Решение № 488 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500887 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 452/07.04.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 3854/2022 г. по описа на същия съд са отхвърлени предявените на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от дискриминация, искове от И. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, против „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** за установяване, че за периода от 01.04.2021 г. - 11.07.2022 г., ответникът е извършил нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. по отношение на ищеца спрямо останалите посетители на игралната зала в гр. Плевен и участници в игрите, като е извършил действия на пряка дискриминация по признак „лично положение“ - материално състояние, изразяващи се в неоснователен отказ да предостави на ищеца безплатни безалкохолни и алкохолни напитки по време на посещението му; за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1500,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние вследствие на причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправно дискриминационно поведение на ответника, ведно с лихва забава, като недоказани.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК, И.

Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „****“ бл.*, вх.*, ап.* да заплати на 1

„Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Г. Делчев“ № 6, представлявано от управителя В.Б. разноски по делото в размер на 2700,00 лв.

С Определение № 3704/18.07.2025 г. е оставена без уважение молбата на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** - ответник по гр.дело № 3854/2022 г. за изменение на Решение № 452/07.04.2025 г. в частта за присъдените разноски, като неоснователна.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от И. Й. Г. чрез назначения служебен защитник – адв. Я. А. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че е налице безспорно неблагоприятно третиране или поставяне в неравностойно положение по смисъла на чл.4 ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „лично отношение“ на И. Й. Г. спрямо другите участници в хазартните игри, като ответникът е извършил дискриминационно отношение, изразяващо се в отказ на служителите му да сервират бира, безалкохолни напитки и кафе, въпреки, че ищецът, както останалите клиенти на игралната зала е бил участник в предлаганите игри. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че отказът да се предостави съответната напитка не е свързан с личността му, а с негово конкретно поведение. Счита, че са налице елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Твърди, че правото на обезщетение в конкретния случай възниква, тъй като е налице установено съзнателно поддържано противоправно поведение на ответника, основано на признак „лично отношение“. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че осъществената спрямо него дискриминация по критерий "лично положение" е дала отражение върху влошаване на здравословното му състояние, вследствие на причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправното дискриминационното поведение на ответника.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постановите друго, с което да уважите предявените искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 и т.З от ЗЗДискр., като признае за безспорно установено извършеното нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. от „Ц.Б.С.- 2009“ ООД, ЕИК ****, да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв. за влошаване на здравословното състояние, вследствие на причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправното дискриминационното поведение на ответника, ведно с лихва забава, считано от датата на извършване на дискриминационните действия 01.14.2021 г. до окончателно изплащане.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** чрез Адвокатско дружество „С. и партньори“, представлявано от адв. В. С. от САК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на 2

ПлРС е правилно. Въззиваемият счита, че решението е обосновано, постановено изцяло в съответствие с установените по делото факти, а възраженията на въззивника са неправилни и необосновани. В тази връзка, твърди, че правилно съдът е посочил, че ищецът не е изтъкнал характеристиката в личността си, която е обусловила неравното третиране, както и че действията спрямо ищеца се дължат на определено негово конкретно поведение. Посочва, че признакът „лично положение“ няма еднозначно съдържание, което налага доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво. Според въззиваемия, в случая, не е посочен значим, обективен, същностен за личността на ищеца белег, който да бъде съпоставен спрямо други лица и да бъде прилаган еднакво, т.е. не може да се направи извод, че негови законни права и интереси са били накърнени. Въззиваемият твърди, че не е доказана и причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и по-неблагоприятното отношение, за което се твърди.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно. Претендира направените разноски в настоящото производство.

Постъпила е и частна жалба /озаглавена въззивна жалба/ от „Ц.Б.С.2009“ ООД, ЕИК **** чрез Адвокатско дружество „С. и партньори“, представлявано от адв. Григор С. от САК срещу Определение №

3704/18.07.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК, в която се изразява становище, че същото е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че възнаграждение се дължи за всеки предявен иск, както е посочено в НМРАВ, т.е. определянето на едно възнаграждение по иска по чл.71 ал.1 т.2 и иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. е неправилно и неправилно съдът е взел като критерии доказването на иска, като критерии следва да бъде изготвената защита и положения труд, а не доказването.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника по същата - И. Й. Г..

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за 3 валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

Предмет на разглеждане пред Плевенски районен съд са предявени от И.

Й. Г. от гр. Плевен против „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** искове, както следва: на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. да бъде установено, че за периода от 01.04.2021 г. - 11.07.2022 г., ответникът е извършил нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. по отношение на ищеца спрямо останалите посетители на игралната зала в гр. Плевен и участници в игрите, като е извършил действия на пряка дискриминация по признак „лично положение“ - материално състояние, изразяващи се в неоснователен отказ да предостави на ищеца безплатни безалкохолни и алкохолни напитки по време на посещението му; на основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. да бъде осъден ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8 000,00 лв. имуществени вреди и 1500,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние, вследствие на причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправно дискриминационно поведение на ответника, ведно с лихва забава, считано от датата на извършване на дискриминационните действия - 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.01.2025 г. е прекратено производството по делото по претенцията за имуществени вреди в размер на 8000,00 лв., вследствие на дискриминация, извършена спрямо ищеца на признак „лично положение“ в периода 01.04.2021 г. – 11.07.2022 г., поради недопустимост на предявения иск в тази му част. За да прекрати делото в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че в случая, претенцията за имуществени вреди в размер на 8000,00 лв. не представлява претенция, свързана с твърдения за дискриминация на лично положение – недаване на безплатни кенчета безалкохолни напитки и бира по време на игра на ищеца, а е свързано с претенция, която следва да бъде и е била квалифицирана като претенция по чл.68м ал.1 предл.З от Закона за потребителите.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не изяснява законоустановен признак, по който спрямо него е упражнена дискриминация и не доказва фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е бил подложен на дискриминация от 4 служители на ответника.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това, какви факти се установяват от тях.

С разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр. се въвежда нормативна забрана за осъществяване на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някой от изброените в ал.1 признаци /пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна/. За да е налице дискриминация е нужно да се установи по делото наличието на различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на някой от изброените в чл.4 от ЗЗДискр. признаци. Прокламираните в чл.2 цели на закона, а именно осигуряване на правото на всяко лице на равенство пред закона, на право на равенство в третирането и във възможността за участие в обществения живот, на право на ефективна защита срещу дискриминация, следва да се разглеждат единствено и само във връзка с изброените защитени признаци по чл.4 от ЗЗДискр. С оглед на това, за прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл.9 от ЗЗДискр. за нарушаване на принципа на равно третиране е необходимо страната, която твърди, че е дискриминирана да представи в производството факти, въз основа на които може да бъде изградено предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация и едва при наличието на такива факти се размества доказателствената тежест, като ответникът вече е този, който следва да обори при условията на пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране.