Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 27.07.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 184/2026
Вид
Решение № 76
Подписан
27.07.2026
В сила
12.08.2026
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 343в, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. П., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20263130200184 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Л. Л., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 260324-000008/13.03.2026 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-П., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 евро цента/ евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Изтъкват се обширни доводи в тази насока с искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивника не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2026г. около 14.48ч. в гр.П. по ул.“Йорданка Николова“ в 1 посока кръстовището с ул.“Георги Димитров“ въззивника управлявал лек автомобил „Мерцедес С350 Блутек“ с рег.№***, собственост на „ОТТИМА АУТО С.К“ЕООД, Булстат 207526987, като МПС-то било с прекратена регистрация от 25.11.2025т. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от с-р „ПП“ при ОД на МВР-Варна.

Тези материалите са били изпратени на ВРП ТО-П. за образуване на досъдебно производство по чл.345, ал.2 от НК. Същото е било заведено под пр. преписка №2895/2026г. по описа на РП-Варна.

С постановление от 04.03.2026г. ВРП ТО-П. е отказала да образува досъдебно производство на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК.

В хода на проверката е била установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, автомобилът бил служебно дерегистриран от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което обстоятелство собственикът на автомобила не бил уведомен, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).

На 23.12.2025 г. около 23,55 часа в гр. П., Ж.Ж. и О. О., и двамата полицейски служители в РУ- П. спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350“ с peг. № ***, управляван от П. Л. Л.. По време на проверката полицейските служители установили, че на 25.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, автомобилът бил служебно дерегистриран от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна,? поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От изготвената докладна записка p e г. № 3M-565/23.12.2025 г. е посочено, че било снето сведение от водача на автомобила, както и че е съставени акта за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.

1 от ЗДвП.

В сведението си П. Л. Л. е заявил, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

От приложената информация с писмо изх. p e г . № 819р1336/12.01.2026г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, се 2 установява, че собственикът на автомобила не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от Наредба № 1-45.

Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че на 23.12.2025 г. в 16,38 часа служебно е била възстановена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Представителя на прокуратурата е стигнал до извода, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, тъй като деецът трябва да е съзнавал, че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация, респ. нерегистрирано по надлежния ред. От събраните доказателства по делото било установено, че П. Л. Л. не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, когато го е управлявал на 23.12.2025г., респ. не е съзнавал това обстоятелство, поради което деянието се явява несъставомерно от субективна страна, т.е. не съставлява престъпление.

Предвид гореизложеното е отказал образуването на досъдебно производство.

Полицай О. Х. О. съставил на въззивника АУАН бл.4614009 от 23.12.2025 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Акта бил връчен на Л. без възражения от негова страна, като такива не постъпили и в срока о чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 13.03.2026г. било издадено и обжалваното НП, връчено на въззивника на същата дата.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и постановление от 04.03.2026г.. по описа на ВРП-ТО П., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

3

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група към ОД на МВР-Варна, РУ-П. съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл. автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник група при ОД на МВР, РУ-П., оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

С ъ гл а с н о чл. 33, ал. 2 от ЗАНН , при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл. 345, ал. 2 от НК , за което е водена и преписка.

Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ 4 характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника.

С НП на въззивника за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 255.65 Евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Видно от материалите по делото, процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към 14.48 ч. на 23.12.2025 г.. От постановлението на ВРП-ТО-П. е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал.

10 от ЗДвП на 25.11.2025 г.

Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в Сектор ПП –Варна на „ОТТИМА АУТО С.К“ЕООД, Булстат 207526987.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място, в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав, както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК , изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за което е издадено процесното наказателно постановление, е 5 свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП, не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 25.11.2025 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.