Решение № 3566 от 02.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3566 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илиана С. при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова като разгледа докладваното от Илиана С. Гражданско дело № 20211100115305 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ.

Ищeцът М. С. А. твърди, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 28.07.2018 г. на пътен участък, намиращ се непосредствено след с. Розино по посока гр. Клисура, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е причинена смъртта на нейния единствен син Н.С..

Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на В.З.З., като водач на МПС л.а. Пежо, с ДК № *******, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗАД „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, изпитвала мъка и страдания от загубата на своя единствен син и най-близък родственик. Твърди, че на 08.08.2018 г. е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество, което предложило изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 80 000.00 лева и изплатило по сметка на ищеца на 30.08.2021 г. /уточнителна молба от 19.05.2022 г./ Счита, че справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение възлиза в размер на 200 000.00 лева и претендира разликата в размер на 120 000.00 лева. Сочи, че претърпените от нея болки и страдания надхвърлят по интензитет 1 обичайните, като в тази връзка излага следните съображения: в следствие на произшествието лицето на сина й е било обезобразено до степен, че е било неразпознаваемо и това е наложило поклонението да се извърши при затворен ковчег; Н. е бил единственият й син, когото отгледала сама от 4годишна възраст, той й помагал и подкрепял ежедневно и бил единствената й опора и единственият мъж в семейния кръг; не могла да изживее обичайно щастливите семейни моменти, каквито са тръгването на внуците й на училище и детска градина; изпаднала в депресия, имала панически състояния и отказвала да се храни. Сочи, че синът й бил интелигентен и ерудиран, с планове за бъдещето, много добро образование, владеел няколко езика и с добра кариера, бил социално активен и деен, членувал в неправителствени организации и бил организатор на различни благотворителни и социални проекти, като всички тези прояви й давали повод за постоянна гордост.

Претендира лихва за забава върху сумата от 120 000.00 лева за периода 23.12.2018 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава от 23.12.2018 г. до датата на плащане – 30.08.2021 г. върху заплатеното със забава част от дължимото обезщетение в размер на 80 000.00 лева в общ размер на 58271,33 лева /54171+4100,33 по уточнителна молба от 19.05.2022 г./.

Ответникът ЗАД „Л.И.” АД оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на произшествието от страна на Н.С., който твърди да е карал с превишена скорост и не се е движел в най-дясната част на собствената си лента за движение, както и поради непоставяне на предпазен колан. Оспорва и изключителната близост между ищцата и сина й, както и размера на претендираното обезщетение като силно завишен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване критерийте, посочени в ППВС № 4/1968 г..

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване – че произшествието е настъпило и поради противоправното 2 поведение на Н.С. като водач на л.а. Опел, както и че е бил без поставен предпазен колан и това е в причинна връзка с настъпилата смърт.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1476/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив подсъдимият В.З.З. е признат за виновен за това, че на 28.07.2018 г., на главен път І-6, км. 229, между с. Розино и гр. Клисура, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******, нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 6, т.1 ЗДвП, чл. 16, ал.1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1, изр.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. А.С..

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на В.З.З., като водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******, който при управлението му е нарушил правилата за движение на чл. 6, т.1 ЗДвП, чл. 16, ал.1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1, изр.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. А.С..

Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е застраховател.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

По възражението на ответника за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.

Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на 3 увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка при чинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.

Според заключението на приетата авто-техническа и медицинска експертиза ударът е настъпил в лек десен завой спрямо посока запад-изток, в северните ленти на платното за движение, предназначени за движение на л.а.

„Опел Зафира“, като към момента на удара този автомобил с левите си колела е навлязъл в средната лента за пътно движение. Лек автомобил „Опел Зафира“ се е движел с 95.81 км.ч., а л.а. „Пежо“ – с 92.87 км.ч., при максимално разрешена скорост за пътния участък от 90 кв.ч., като нито един от двата автомобила преди удара не е предприел екстремно спиране. Пътното платно е предназначено за движение в двете посоки и се състои от три пътни ленти, като двете северни пътни ленти са предназначени за движение посока изток-запад, като най-северната и средната лента са разделени с маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия“. Пътната настилка е била с гладък и мокър асфалт, на места и сух. Най-северната лента е с широчина 3.35 м., средната – 3.60 м., а южната – 3.40 м, като към момента на удара л.а. Опел Зафира се е намирал на 2.20 м. от северната граница на пътното платно.

Според заключението, ако л.а. Опел Зафира се е движел в най-дясната част на платното траекторията на двата леки автомобила нямаше да се пресече.

Същевременно в експертизата е посочено, че в материалите по делото няма данни за траекторията на движение на л.а. „Пежо“ преди достигането му до мястото на удара, като траекторията е изчислена от вещото лице автотехник на база установената по изчислителен път скорост към момента на удара и вещото лице е посочило, че от момента на навлизане на л.а. „Пежо“ в средна, насрещна за него пътна лента, водачът на л.а. „Опел“ не е имал техническа възможност да спре автомобила си преди достигане на мястото на удара и да избегне произшествето члез безопасно екстрено спиране, както и да намали скоростта ме на движение. Почти при същите условия и при непредотвратимост на удара за водача на л.а. „Опел“ вещото лице сочи, че произшествието би настъпило и ако последният се беше движел с разрешената за този пътен участък максимална скорост от 90 км.ч.

Според експертизата в медицинската й част причината за смъртта на 4

Н.С. е съчетана травма несъвместима с живота, която се дължи на притискане на твърди тъпи предмети с направление отпред назад между волана и облегалката на седалката, като с оглед и на наличните деформации на автомобила при поставяне на предпазен колан тези увреждания също биха настъпили.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП на пътно птано с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в крайната лява лента, а навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне.

При систематично тълкуване на двете разпоредби съдът намира, че в процесния случий, водачът на л.а. Опел е следвало да съобрази правилото за поведение на чл. 15, ал.1, предложение второ на ЗДвП и чл. 16, ал.1, т.2, пр. второ ЗДвП, като се движи в най-дясната пътна лента и при движение в тази пътна лента, независимо дали е в нейния най-ляв или десен край поведението му е законосъобразно, тъй като в тази хипотеза не важи задължението да се движи в най-дясната част на пътното платно. В настоящия случай се установява, че към момента на удара с левите гуми управляваният от Н.С. лек автомобил е навлязъл в средната лента за движение. Съдът намира обаче, че това навлизане не представлява нарушение, което е в причинна връзка с настъпване на произшестиевото. На първо място, средната пътна лента е предназначено за движение на превозни средства в същата посока на движение, поради което навлизането в нея ще представлява нарушение съпричинило резултата само ако произшествието е настъпило с попътно движещо се в тази лента за движение превозно средство. На второ място, според заключението коридорите на двата автомобила биха се разминали в хипотеза, в която лек автомобил се е движел най-вдясно на пътното платно, но доколкото за водача на л.а. „Опел“ не е съществувало задължение да се движи в тази част на пътното платно тази хипотетична възможност е без значение за отговор на релевантния въпрос за съпричиняването в настоящия случай. Съдът намира, че с оглед мястото на удара и липсата на пълна яснота 5 относно точната траектория на движение на л.а. Пежо и в хипотеза, в която л.а. Опел не е навлязъл в средната пътна лента, но се е движел в близост до нея произшествието би настъпило – т.е. липсва причинна връзка между това навлизане в средната пътна лента и настъпване на произшествието.

Възражението за съпричиняване, поради движение с превишена скорост също се явява неоснователно, тъй като според заключението на автотехническата експертиза произшествието би настъпило и при скорост на л.а.“Опел“ в рамките на разрешената за пътния участък.

За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл.

137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. С оглед заключението на комплексната експертиза неоснователно се явява и възражението за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан.