Решение № 660 от 12.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110209080 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от СТ. П. СТ. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Ч. с адрес в бул. В. Л. № ***, ап. * срещу Наказателно постановление N 426 от 10.02.2014г. , издадено от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

В съдебно заседание жалбоподателят , представлява. редовно призован не се явява и не се

Постъпила е писмена защита от адв. Т. Ч. – упълномощен защитник, в която се излагат доводи за отмяна на процесното наказателно постановление.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на СТ. П. СТ. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 426 от 1

10.02.2014г. , издадено от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 04.02.2014г. св.С.Г. в присъствието на В. К.(двамата , служители на 06 РУ СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 470880/04.02.2014г. срещу С.С. за това, че :“На 04.02.2014г. около 22:00ч. в гр.София, бул.“Н. П.“ пред № ** е била извършена полицейска проверка, при която С.С. не представя документ за самоличност“.

Контролният орган квалифицирал нарушението по чл. 6 от ЗБЛД.

Актът бил предявен на С.С., който го подписал без да изложи възражения.

Възражения не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 426 от 10.02.2014г. от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е настъпило обстоятелство , което обезсмисля анализа на релевантните факти.

Видно от АУАН и НП, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на 4.02.2014г.

С оглед липсата на правна уредба в ЗАНН на института на абсолютната погасителна 2 давност към случая е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Съобразно същата , независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80 от НК.

Към вида на предвидените за процесните нарушения, наказания е относима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на три години.

От изложеното следва, че при извършено нарушение на 4.02.2014г. абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпила на 4.08.2018г., съответно възможността за административнонаказателното преследване е погасена.

Изложеното обуславя единственото възможно действие от страна на съда, а именно: отмяна на процесното НП.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 426 от 10.02.2014г. , издадено от ВНДначалник на 06 РУ СДВР, с което на СТ. П. СТ. с ЕГН **********е наложена на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

ОСЪДЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. СТ. с ЕГН **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3