Решение № 1148 от 09.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Варна, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100501683 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. М. С., с ЕГН **********, с адрес:

****, със съдебен адрес: ****, действащ чрез особен представител адв.С. Д., против Решение №1977/02.06.2025г. постановено по гр.д.№4609/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 7490.49лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил “VW Passat“, с рег. №**, вследствие на ПТП, причинено от въззивника на 19.12.2017г. в Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че пътното произшествие е настъпило следствие на поведение на въззивника, въпреки, че последният е бил само пътник в автомобила. Поддържа се, че претенцията неправилно е насочена спрямо жалбоподателя, вместо против водача на автомобила-М. С. М., в чиято тежест е да има сключена задължителна застраховка 1

“Гражданска отговорност“. Поддържа се още, че именно липсата на такава застраховка е основанието Гаранционен фонд да предяви претенцията си. Наред с изложеното се твърди необоснованост на преценката на съда, че е реализирано противоправно действие от страна на ответника, при все че не са посочени конкретните норми, които да са били нарушени.

Оспорват се изводите на съда, че вземането на ищеца не е погасено по давност, като се сочи, че същото е възникнало от момента на плащането на обезщетението на пострадалото лице, от който момент тече и петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Сочи се, че давността за вредите от деликт тече от момента на откриването на дееца /чл.114, ал.3 ЗЗД/, както по отношение на причинителя на вредата, така и по отношение на третото лице, встъпило в правата на увредения, в който смисъл е и разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ. С оглед на изложеното, намира, че при настъпило пътно произшествие на 19.12.2017г., към която дата деликвентът е бил известен, то при подаване на исковата молба, петгодишният давностен срок е бил вече изтекъл. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Постъпилият по делото е отговор на въззивна жалба от насрещната страна Гаранционен фонд София е извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Ето защо отговора следва да се разгледа като становище по жалбата, с което се излагат единствено правни доводи, което може да се прави при всяко положение на делото.

Поддържа се становището-отговор, че атакуваното решение е постановеното, при задълбочено обследване на всички релевантни факти и доказателства, и са установени всички материални предпоставки за уважаване на регресната претенция. Излагат се доводи за необоснованост на възражението на жалбоподателя за погасяване на процесното вземане по давност, тъй като началото на петгодишният давностен срок започва да тече, считано от датата на плащане на обезщетението, като срока не е текъл през периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. на основание ЗМЗВИП. Излагат се и съображения в подкрепа на изводите на решаващия съд за ирелевантност на обстоятелството, че ответникът не е бил водач на процесния автомобил, тъй като щетите безспорно са настъпили в резултат на неговото противоправно поведение при използване на процесното превозно средство.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. Депозирана е молба, с която се поддържа вече отправеното до съда становище.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалният си представител, поддържа вече изложеното в хода на производството, а именно че постановеното съдебно решение от Районен съд Варна е правилно и обосновано, като моли за неговото потвърждаване.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд срещу С. М. С. иск с правно основание чл.559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7490.49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил “VW Passat“, с рег.

2

№**, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 19.12.2017г. в Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че във връзка с предявена на 10.05.2018г. претенция от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) по щета №120316/10.05.2018г. е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, сумата в общ размер от 7490.49лв. Плащането е извършено, чрез два банкови превода-на 15.05.2018г. сумата от 6034.73лв. и на 31.08.2018г. сумата от 1455.76лв. Ищецът сочи, че изплатените средства, съставляват паричната равностойност на 3829.83 евро по курса за деня, от които 3200.88 евро за обезщетение и 628.95 евро за такса обработка по фактура №3000008601/26.04.2018г. и фактура №3000008962/31.07.2018г. Излага, че по този начин са възстановени в пълен размер всички суми, изплатени от Националното бюро на автомобилистите на Германия, в качеството на компенсационен орган по местонастъпване на вредата и възстановени от НББАЗ, в качеството на компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. Поддържа, че на 19.12.2017г. в Германия, гр.Хайлборн, ответникът С. М. С., при управление на лек автомобил “VW Tuareg“ с рег.№****, поради нуждите на употребил алкохол пътник в автомобила, по време на движение отворил задната врата, която се ударила в движещия се насрещно лек автомобил “VW Passat“, с рег.№**, и така причинил процесното ПТП, вследствие на което настъпили вреди в посочения по-горе размер. Заявява, че към посочената дата за управлявания от ответника лек автомобил нямало действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност“. Сочи, че въпреки отправената регресна покана ответникът не е възстановил платеното от Гаранционен фонд. Претендира се осъждане на ответника да заплати сумата от 7490.49лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил “VW Passat“, с рег.

№**, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 19.12.2017г. в Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-11.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа, че не е надлежна страна в производството, тъй като съгласно представените писмени доказателства той не е управлявал увреждащия лек автомобил, а е пътувал на задната седалка. В условията на евентуалност се претендира, че искът е неоснователен поради гореизложените аргументи. Релевирано е възражение за погасяване по давност на вземането на Гаранционен фонд. Поддържа се, че петгодишният давностен срок е започнал да тече от откриването на дееца, която съвпада с датата на ПТП, като към датата на предявяване на исковата молба е изтекъл. Отправено е искане за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на иска.

3

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая въззивникът навежда възражения за липсата на правен интерес да бъде воден иск спрямо него, тъй като е бил пътник в процесния лек автомобил, причинил имуществените вреди. Сочи, че липсва яснота за конкретното противоправно поведение, което е реализирано и е обуславящо за ангажиране на неговата отговорност. Поддържа, че паричното вземане на Гаранционен фонд е погасено по давност.

Отправените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не се спори, че на 19.12.2017г. в Германия, гр.Хайлброн, е настъпило пътно произшествие между лек автомобил “VW Passat“, с рег.№** и лек автомобил “VW Tuareg“, с рег.№****, в резултат от това, че ответникът като пътник във втория автомобил, в движение отворил задната врата на автомобила и така е увреден насрещно движещия се лек автомобил “VW Passat“. Не се спори и че по отношение на виновният за произшествието лек автомобил, който е с обичайно домуване в България, не е имало действаща застраховка “Гражданска отговорност“. Също така няма спор относно размера на причинените вреди и че те са покрити от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а в последствие възстановени от Гаранционен фонд.

В хода на проведеното първоинстанционно производство, по делото са приобщени писмени доказателства и е изслушана САТЕ, които подкрепят установените и описани погоре механизъм на пътното произшествие и изводите за репариране на вредите, в техният претендиран размер.

Съгласно разпоредбата на чл.559 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновният водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. След изплащането на обезщетението, Гаранционният фонд има правната възможност да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и 4 лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

С оглед на изложеното, фактическият състав на предвидената в чл.559, ал.3 от КЗ регресна отговорност на причинителят на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователното събитие-ПТП на територията на държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. Наред с това, за основателността на регресната претенция, следва да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане.