Решение № 59 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500765 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №97/10.03.2025 г., постановено по гр.д.№7/2024 г. по описа на РС – Пещера е осъдено „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332, със седалище и адрес на управление с. Бяга. общ.

Брацигово, представлявано от управителя И. Г. П., да заплати на М. И.

Ш., ЕГН **********, от с.****, брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева и командировъчни пари в размер на 990 евро/с левова равностойност от 1 936,31 лева/ за месец април на 2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, като е отхвърлен предявения иск за командировъчни до претендирания размер от 1 680 евро и мораторна лихва в размер от 250 евро.

Осъдено е „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 да заплати на М. И. Ш., ЕГН ********** сума за командировъчни пари от 1 100 евро / с левовата равностойност на 2 151,46 лева/ за месец май на 2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, като е отхвърлен 1 предявения иск за командировъчни пари до претендирания размер от 1 736 евро и за мораторна лихва в размер от 260 евро.

Осъдено е „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 да заплати на М. И. Ш., ЕГН ********** мораторна лихва върху неизплатено трудово възнаграждение за месец юни на 2023 г. в размер на 11,68 лева, за периода от 10.07.2023 г. до 29.09.2023 г., като е отхвърлен иска до претендирания размер от 300 лева за мораторна лихва и за периода след 29.09.2023 г., както е отхвърлен и иска за плащане на брутно трудово възнаграждение за месец юни 2023 г. в размер на 390,05 лева.

Осъдено е „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 да заплати на М. И. Ш., ЕГН ********** обезщетение за неизползван платен годишен за 6 дни за 2022 г. в размер на 229,59 лв., ведно със законната лихва считано от 05.01.2024 г. до изплащането, като е отхвърлен иска до претендирания размер за главница от 600 лева, както и за мораторна лихва в размер на 200 лева.

Отхвърлен е иска на М. И. Ш., ЕГ: ********** против „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 500 лв. за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно с мораторната лихва в размер на 200 лв.

Осъдено е „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 да заплати на М. И. Ш., ЕГН ********** разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 1 200 лева.

Осъдено е „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, ЕИК 202865332 да заплати в полза на РС – Пещера разноски в общ размер на 643,41 лв.

В законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от страните в първоинстанционното производство.

Въззивникът „И ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове с твърдения за 2 неправилност, поради необоснованост и немотивираност. Твърди, че не са преценени достатъчно правилно и задълбочено представените и приети по делото доказателства и заключението на вещото лице, а така също били игнорирани и събраните гласни доказателства по делото, установяващи факта, че сумата от 780 лв. била е предадена на съпругата на ищеца. Анализира събраните по делото доказателства.

Неправилно било интерпретирано и заключението на СИЕ, в частта с която се установявал размера на дължимата командировъчна сума за месец май 2023 г. Експертизата установила, че през м. май 2023 г. ищецът бил в платен отпуск 19 дни, което автоматично изключвало възможността да му бъдат начислявани и още по-малко заплащани суми за командировъчни.

Немотивирано било решението и в частта, с която бил уважен иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуска за 2022 г. за 6 дни в размер на 229,99 лв.

Сочи, че при липса на реална престация на труд извън територията на Р. България, не следва да се присъждат суми за командироване. Твърди, че ищецът е останал извън територията на Р.

България по свое собствено желание, поради което претенцията за начисляване на командировъчни е без правно основание.

Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззивникът М. Ш. обжалва решението в неговите отхвърлителни части по отношение исковете за обезщетение за неизползван платен отпуск, ведно с мораторните лихви, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на заплащане на мораторна лихва по исковете по чл.215 КТ за м.април 2023 и и м.май 2023 г.

Изложени са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Анализират се събраните по делото доказателства и се твърди, че неправилно са преценени от съдебния състав. Твърди, 3 че от събраните доказателства, вкл. и представеното трудово досие на работника, не било установено да се съдържат молби за ползване на платен годишен отпуск, подадени и подписани от работника. Твърди, че по делото било установено, че служителите при работодателя не ползвали платен годишен отпуск, тъй като същият не им се заплащал от работодателя, а ползвали отпуск по временна нетрудоспособност.

Изводите на съда, че сумата от 601,55 лв. преведена на ищеца по банков път, били неоснователни и необосновани, доколкото били събрани доказателства, че тази сума е трудово възнаграждение, а не обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За м. декември 2022 г. заплатената сума от 535,72 лв. също представлявала заплатено трудово възнаграждение за положен реално труд от ищеца, а не обезщетение за неизползван отпуск.

Излагат се съображения за неправилност на решението и относно претенциите за лихви.

Искането е решението да бъде отменено и предявените искове да се уважат в пълен размер. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори на двете жалби, с изложени съображения за неоснователност.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват, представляват се от своите пълномощници, които поддържат въззивните жалби.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК 4 настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искови искове по чл.128 ГПК за неплатено трудово възнаграждение, за дължимо обезщетение за неползван отпуск по чл.224 КТ, за дължими командировъчни разходи по чл.215 КТ и мораторна и законна лихва по чл.86 ЗЗД, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, въззивният съд съобрази следното:

По делото няма спор, а това се установява от приложените писмени доказателства, че между ищецът и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение съгласно тр у д о в договор № 66/16.01.2023 г., по силата на който ищецът М. Ш. е изпълнявал длъжността „общ работник“, на пълен работен ден, с основно възнаграждение 780 лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед за прекратяване от 07.06.2023 г. считано от 15.06.2023 г. влязла в сила, като необжалвана.

По делото не е спорно, че преди това между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор №42/20.06.2019 г., въз основа на който се претендира заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., прекратен със Заповед №47/01.10.2019 г., считано от 21.12.2022 г.

Установява се от приетата по делото заповед №148/10.02.2023г. за командироване на четири лица, едно от които М. Ш., а другите – Й.

С., Г. П. и Д. Р., че същите са командировани във Франция със задача:

5

„Монтаж на модулно-дървени къщи“. В заповедта е посочено, че пътуването следва да се извърши в срок от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г. в рамките на 55 работни дни, както и че командировката е с право на дневни – по 55 евро за всеки работен ден за сметка на работодателя.

От приетия по делото договор за изработка и монтаж от 07.02.2023 г., сключен между ответника в качеството му на изпълнител и френски търговец в качеството му на клиент с управител М. О., се установява, че същият има за предмет производство и монтаж на дървени къщи със срок на изпълнение 55 работни дни (от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г.), считано от датата на изпълнение на договора след разтоварване на различни елементи необходими аз изпълнение на френска територия. Уговорено е в договора, че в случай на дъждовни дни срокът за монтаж ще бъде удължен и няма да бъде отчетен като закъснение. Уговорено е също, че всички разходи за командировки, направени от изпълнителя ще се договарят в момента на договора от двете страни.

За изясняване фактическата страна по спора са изслушани обяснения на ищеца по реда на чл.176 ГПК и на ответника, разпитани са свидетели и е приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните.

От обясненията на ищеца и от показанията на свидетелите Г. Г.

П. и Й. Д. С., които са последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, се установява, че през месец май 2023 г. ищецът е полагал труд в полза на ответното дружество на територията на Република Франция. Свидетелят П., полагащ труд в полза на ответното дружество депозира показания, че заплатите им се превеждат по банков път, макар и с малки закъснения.

Командироването в чужбина им се възлагало устно и за последното такова, нямало искане от работодателя да се върнат в България. Не ползвали платен отпуск, тъй като същия не им се заплащал.

6

Обясненията на управителя на ответното дружество следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Показанията на свидетеля Е. П. не следва да се кредитират за това, че командироването на работниците е било за периода от 13.02.2023 г. до 28.04.2023 г., след което са се прибрали, доколкото е в противоречие с показанията на самите работници, които сочат, че и през м.май 2023 г.са били на обекта във Франция и през м. май 2023 г.

Освен това, показанията й следва да се ценят в съответствие с чл.172 ГПК, предвид роднинската й връзка с управителя на ответното дружество.

От приетата съдебно –икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ищецът е бил командирован във Франция съгласно Заповед №148/10.02.2023 г. за периода от 13.02.203 г. до 28.04.2023 г. в рамките на 55 работни дни. Установено е, че за месеците февруари, март и април на 2023 г. на ищеца са изплащани трудови възнаграждения с „надбавки“, като вещото лице е отразило, че по данни на представители на ответното дружество, командировъчните са начислявани като надбавка към основаната заплата.

Установено е, че за месеците януари, февруари, март, май и юни 2023 г. заплатата е превеждана по банков път, с изключение на заплатата за м. април 2023 г., за която няма данни да е преведена по банков път.

Установено е, че във ведомостта за работни заплати на „И Енд Джи БГ" ЕООД за м.декември 2022 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 14 работни дни, равняващ се на 535,72 лв., а за във ведомостта за работни заплати за м.май 2023 г. на М. Ш. е начислен платен отпуск за 19 работни дни, равняващ се на 741 лв.

При така установеното, съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, 7 намира, че двете въззивни жалби са неоснователни.