Определение № 2992 от 20.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5756/2024
- Вид
- Определение № 2992
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Мина Мумджиева, Борислава Милотинова Борисова, Кирил Георгиев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2992 гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Кирил Г. Димитров
Борислава М. Борисова като разгледа докладваното от Борислава М. Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605756 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 250, ал. 4 от НПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от О. П. В., ЕГН:********** срещу разпореждане №10055 от 20.08.2024г. постановено по НЧД №10700/2024г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е прекратено наказателното производство по образуваното по тъжба от О. В. НЧД.
В жалбата е посочено, че се обжалва разпореждане №1055 от 20.08.2024г. постановено по НЧХД №10700/2024г., както и се моли подаденият документ да се счита именно за тъжба, с която се иска да бъде възбудено наказателно производство срещу адвокат И.Н., като той бъде осъден за разпространение на невярна и обидна информация за жалбоподателя и членовете на неговото семейство.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на тъжител, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява основателна.
На 31.07.2024г. в Софийски районен съд е била внесена тъжба от лицето О. П. В.. В същата тъжителят е посочил, че адвокат И.Н. е представил пред обществото невярна информация по отношение на него и на неговото семейство. Посочва, че в телевизионно интервю адвокат Н. е набедил него и баща му в предумишлени действия с твърдения, че „баща ми отишъл на 1 място предварително“, а също и че „телефоните не били с тях“. Посочва, че тъй като тези обстоятелства не се подкрепят от материалите по делото същите представляват клевета. Сочи, че обвиненията му към адвокат Н. са за клевети свързани с недоказани спекулации. Предвид изложеното тъжителят моли адвокат Н. да бъде осъден да опровергае неверните си твърдения и да заплати 3 000 лв. Същата тъжба съгласно посоченото в нея е била адресирана от тъжителя до СРС-ГО чрез Началника на Затвора- София.
С разпореждане от 20.08.2024г. първоинстанционния съдебен състав е прекратил образуваното пред него наказателно производство на основание чл.
250, ал.1, т. 1 вр с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК, като е приел, че е налице липса на тъжба. Мотивите, с които първоинстанционния съдебен състав е прекратил наказателното производство са на първо място, че подаденият до него писмен акт не е ненаименован по никакъв начин; че същият е отправен до СРС- ГО, както и че с отправената молба се иска осъждане на адвокат И.Н. да опровергае представените неверни твърдения и да заплати обезщетение в размер на 3 000 лв., което според съдията докладчик представлява отправена претенция по реда на чл. 45 ЗЗД, компетентен да се произнесе по която е гражданския съд.
Настоящата съдебна инстанция се солидализира с направените от първоинстанционния съд изводи за наличието на пропуски в депозираният писмен акт до СРС. Съгласно изискванията на закона обаче съдиятадокладчик е задължен да прецени дали описаното в обвинителния акт, респ. в тъжбата деяние съставлява престъпление и ако не е така има задължение да прекрати в цялост наказателното производство – чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.
Съгласно константната съдебна практика първоинстанционният съдия следва да даде възможност на пострадалото лице да изправи в срок недостатъци (пропуски и неточности) в подадената тъжба, когато те се отнасят до нейното необходимо и задължително съдържание, предписано от чл. 81 от НПК, а не директно да прекрати наказателното производство.
В разпореждането си съдията-докладчик следва да посочи в какво точно се състои нередовността на тъжбата – какви пропуски, неточности и несъответствия има и какво следва пострадалия да отстрани. Указанията на решаващия орган е необходимо да са достатъчно ясни, с оглед особеностите на лицето (без юридическа подготовка и опит) и да посочват какво то следва да направи, за да отстрани тези недостатъци. Съдията-докладчик следва да даде разумен срок за изпълнение на указанията по нередовността на тъжбата.
Той следва да посочи и последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно че производството ще бъде прекратено.
В този смисъл, настоящата въззивна инстанция намира, че като не е изпълнил задължението си да даде указания на пострадалото лице, първоинстанционния съд е допуснал нарушение водещо до лишаване от защита на съшото. Съдът не споделя направените от първоинстанционния съд изводи за липса на подадена тъжба, доколкото обстоятелството, че същата не е 2 наименована по този начин не означава, че по своето естество не представлява такава. Отделно от това, настоящият въззивен състав намира, че в обстоятелствената част на подадения писмен акт до СРС са изложени обстоятелства, които са квалифицирани от подателя като съставомерни такива, покриващи признаците на престъпление по чл. 147 НК.
Обстоятелството, че отправеното до съда искане е за осъждане на лицето да опровергае неверните твърдения от адвокат Н., както и същият да заплати сумата от 3 000 лв. представляват противоречие между обстоятелствена част и петитум на подадената тъжба, което по своя характер представлява неточност/нередовност на същата, а не липса на такава.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че следва да върне делото на първоинстанционния съд, който да изпълни задължението си да даде ясни и конкретни писмени указания на тъжителя за отстраняване на нередовностите на подадената тъжба, както и да му даде подходящ срок за тяхното отстраняване. Той следва да посочи и последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно че производството ще бъде прекратено. Едва тогава първоинстанционният съд следва да извърши преценка дали се касае за извършено престъпление, дали същото представлява такова от общ или от частен характер, както и дали подадената тъжба отговаря на изискванията на чл. 81 НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 20.08.2024 г., постановено по НЧХД № 10700/2024 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което на основание чл. 250, ал.
1, т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано въз основа на тъжба, подадена от О. П. В. с вх. № 247411/30.07.2024 г.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане от същия състав на съда съобразно мотивната част на настоящото решение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3