Решение № 301 от 19.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пазарджик, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500357 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. ,постановено по гр. дело №

20225210100781 по описа на съда за 2022 година са отхвърлени предявените от Н. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б. №** против „МБАЛ-В.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

В., бул. „С. №**, искове- с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 31/17.062022г., за незаконно и неговата отмяна; с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с който иска да се осъди ответника да му заплати сумата от 14 232 лева, представляваща обезщетение по чл. 344. ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от 17.06.2022г. до 17.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 79 ЗЗД, с който се иска да му се заплати сумата от 16 132 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 4, б „Б” от Договор от 01.03.2021 г., сключен на основание чл. 234 от КТ, ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Осъден е Н. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б.

№** ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С. №**, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лв. разноски по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Н. Д. , чрез процесуалния му представител.

Излага оплаквания ,че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните и материално-правните норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с практиката на ВКС.

Съдът достигнал до неправилния извод, че уволнението е законосъобразно. Жалбоподателят подържа , че липсва договор за управление.

Първоинстанционният съд не разграничавал програмите за развитие /виждането на кандидатите за Управител на лечебното заведение/, които са представени с бизнес-задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението. Бизнес задачата се поставяла от принципала, възлагащ управлението на болницата, в случая - Община В..

В мотивите си PC В. е посочил Решение № 134/26.05.2022г. на ОбС В., но при прочита на това решение не се установявало поставяне на бизнесзадача.

Съгласно чл. 2.2.10 „Бизнес-програма”, т. „а” от Договора за управление, бил посочено, че г-н Г. до края на месец май следва да внесе бизнес програма за одобряване или избрания Управител следва да изготви бизнес програма, с конкретни параметри, срокове за изпълнение, начини на изпълнение и поставени конкретни финансови резултати, които следва да се постигнат. Тази програма следвало да бъде внесена за одобрение от Общинския съвет, който на тази база да възложи постигането на конкретни резултати - финансови, социални и др. Едва след одобрението на такава програма, задаването на резултат за постигане можело да се приеме, че е налице договор за управление, което ще даде възможност на Управителя да реализира правата си по КТ, при формирането на екипа си за работа.

2

Сключеният между Община В. и д-р Г., договор ,всъщност не представлявал договор за управление.

За правомерното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, следвало да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски персонал. Такива параметри не били заложени, даже и в най-общ вид, нямало и изричен акт на новия Управител по договора, за приемане на стара или съществуваща бизнес програма.

Независимо, че д-р Г. съставил бизнес-план, то той не бил одобрен от Общински съвет В., т.е. поставена бизнес-задача няма.

Представения и приет по делото бизнес-план на г-г Г. по-скоро представлявал неговото виждане за развитието на болничното заведение, но не е бизнес- план, по смисъла на закона.

Изискването в чл. 2.2.10 „Бизнес-програма”, т. „а” от Община В. не било изпълнено и това било равнозначно на липса на бизнес-план.

Поради изложеното не било възникнало потестативното право на работодателя на уволнение по чл, 328, ал, 2 от КТ, което да е правомерното упражнено.

В практиката на ВКС било прието, че когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не е налице бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, е незаконосъобразно, тъй като липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата, визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.

Молят решението да бъде отменено и исковете с правно основание чл.344 ал.1 и ал.3 от КТ – уважени.

Незаконосъобразността на уволнението обосновавала основателността и на третата претенция.

3

Тя била доказана по основание, а нейния размер се установявал от заключението на вещото лице и в този размер следвало иска да бъде уважен.

Към настоящия момент договорът за управление на болницата бил прекратен от страна на Общински съвет В. и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър.

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от МБАЛ В..

Намират решението на първоинстанционния съд за правилно.

Неоснователно се подържало ,че сключения договор не представлява договор за управление. Той бил сключен след провеждане на конкурс за заеманата длъжност съгласно решение №134/26.05.2022г. на ОС-В..

Представен бил Бизнес-план, възнаграждението на управителя е обвързано с постигането на финансови резултати, като при изпълнението на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключването на договора е определена и парична гаранция, вносима по набирателна сметка в полза на доверителя по договора. Поради това на управителя била предоставена възможност да формира управленски екип и той е упражнил законосъобразно потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с жалбоподателя.

Молят решението да бъде потвърдено .

Претендират разноски.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против МБАЛ В. ЕООД ищецът Н. Р. твърди, че е работил при ответното дружество „МБАЛ-В.” ЕООД по сключен трудов договор № 41/29.09.2016г. на длъжност „Главен счетоводител”, код по НКПД - 2411 6002.

На 17.06.2022г., чрез нотариална покана му била връчена Заповед № 31/17.062022г. на д-р Д. Г. - Управител на „МБАЛ-В.” ЕООД, с която заповед се прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчване 17.06.2022г.,на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.

Счита ,че уволнението му е незаконсъобразно.

4

В настоящия случай не били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй като длъжността , която ищецът заемал не била ръководна.

Длъжността „Главен счетоводител” не попадала сред ръководните длъжности съгласно НКПД и не била включена в разпоредбата на § 1, т. 3 ДР КТ.

Този довод не е подържан във въззивната жалба.

Подържа още, че сключения между Община В. и д-р Г., договор по своя характер не представлявал договор за управление.

За правомерното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, следвало да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски персонал. В сключения договор такива параметри не били заложени, даже и в най-общ вид, нямало данни и за приемане на стара или съществуваща бизнес програма

Договорът за управление бил сключен за управление и представителство на „Многопрофилна болница за активно лечение - В.” ЕООД, което е дружество е учредено с общинско имущество, т.е. не е налице същинско предприятие, съгласно тълкуването на разпоредбите на §. 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 2 КТ.

От това тълкуване се налагал извод, че "предприятие", което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат.„Многопрофилна болница за активно лечение - В.” ЕООД макар и създадена под формата на търговско дружество била част от осъществяваната от Община В., социална политика и не била създадено за да 5 реализира печалба, от извършваната социална политика на общината.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ било приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. При сключването на договор за управление, той трябвало да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият бил длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Тези условия в конкретния случай не били налице.

Поради незаконосъобразното уволнение на ищеца се дължало и обезщетение за оставяне без работа за периода от 17.06.2022г. до 17.12.2022г., в размер на 14 232 лева, формирано от последното му пълно брутно възнаграждение от 2 372 лева.

Ищецът бил сключил с ответника и договор с основание чл. 234 от КТ, за повишаване на квалификацията.

Съгласно чл. 4, в. „Б” от договора при незаконно уволнение работодателят е длъжен да изплати на Н. Р., обезщетение в размер на 6 /шест/ брутни работни заплати или дължимото обезщетение било в размер 14 232лева.

На ищеца следвало да бъдат заплатени и платените две семестриални такси, който са по 950 лева или общо 1900 лева.

Ответникът заплатил на ищеца сумата от 950 лева, което е стойността на заплатения от него първи семестър в УНСС - София, по специалността „Публична администрация“ с направление „Здравен мениждмънт“.

Моли уволнението да бъде прието за незаконно и отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на Н. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б. №** сумата от 14 232 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за периода от 17.06.2022г. до 17.12.2022г„ ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на 6 подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 132 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 4, б „Б” от Договор от 01.03.2021 г., сключен на основание чл. 234 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.