Решение № 302 от 18.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Монтана, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630101893 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание: чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.

Ищецът Д. Н. Н., ЕГН ********** от ********* твърди, че е сключил договор за кредит № 9674869006/03.06.2025 година с ответното дружество, по силата на който е получил сумата в размер на 1100 лева, при ГПР от 49.70 % при ГПЛ от 40.97, при срок на кредита от 30 дни. Твърди, че сключил споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 03.06.2025г, съгласно което, трябвало да заплати и допълнителна услуга такса за бързо разглеждане в размер на 180.50 лева. Счита, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9674869006/03.06.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди, че визираната неяснота съществено ограничава правата му и е основание за недействителност на Договор за кредит. Наред с 1 това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Поддържа и това, че в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Твърди, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това счита, че договорът за потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е нищожен. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не е ясно как точно се съдържа и как с изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действитслния 2 размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди също, че заплащането на сумата по допълнителните такси следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна, поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9674869006/03.06.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, моли съда да приеме, че „такса за бързо разглеждане“ по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 03.06.2025г., е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, 3

3ал.1 от ЗЗП. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ***** е предявил в срока за отговор насрещен иск.

Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че между страните е сключен договор за кредит № 9674869006/03.06.2025 година, по силата на който е ищеът е получил сумата в размер на 900 лева - главница, при ГПР от 49.60 % при ГПЛ от 40.99, при срок на кредита от 30 дни. Установено е също, че между страните е сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 03.06.2025г, съгласно което, ищецът е трябвало да заплати и допълнителна услуга такса за бързо разглеждане в размер на 180.50 лева. Установено е също така, че в срока на кредита са сключени още два анекса и две споразумения, като главницата е определена в размер от 1000,00 лева. От заключението на вещото лице су установява, че общо дължимата сума по кредита е 1388,15 лева и включва 1000 лева – главница, 32,90 лева – договорна лихва, 180,50 лева – такса за бързо разглеждане и 174,75 лева – такса за удължаване на срока на договора. Вещото лице е отразило в заключението си, че ищецът е заплатил на ответника по кредита сума в размер на 380,42 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Видно е от приложения по делото договор за кредит, че в него не са 4 посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Тази неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за кредит. Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, е нищожен. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не е ясно как точно се съдържа и как с изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем 5 представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действитслния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Ето защо следва да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 9674869006/03.06.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.

При недействителност на договора, ищецът дължи единствено главницата по договора в размер на 1 000,00 лева. В хипотезата на нищожни договори, са релевантни паричните потоци между страните – в случая усвоените от ищеца суми, в случая 1 000,00 лева. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил на ответника по кредита сума в размер на 380,42 лева. Или останалата незаплета сума по кредита е разликата между 1000 лева и заплатената сума от 380,42 лева, което прави 619,58 лева.