелите, без да направи правен коментар на същите. Аналогични са оплакванията и относно анализа на зключенията на вещото лице, при който според въззивника липсват самостоятелни правни мотиви, а текстуалната им част е просто преписана, не и подложена на правен анализ.

Като нарушение се сочи и възприети от съда изводи на вещото лице, които са правни такива и касаят плана на населеното място, действието по време и приложението на предходни нормативни актове, статута на регулационните линии.

Заявява се, че първоинстанционния съд е основал решението си на документи, които са не посочени от страните за събиране и които не са приобщение по съответния ред, а са приложени към допълнителната експертиза от вещото лице, изцяло по негова инициатива.

Освен това, според въззивника, в решението си РС е установил факти, свързани с наличие на придаваеми места от улица към имота на ищците, кои то не са били заявени от ответника с отговора на исковата молба. В този смисъл се аргументира нарушение на диспозитивното начало в процеса.

Относно частта на решението, съдържаща произнасяне по искането ни за възстановяване подхода, алтернативно за улесняването му чрез поставяне на изкуствена рампа, се твърди, че съдът е отхвърлил тази претенция само защото е приел, че гласните доказателства и заключението на експерта хармонично установяват изграждането на рампа от пясък и цимент, позволяваща влизането в имота. Според въззивника обаче, искането му е било за осигуряване на траен, безопасен и равностоен на предишния достъп, като временна рампа от пясък и цимент, поставена от трети лица и извън имотната граница, не го удовлетворява. Освен това се обяснява, че липсва анализ дали рампата е законно изградена; дали е трайна и безопасна и равностойна ли е на предишния достъп, който следва да осигурява правото на необезпокоявано, 4 необременено упражняване на собственост.

Поради това въззивникът изразява становище, че съдът е допуснал неправилно приложение на чл. 109 ЗС и по последния кумулиран негаторен иск, като е приел, че нарушението е преустановено, без да установи траен и равностоен достъп, и без да се произнесе относно качеството, правната допустимост и техническата адекватност на въпросната рампа.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Гоце Делчев в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се присъждане и на направените в двете инстанции разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от насрещната страна.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

5

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС.

Законът предоставя възможност на собственика на един имот да иска всяко трето лице да преустанови противоправното си въздействие върху имота или да премахне резултата от вече извършените действия. Средството за това е негаторният иск по чл.109 ЗС, който е предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота на собственика, правото му на собственост се нарушава с такива неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта.

Ако действията на ответника са основателни, то няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като същото важи и за ситуация, при която действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Затова при всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и върху този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца при ползването на собствения му имот, поголеми от обикновените /ТР 4-2017-ОСГК, т. 3/.

Също така, претендираната защита следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля –в този смисъл са решение № 139 от 25.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 457/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г. , постановено по гр.д.№ 66/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г. , постановено по гр.д.№ 66/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 135 от 31.07.2014 г. , постановено по гр.д.№ 334/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. и др. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как 6 действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез иска по чл.109 от ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез извършено строителство, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърняване е пряко свързано с нарушените от ответника благоустройствени правила, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му /в този смисъл решение № 115 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3769/2019 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК/.

Разпечатката съдържа 47 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd8b55db-d86c-4115-8010-94e84be104cd