Решение № 3934 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330114284 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. пр. 3 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на П. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен *****. срещу "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от ** за прогласяване нищожността на договор за кредит от ** г. поради противоречие със ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата на чл. 27 ал.1 от договора предвиждащи заплащането на неустойка като противоречаща на добрите нрави и нарушение на ЗЗП, осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв./76,69 евро, недължимо платена по договор за кредит от **г., евентуално сумата от 136.50 лв./69,79 евро, недължимо платена за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на **г. подписан електронно за сума 450 лева. Сумата е усвоена на същата дата чрез Изи пей. Дължимата за връщане сума е 463,50 лв.

1

ГЛП е 42,58 %, а ГПР36%. Съдържа се клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е в размер от 0,9 % на ден. Начислена е такава от 157,50 лв. Задължението е заплатено. Внесена е сума от 13,50 лв. за лихва и 136,50 лв. за неустойка. Договорът е недействителен поради противоречие с ЗПК. Не е посочен начина на прилагане на ГЛП. Не е ясно какви разходи се включват в ГПР и дали при изчисляването му е взета договорената неустойка. Клаузата за неустойка е недействителна поради нарушаване на добрите нрави. Същата заобикаля ЗПК. Няма еквивалентност между извършената услуга и договорената сума. Налице е скрита възнаградителна лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Признава плащанията. Оспорва присъждането на разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената справка от ответника (лист 29 от делото) е видно, че ищеца е заплатил по договора сума от 621 лв., която е погасила главница, лихва и неустойка.

Съдът, като взе предвид установените факти намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ се явява кредитор на ищеца, който от своя страна е сключил договора като потребител. Поради това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание се явява потребителски и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

На първо място настоящия състав констатира, че договора не отговаря на изискванията на ЗПК за форма. Липсва предписаната писмена такава. На следващо място съобразно отправените възражения от ищеца за недействителност на договора поради нарушение на ЗПК досежно начина на определяне на ГПР съдът намира, че неустойката представлява разход, който трябва да участва при формиране размера на ГПР. Същата е дължима на вноски и задължението за заплащането и е породено още със сключване на договора. По делото не се твърди и не се установява, това вземане да е 2 отчетено при формиране на ГПР, поради което съдът счита, че е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Наред с това следва да се отбележи, че предвиждането на такова задължение, излизащо извън присъщите функции на неустойката, навежда прикриване на допълнително възнаграждение, а от там и несъответствие на договорената лихва с действителната такава. Ето защо съдът намира, че са налице нарушения на ЗПК водещи до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Предвид това предявения главен иск е основателен и следва да се уважи. С оглед на положителното произнасяне по него съдът не се дължи разглеждане на предявения евентуален иск за действителността на клаузата за неустойка.

По отношение предявения иск по чл. 55 от ЗЗД съдът намира, че недействителността на договора поражда привилегия за длъжника да заплати на кредитора само усвоената заемна сума, без лихви и други акцесорни задължения. По делото не се спори, че усвоената сума е в размер от 450 лв. , а върнатата 621 лв. Поради това дадената над дължимата, която е в размер от 151 лв. се явява получена от заемодателя без основание и подлежи на връщане от него. Тъй като притендирания от ищеца размер попада в рамките на установения като дължим от съда и от ответника не се твърди и не се установява да е изпълнено задължението за връщане на надплатената сума, то иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи изцяло. Това се явява предпоставка за уважаване и на обективносъединения с него такъв за заплащане на законна лихва за периода от подаване на исковата молба в съда 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Уважаването на тези притенции изключва произнасянето на съда по евентуално съединените с тях такива за заплащане на сумата от 69,79 евро, недължимо платена за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради изхода на делото на ищеца следва да се присъдят сторените разноски от 51,13 евро за държавна такса.

Тъй като същият е бил представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

М., следва да се определи възнаграждение в размер от 200 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

3

На ответника разноски не се дължат.

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между П. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен ***и "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от ** договор за потребителстки кредит от ** г. на основание чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от ** да заплати на П. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен ***сумата от 76,69 евро(седемдесет и шест евро и 69 евро цента), недължимо платена по договор за кредит от **г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата от 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от ** да заплати на М. М., от **, със служебен адрес*** сумата от 200 (двеста) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4