Решение № 67 от 10.01.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 67/10.1.2020г. гр. Пловдив,

10 януари 2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Милена Несторова - Дичева при секретаря Д. Й. и участието на прокурора А. Т., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2447 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 158 от 25.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 801,80 лева и лихва за забава в размер на 250,46 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната и диспозитивната част, неправилно са изчислени главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.

Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки, представени на 11.12.2019 г.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г. на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством каптирани естествени извори „Каптажи № 1 и № 2“ и „Рибарника“, разположени на територията на имоти №№ 019067, 002806 и 002453 в землището на село Дедево, община Родопи, област Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на комплекс „Равнища“, село Дедево, община Родопи, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем – 9461 куб.м, със срок на действие на разрешителното – двадесет и пет години след датата на издаването му.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б от ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, както следва: на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода от 13 130 м3; на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода от 6240 м3; на 26.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода от 5890 м3; на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество вода от 6750 м3; на 27.01.2014 г. за иззетото през 2013 г. количество вода от 8080 м3 (л. 62 и сл.).

С констативен протокол № ПВ1-204 от

08.08.2017 г. (л.59) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б от ЗВ за добитите количества подземна вода, както следва: за 2011 г. – 4100 куб. м и дължима годишна такса за този период в размер на 82,00 лева, изчислена съгласно чл. 2, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ. бр.65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.), определяща единичната цена в размер на 0,02 лева; за 2012 г. – 6840 куб.м и дължима годишна такса в размер на 136,80 лева; за 2013 г. – 8080 куб.м и дължима годишна такса в размер на 161,60 лева; за 2014 г. – 6750 куб.м и дължима годишна такса в размер на 135,00 лева; за 2015 г. – 5890 куб.м и дължима годишна такса в размер на 117,80 лева; за 2016 г. – 6240 куб.м и дължима годишна такса в размер на 124,80 лева.

Дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), определяща единичен размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 758,00 лева, която не е платена по сметка на БДИБР.

С констативен протокол № ПВ1-092 от

15.05.2018 г. (л.57) е обективирана проверка по декларация по чл. 194б от ЗВ и констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 13 130 куб. м, а таксата съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн., ДВ. бр.2 от 06.01.2017 г.) е в размер на 262,60 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-365 от 07.06.2019 г. (л.45) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 801,80 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-365(1) от 25.06.2019 г. (л.43) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.

С оспорения АУПДВ № 158 от 25.07.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31510116 от 03.12.2008 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 801,80 лева и лихва за периода на забава в размер на 250,46 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

В хода на настоящото съдебно производство, във връзка с приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., е допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражение от страните.

Вещото лице, след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на дружеството-жалбоподател и това на ответника, е установило, че декларираните от дружеството годишни количества вода по спорното разрешително, напълно са идентични на годишния воден обем от акта. Изчислените от ССЕ такси за декларираните количества напълно съвпадат на годишните такси от акта. Описаният годишен воден обем за процесните периоди, върху които са определени таксите в оспорения АУПДВ, са изчислени за декларираните от самото дружество ползвани годишни водни количества и единичен размер на таксата, която за целия период 2013 г. – 2017 г. за питейно-битово водоснабдяване, е 0,02 лв./куб.м.

Установено е също така, че в приложените към жалбата преводни нареждания дружеството единствено е посочило заплащане на такси водоползване за 2011 г., 2012 г. и

2013 г. Представените общо 25 бр. преводни нареждания удостоверяват направено заплащане на такси за водоползване по банкова сметка ***,10 лв., от които за 2011 г. – 1 575 347,02 лв., за 2012 г. – 1 636 890,08 лв. и за 2013 г. – 630 000,00 лв. В тези платежни нареждания е посочен само период, за който се плаща, но не са посочени разрешителните, за които се погасяват задълженията. Вещото лице уточнява, че преводните нареждания за платени такси за водоползване за 2011 г. и 2012 г. са за предходни на процесните години, т.е. същите не удостоверяват погасяване на задължения по описаните в акта задължения за периода 2013 г. – 2017 г. Заплатената сума с преводните нареждания за такса водоползване за 2013 г. в размер на 630 000,00 лв. е за погасяване само част от общо дължимите такси за 2013 г. в размер на 1 569 880,14 лв. по данни, декларирани от дружеството. В счетоводството на дружеството-жалбоподател е осчетоводена само общата сума за такса водоползване за 2013 г. и платените

630 000,00 лв. са отразени в намаление на тази обща сума. Не е водена аналитична отчетност по разрешителни и от счетоводството на дружеството-жалбоподател не може да се установи погасяване на такса по конкретно разрешително, в т.ч. и за спорното такова. Посочва се също така, че в счетоводството на БДИБР – Пловдив, получените суми с платежните нареждания за 2013 г. са разпределени с контролен лист и списък за погасяване на такси за водовземане по конкретно посочени разрешителни. Съобразно тези списъци, от платежни нареждания за 2013 г. няма съотнесени суми за погасяване на задължение за такси за 2013 г. по процесното разрешително. Според аналитичната ведомост на БДИБР по партидата на дружеството за процесното разрешително има неплатени такси /към дата на акта/ за процесните периоди 2013 г. – 2017 г. в същите размери, установени с АУПДВ. Според записите в счетоводството на БДИБР задълженията от акта са неплатени.

След извършено преизчисление на законните лихви за главниците от акта, вещото лице е констатирало, че същите напълно съвпадат с лихвите от обжалвания АУПДВ, т.е. лихвите в акта са изчислени правилно.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Ш. като коректно и безпристрастно изготвено, изцяло отговарящо на поставените задачи.

При така установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл. 152 от ЗВ.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.

Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.

26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.