Решение № 2288 от 03.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10962/2022
- Вид
- Решение № 2288
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17 · Закон за общинската собственост
- чл.169, ал.1, т. 4 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 2288 гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100110962 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от С. Б. Д. срещу С.О. искове с правна квалификация чл.
49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01,08,2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 680,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03,08,2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 01,08,2022г., в с. Бистрица, гр. София, при изкачване на стълбите към народно читалище „Св. Цар Борис I“ в селото, намиращо се на ул.****, около 9,00 часа сутринта, ищецът удря крака си в областта на първи пръст на левия крак в разбито и необезопасено бетонно стъпало, като същевременно върху крака му пада незакрепена плоча от стъпало. Поради изпитани силни болки ищецът посетил болница, където била установена фрактура на 1-ва метатрзална кост на палеца. Престоят му в болницата продължил от 01,08,2022 г. до 04,08,2022 г., през който е било извършено оперативно лечение и фиксация с три броя игли в костта на пръста. След изписването му от болницата, лечението му продължило в домашни условия. Той не можел да се придвижва сам и имал постоянна нужда от човек до себе си. Освен физически болки ищецът търпял и силен емоционален и психически дискомфорт - понижено настроение, апатия, тревожност. Във връзка с проведеното от него лечение, ищецът извършил разходи в размер на 680,00лв., които са подлежащи на обезщетение. Посочва се, че мястото на инцидента е общинска собственост, като противоправното бездействие на служителите на общината, изразяващо се в несигнализирането и неотстраняване на повредата върху стъпалата е станало причина за претърпяното от ищеца увреждане, което ангажира отговорността на С.О..
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира 1 разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.О., в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че е собственик на сградата на народно читалище „Св. Цар Борис I“. Поддържа, че не се установява връзката възложител-изпълнител. Посочва, че считано от 17,06,2022г. стълбите на читалището са били обозначени с маркираща лента, изискваща завишено внимание при преминаване, като всеки пешеходец трябвало да избира маршрут съобразявайки се с потенциалния риск в определения опасен участък. По този начин, като решил да премине през стълбите ищецът сам е поел необоснован риск. Излага доводи, че е положена дължимата грижа за сигнализиране мястото на инцидента, поради което дори да са настъпили вреди в участъка, общината не следва да дължи обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на С.С.П., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, от показанията на които се установява да е очевидец на процесния инцидент. Ищецът започнал да се качва по стълби, водещи към читалището и сладкарницата. Бил е на около пет метра от мястото на увреждането. В даден момент ищецът извикал, тъй като плочка паднала върху крака му. Плочата е била от конструкцията на стълбището. Поначало имало поставена предупредителна лента, която обаче не обхващала цялото стълбище, като имало пътека, през която се минавало. Не знае от кого е поставяна лентата. След м. октомври-ноември стълбите са били заградени с метални пана, които препятствали преминаването. Ищецът се качвал по участък на стълбището, който не е бил ограден с лента. Знае за други инциденти на това място.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на М.Р.Г., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, от показанията на който се установява, че непосредствено след инцидента ищецът го е помолил да го закара до дома му, защото се е контузил. На другия ден му се обадил, за да го закара до болницата. Свидетелят оставил ищеца в болницата в Елин Пелин, като се видял с него след една седмица, когато е научил, че са го оперирали.
След операцията ищецът ходил сам, но трудно, ползвал е бастун. Посочва, че към момента не се е възстановил изцяло. Движи се сам, но накуцва.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда, се установява, че в резултат на инцидента от 01,08,2022г., ищецът С. Д. е получил счупване на 1-ва ходилна кост на лявото стъпало, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Описаното увреждане е в причинно-следствена връзка с процесния инцидент-при качване по стълби пресрещнал пръстите на ляво ходило в разбито бетонно стъпало. Ищецът е бил хоспитализиран по 2 спешност в ООТ на МБАЛ "Скин Системс" ЕООД - с. Доганово, общ. Елин Пелин.
Направени са изследвания, консултации, ищецът е диагностициран и на 02,08,2022г. е извършено кръвно наместване на счупването на 1-ва ходилна кост на ляво стъпало и фиксация с 3 броя киршнерови игли. Проведена е медикаментозна терапия, изписан е с подобрение, назначени са 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни от дехоспитализацията.
Изложено е заключение, че обичайно след 35-40 дни следоперативно се отстранява фиксационният метал. Общият възстановителен период е около 2-3 месеца, като се вземе предвид отстраняването на фиксационния метал и рехабилитацията. Болките и страданията, причинени на ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на раздвижването. За в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето се очаква да се оплаква от дискомфорт в мястото на счупването.
По делото е представена фактура МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД, ведно с касов бон за сумата от 680 лв. с ДДС за „голям остеосинтезен пакет“. В открито съдебно заседание от 03,04,2023г. вещото сочи тази манипулация да е необходима за третиране на процесното увреждане, като не се поема от здравната каса.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:
Приложимата правна квалификация съдът намира да е по реда на чл.49 от ЗЗД, с оглед релевираните обстоятелства по исковата молба сочещи на неизпълнение на задълженията на ответника по поддръжка и отстраняване на повреда на стълбището пред читалището. / откъртване на бетонна плоча от стълбището пред читалище „Св. Цар Борис 1“. Т.е. не се сочи увреждането на ищеца да е причинено от присъщите свойства на вещта /чл.50 от ЗЗД/, а поради неизпълнение на задължението за поддържане н а стълбите в безопасен вид.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира по отношение на процесния инцидент да е налице нарушение на изискванията на чл.169, ал.1, т. 4 от ЗУТ, съгласно който строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 3 март 2011г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за достъпност и безопасност при експлоатация; Към момента на инцидента е действаща и Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата (ред. ДВ. бр.78 от 4 септември 2020г.). Със същата се определят минималните изисквания при проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата, наричани за краткост "сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства", и специфичните експлоатационни показатели на контролируемите параметри и на техническите изисквания към строителните продукти с оглед удовлетворяване на основните и функционалните изисквания към тези сгради и към вътрешните им сградни инсталации. Съгласно чл.1, ал.2 от наредбата изискванията й се прилагат и при проектиране на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградите по ал. 1. Посоченото в чл.1, ал.(3), а именно териториалноустройствените изисквания на наредбата да се прилагат само за нови сгради, съдът намира да касае именно изискванията по глава 4 от същата, но не се изключва приложение на останалите норми по отношение на съществуващите сгради. Предвид горното настоящият състав намира да е налице нарушение на изискванията на Чл. 16. (1), т.1 от наредбата досежно изискванията свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "достъпност и безопасна експлоатация" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, а именно: архитектурноконструктивни параметри на елементи на сградите, чрез които се предотвратява настъпването на травми и нещастни случаи (височини на предпазни парапети, подпрозоречни стени, корнизи, прагове, врати, подлези, сутерени, подпокривни стопанства и др.; наклони на стълбища, широчини и дължини на стъпала, площадки и стълбищни рамена); Съгласно чл. 172, ал.(1) от Наредбата в обхвата на сградите за култура и изкуства съгласно т.5 на същия текст влизат и читалища по смисъла на Закона за народните читалища, каквото не се спори да е процесното. Стълбищата като прилежащи към сградата за обществено ползване част, е необходимо да отговарят на изискванията на Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. С параграф 4 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г., в сила от 13,03,2021год. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; изм., бр. 54 от 2011 г.) е отменена като в §6 е предвидено приложение за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането в сила.
Въпреки това, съдът намира да е налице неизпълнение на нормативното изискване за 4 поддържане на строежа в състояние предотвратяващо риска от инциденти и осуетило безопасното ползване на сграда за обществено ползване съобразно чл.169, ал.1, т.4 от от ЗУТ.
Съдът намира отговорността по поддържане на сградата с прилежащите стълбища съобразно нормативните изисквания да е за собственика, доколкото не се установи сградата на народното читалище да е предоставена за ползване. Ответникът е изложил единствено твърдения да е съставен акт за публична общинска собственост, без данни по делото да е взето решение на общински съвет за предоставяне за ползването й, в който случай съгласно чл.17 от ЗОС поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - общинска собственост, отдадени под наем или предоставени за ползване, се извършват от наемателите или ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.