Решение № 5591 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5591 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110125030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Ищцата Ю. В. С. и пълномощникът, представлявал я безплатно, адв. ***, с молба, вх. № 772265/11.03.2026 г., са поискали поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3846 ОТ 27.02.2026 г. по гр.д. № 25030/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта за разноските. Твърдят, че е налице несъответствие между формираната в мотивите воля на съда да присъди на ищцата и на пълномощника, представлявал я безплатно, разноски за заповедното дело и диспозитива на решението, в който такава воля не е отразена. Ето защо моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка и да присъди на ищцата сумата от 33,28 евро разноски за заповедното дело и на адв. *** 204,52 евро възнаграждение за безплатно представителство на ищцата в заповедното дело.

Ответникът *** ЕАД оспорва молбата. Счита, че правната квалификация на молбата е по чл. 248 ГПК и че грешната квалификация на искането е основание за оставянето му без уважение.

Съдът, въз основа на писмените доказателства по делото и доводите на страните, за да се произнесе, съобрази от фактическа и правна страна следното.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът служебно или по молба на страна по делото може да поправя допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Твърдението, че има несъответствие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, е твърдение именно за допусната очевидна фактическа грешка. Очевидна фактическа грешка може да бъде допусната както в частта относно волята на съда по съществото на делото, така и в частта относно отговорността за разноски. Искането по чл.

247 ГПК е различно от това по чл. 248 ГПК, като в случая молбата, с която съдът е сезиран, 1 е именно за поправка на твърдяна очевидна фактическа грешка.

Съдът намира, че в постановеното по делото решение не е допусната очевидна фактическа грешка.

В мотивите съдът е формирал извод, че вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което е било предмет на делото, става изискуемо само след покана (в този смисъл Тълкувателно решение от 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г., ОСГТК), каквато нито се твърди, нито се доказва ищцата да е отправяла до ответника, преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът, следователно, не може да се приеме, че е дал повод за подаване на заявлението и дължи разноски за заповедното дело. Действително, подавайки възражение по чл. 414 ГПК, ответникът е предизвикал нуждата от образуване на исков процес, поради което дължи разноски за исковия процес, но разноски за заповедното дело не дължи.

В диспозитива на решението напълно коректно е отразена волята на съда, че ответникът не дължи на ищцата разноски за заповедното дело.

Молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 772265/11.03.2026 г., с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК на ищцата Ю. В. С. и на пълномощника, представлявал я безплатно, адв.

*** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3846 ОТ 27.02.2026 г. по гр.д.

№ 25030/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта за разноските.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство да е отрази в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2