Определение № 1442 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501163 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Инициирано е с ЧЖ с вх. №1356/14.04.2025г. от адв. Р. като пълномощник на В. А. против Разпореждане №80/05.03.2025г. по гр.д.

№302/2023г. на ОС – Видин. В жалбата се поддържа, че актът е направилен, тъй като указанията дадени на доверителя й с разпореждане от 16.01.2025г. за незаконосъобразни, защото той няма средства да заплати държавната такса, както и защото указанията за това как да установи невъзможността си да поеме разходите по делото трябва да са ясни и точни. По тези съображения иска да бъде отменен атакуваният акт.

След извършената проверка на ЧЖ съдът констатира, че е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на материалите в първоинстанционното производство и във връзка з оплакванията в ЧЖ, въззивният състав прие от фактическа и правна страна следното :

Производството по делото е образувано по исковата молба на В. Ц. А. от гр.Видин, ЕГН ********** против А. Е. Б. от гр.София с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

С обжалваното Разпореждане №80/05.03.2025г. по гр.д. №302/2023г. на ВОС е върната въззивна частна жалба с вх. № 2 от 02.01.2025 г. по описа на същия против разпореждане №466 от 05.12.2024 г., постановено по същото дело. Съдът е приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на въззивната си частна жалба, констатирани с разпореждане от 16.01.2025 г., тъй като не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лв. ВОС е посочил, че съобщението е получено от ищеца на 20.02.2024 г. и срокът за това е изтекъл на 27.02.2025 г., в който не е отстранил нередовностите на частната жалба. Въз основа на изложеното е намерил, че на 1 основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК частната въззивна жалба следва да се върне на подателя й.

Въззивният състав не споделя изложения извод на първоинстнационния съд за връщане на частната жалба, тъй като във връзка с констатираната нередовност на същата, частният жалбоподател е заявил в предходен момент искане, по което администриращият съд не се е поизнесъл. Видно е от молба с вх. №3592/28.12.2023г., че ищецът А. е поискал от ВОС да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждането на предявения от него иск, поради липса на средства да я плати, като молбата е депозирана след дадени от съда указания за внасяне на дължимата държавна такса в производството.

Във връзка с тази молба, първоинстанционният съд е постановил Разпореждане №418/29.12.2023г., с което е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от него да представи писмени доказателства, относно доходите, семейното положение, трудовата заетост и други, които следва да се преценят с оглед изискването на чл. 83, ал.2 от ГПК. В същото разпореждане съдът е уведомил ищеца, че при неотстраняване в срок на нередовностите по исковата молба същата ще бъде върната, което указание е неотносимо към констатираната нередовност на искането за освобождаване от плащането на държавна такса. Съдът не е указал в разпореждането какви са последиците за ищеца, ако не изпълни указанията във връзка с това искане.

Установява се от материалите в делото, че след получаване на препис от Разпореждане №418/29.12.2023г., ищецат А. не е представил доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК и ВОС с Определение №94/16.02.2024г. му е върнал ИМ и е прекратил производството по делото без да се произнесе по искането за освобождаване от внасянето на държавна такса, като го остави без разглеждане като нередовно или без уважение като неоснователно.

Процедирайки по този начин, окръжният съд е поставил страната в невъзможност да обжалва негативен за нея акт по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и да постигне освобождаване от внасянето на държавна такса по частната й жалба срещу преграждащото развитието на производството определение, респ. срещу разпореждане за връщане на ЧЖ срещу този акт.

Изложеното според настоящия състав налага отмяна на обжалваното разпореждане, което е постановено след неизпълнение на указания отново за внасяне на държавна такса, но по ЧЖ, защото съдът е дал указания какви доказателства да представи, с оглед преценка на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК, но отново не е указал какви ще са последиците за страната във връзка с искането й за освобождаване от внасянето на такса, ако не ги изпълни. По този начин съдът е процедирал незаконосъобразно, като не е предупредил страната за последиците от неизпълнението на указанията и така не е осигурил съдействие за съответното процесуално действие, което налага отмяна на актът му за връщане на ЧЖ с вх. №2 от 02.01.2025г. по гр.д.

№302/2023г. по описа на ВОС.

Заедно с това, делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по искането с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК, след даване на коректни указания за последиците при бездействие на страната, съобразно 2 мотивите на настоящия въззивен акт.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №80/05.03.2025г. по гр.д. №302/2023г. на ВОС, с което е върната въззивна частна жалба с вх. № 2 от 02.01.2025 г. по описа на ВОС против разпореждане №466 от 05.12.2024 г., постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането с пр.основание чл. 83, ал.2 от ГПК, съобразно мотивите на настоящия въззивен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3