Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 03.01.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 470/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
03.01.2025
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178Д · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№3

***, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Административно наказателно дело № 20244430200470 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. П. Ц., ЕГН**********, *** срещу НП № 21-0938-001656, издадено от *** към ***, с което на жалбоподателя, на основание чл.53 ЗАНН, вр.чл.178Д ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.

В жалбата се наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място се оспорва факта на извършване на твърдяното нарушение. Твърди, че на посочената в АУАН и НП дата 28.04.2021г. е бил поканен и е посетил празненство за рождения ден на колегата си С.М.. Твърди, че живее близо до дома на последния, но отишъл с автомобила си, тъй като бил дискова херния и влошено здравословно състояние -силни болки, поради което ходел изкривен и с бастун. Твърди, че на празненството присъствали и други негови колеги- И.Д. и В.К.. Тръгнали си от празненството след 22,30 часа, а И.Д. го помолила да я откара до нейния дом. Валял дъжд и било мокро. Твърди, че след като оставил последната в домът й, при придвижването си с колата по ***, колата угаснала и по инерция достигнала до сградата бивш куклен театър. Изчакал известно време с цел да опита да я запали, но тя отново не запалила. Направил още няколко опита.

1

Било късно вечерта и той решил да остави колата на мястото, където е угаснала и да отиде да я прибере на сутринта, тъй като тя била преустановила движението си на място, което е част от синята зона за паркиране в ***. След като излязъл от автомобила установил, че колата е върху синьо място, но не бил във възможност да е премести чрез избутване поради здравословното си състояние. На сутринта, когато отишъл до колата, установила на предното й стъкло бележка. В следващите дни инициирал среща с началника на пътна полиция в ***. Написал и писмено обяснение. По-късно получил наказателното. Твърди, че в наказателното постановление неясно е посочено МПС-то, което е била паркирано в нарушение. Веднъж е изписано като ***, а друг пък като ***. Счита, че не е извършил нарушение, тъй като престояването на МПС-то е било извън работното време на синята зона, а забраната за паркиране на това място от лица, които не притежават нужното разрешение като инвалиди е валидна само през работното време на синята зона.

В съдебно заседание жалботодателя, редовно призован се явява лично като поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 28.04.2021г. около 23,38 ч., в ***, на ***, до № 16, И. Ц. като водач, паркирал собственият си лек автомобил ***, с рег.№ ***, на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания, без да има право за това, обозначено с положена синя боя на платното и пътен знак Д-21, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП. За описаното нарушение е съставен АУАН № 1565/13.05.2021г., връчен на И. Ц. на 13.05.2021г., който е направил възражение, че не е паркирал колата, а тя е аварирала на това място. Не могъл 2 да я избута, поради здравословното си състояние.

С Наказателно постановление № 21-0938-001656/25.05.2021г., връчено на И. Ц. на 20.02.2024г. му е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр.чл.178Д ЗДвП за виновно нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, за това, че „ на 28.04.2021г. като водач на лек автомобил ***, с рег.№ *** в 23,38 часа, в ***, на ***, до № 16, И. Ц. като водач, паркира собственият си лек автомобил ***, с рег.№ ***, на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания, без да има право за това, обозначено с положена синя боя на платното и пътен знак Д-21. Нарушението е заснето с РОСД-729 и поставено на предно стъкло надлежно попълнено уведомление, с което е извършил: Лице, което без да има това право паркира на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. На дата 28.04.2021г. бил съставен фиш за извършеното нарушение.

Мястото, където паркирал автомобила си на посоченото място, било определено за хора с трайни увреждания, като това обстоятелство било сигнализирано с хоризонтална и вертикална пътна маркировка.

Жалбоподателят Ц. нямал право да паркира на посоченото място.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 25.05.2021 г. ***, упълномощен със Заповед № 812з515/14.05.2018г., приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178д от Закона за движение по пътищата, наложил на И. П. Ц. "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.

И. Ц. към датата на нарушението 28.04.2021г. е бил с установени дискова протрузия и дискова херния на посочени лумбални прешлени.

Поставена основна диагноза „радикулопатия“. На 28.04.2021г. И. Ц. е бил на празненство за рождения ден на С.М.. Валял е слаб дъжд и е било мокро. На тръгване е откарала св.И.Д. до нейния дом. След това се е обадил на св. С.М. и св.В.К. с молба за помощ, тъй като колата му е дефектирала. По време на рождения ден и в този период е бил в увредено здравословно състояние3 болки в кръста.

За периода от 2003г. до 2021г. на И. Ц. са издадени 8 броя наказателни постановления и 4 броя фишове.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А. М. Й., В. В.

К. С.С.М., В. П. К. и И. Ц. Д.-Р.. Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, като логични взаимнокореспондентни и съответни на останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на посочената дата 28.04.2021г. и час 23.38 МПС *** с рег.№ *** е било спряло на *** до № 16, на място, обозначено с хоризонтална маркировка- синя боя и вертикална- знак Д 21, определено за паркиране на ПС, обслужващи лица с трайни увреждания, без И. Ц. да има това право. Към този момент, притежавания и управляван от него автомобил е аварирал и спрял на посоченото място. Ц. е бил с болков симптом в областта на кръста.

Фактическата обстановка се установява и от приетите писмени доказателства - НП № 21-0938-001656/25.05.2021г. на *** към ***, Акт за установяване на административно нарушение № 1656/13.05.2021г., Преглед на Фиш, Възражение от 29.04.2021г, Уведомление от 28.04.2021г, Жалба от 07.05.2021г,. Уведомление от 17.06.2021г., Възражение от 14.05.2021г., ежедневна форма за отчет, медицинска документация/л.13-25, 37-50, 104-117 от делото/.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Наказателното постановление

№

21-0938001656/25.05.2021г. е издадено от компетентен орган - от *** към ***, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за 4 извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се производство.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е не е ясно МПС-то, с което е извършено, описаното в АУАН и НП нарушение. Вярно е, че в наказателното постановление веднъж МСП-то е описано като *** и като ***, но е очевидно, че е налице фактическа грешка, при изписването на модела на автомобила, но еднозначно е посочен многократно неговия регистрационен номер. Това прави несъмнено процесното МПС за всички, включително за жалбоподателя и не препятства неговото право на защита. Само на едно място е изписан модела като Голф, а на всички други места е изписан Поло. Освен това липсва каквото и да било съмнение, че жалбоподателя не е собственик на ***, поради което няма как да възникне съмнение или объркване по отношение на процесното МПС.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не е необходим анализ на събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство доказателства, предвид позицията на жалбоподателя, че не оспорва, че на 28.04.2021г. в 23,38 часа управляваният от него и собствен автомобил *** е преустановил движението си в ***, на *** до № 16, върху обозначено със синя боя място и сигнализирано със знак Д-21 за паркиране на лица с увреждания, като той не е разполагал с такова право.

Неговите възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са по – скоро срещу обективната и субективна съставомерност на деянието и макар да не е изрично посочено във въззивната жалба се навеждат твърдения за по – ниска степен на обществена опасност за 5 конкретното нарушение и респ. прилагане на разпоредбата на чл. 28, ал.1 ЗАНН. Същите се съдържат имплицитно в изложените твърдения за дефектиране на автомобила и невъзможност поради здравословното състояние на жалбоподателя към релевантния момент за изместването му с лична човешка сила.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата предвижда, че престоя и паркирането на моторни превозни средства са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Вижда се, че самата правна норма, а и Закона за движение по пътищата не предвиждат някакво разграничение за това дали местата за паркиране са обособени в зона за платено паркиране, на който се паркира срещу заплащане на парична сума или са свободни, част от пътните платна. Предвид това обстоятелство, съдът намира, че е налице обективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя Ц. деяние, тъй като макар и мястото за паркиране да е било обособено в „синя зона“, на която се паркира срещу възнаграждение в определените часови зони, жалбоподателят Ц. не е имал право да паркира автомобила си на това място. Факта, че МПС-то е дефектирало и не е могло да се придвижва на собствен ход, не променя обстоятелството, че то е било в паркирало състояние на посоченото място. Дали жалбоподателят лично е могъл да премести сам превозното средство от посоченото място е без значение, тъй като той е бил длъжен, в случай че не му е възможно лично да го направи да създаде организация за преместването му било чрез помощ от други хора или чрез ползване на специализирана пътна помощ за това. Не е спорно, че мястото е било обозначено с хоризонтална и вертикална маркировка, поради което и е налице от обективна страна нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.