Определение № 1771 от 10.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500682 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК Образувано е по частна жалба на М. П. Г. срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 30.03.2026 г. по гр. д. № 1972/2025 г. по описа на РС – Ботевград, с което след прекратяване на делото поради оттегляне на иска, са присъдени в тежест на ищцата и частен жалбоподател разноски в размер на 766,94 евро (1500,00 лв.) за заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател обжалва определението единствено в частта за разноските. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, без да съобрази фактическата и правна сложност на делото и реално положения труд от пълномощника.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с частната жалба и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Независимо, че сезиращият съда документ е наименуван „частна жалба“, съдържателно същият представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на крайния акт по делото, в частта относно разноските.

Първоинстанционното производство е прекратено, поради десезиране на съда и самото прекратително определение не се обжалва. Съгл. чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай именно това е сторено от първата инстанция – в откритото съдебно заседание съдът, с определението, с което е прекратил производството, е постановил и осъдителен диспозитив за разноските, като преди това е обсъдил релевираното възражение за прекомерност. Ищецът е останал недоволен от произнасянето по разноските и е поискал преразглеждането на този въпрос, т. е. изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение не само когато крайният акт по делото е решение по същество, но и когато производството приключва с прекратително определение (арг. Определение № 388/11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 636/07.12.2022 г. по т. д. № 1

20228003902553/2022 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 4388/19.12.2022 г. по гр. д.

20228003104538/2022 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д.

№ 991/2024 г. на ВКС, IV г. о. и др.)

Поради изложеното, въззивното частно производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно дело № 682/2026 г. по описа на Окръжен съд – София.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Ботевград за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2