Решение № 8720 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8720 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110146874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. Ф. И., адрес: гр.

С......... срещу Г. З. З., ЕГН: **********, адрес: гр. С.......; А. З. З., ЕГН: **********, адрес: гр. С......., чрез законния си представител З. А. З. и З. А. З., ЕГН: **********, адрес: гр.

С......., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (по 1/6 идеална част за всеки от ответниците) суми за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр. С........, абонатен номер 190136, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9856/2025 г. по описа на Софийски районен съд, РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА Г. З. З. сумата от 830,86 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 107,28 лева за периода от 15.09.2023г. до 10.02.2025г., както и сумата в размер на 9,59 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 1,96 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 10.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

ЗА А. З. З. сумата от 830,86 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 107,28 лева за периода от 15.09.2023г. до 10.02.2025г., както и сумата в размер на 9,59 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 1,96 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 10.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

ЗА З. А. З. сумата от 830,86 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 107,28 лева за периода от 15.09.2023г. до 10.02.2025г., както и сумата в размер на 9,59 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 1,96 лева мораторна лихва за забава върху главницата за 1 услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 10.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за имот с адрес: гр.

С......... За периода от 01.05.2022 г. до 20.11.2023 г. те имат качеството на собственици, а от 20.11.2023 г. до 30.04.2024 г. ползват имота като наематели, като отговорността им е разделна при квоти от по 1/6 идеална част за всеки от тримата. Ищецът се позовава на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост са клиенти на топлинна енергия.

Твърди се, че продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), които са задължителни за клиентите и имат силата на договор. Съгласно ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след изтичане на периода.

Сочи се, че сградата е в режим на етажна собственост и има сключен договор за дялово разпределение с „Т. С.“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ищецът твърди, че ответниците са ползвали доставената топлинна енергия през процесния период, но не са погасили задълженията си за главница, лихви и услуга дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение, удостоверения за наследници, съобщения към фактури, извлечения от сметки, договори с ФДР и ОУ.

Прави доказателствени искания за назначаване на СТЕ и ССЕ.

Препис от исковата молба с приложенията са връчени на ответниците, но в срока по чл. 131 ГПК същите не са депозирали отговор.

Третото лице помагач – Т. С. ЕООД не взема становище по предявените искове.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на 2 топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

Видно от приетото като доказателство заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.07.1986 г., лицата В. Г. П. и М. А. П. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, находящ се в гр. С..........

От представените по делото Удостоверения за наследници (изх. № РНД20-УФ01827/3 от 07.08.2020 г., изх. № РНД20-УФ01-827/4 от 07.08.2020 г. и изх. № РНД24-УФ011272 от 05.08.2024 г., издадени от Столична община, район „Надежда“) се установява следната хронология на правоприемство: В. Г. П. е починал на 11.02.2019 г., като е оставил за законни наследници съпругата си М. П. и децата си Н. П. и С. З.а. Впоследствие, на 09.06.2019 г. е починала и преживялата съпруга М. П., чиито дялове са преминали по равно върху децата

Н. и С.. Вследствие на това, С. З.а е кумулирала в своя патримониум 1/2 идеална част от процесния имот.

На 20.11.2023 г. е починала и С. В. З.а, оставяйки за свои законни наследници настоящите ответници – съпругът З. А. З., пълнолетният син Г. З. З. и непълнолетният син А. З. З..

Относно материалноправната легитимация на ответника А. З. З., съдът съобрази следното:

Към момента на откриване на наследството, а и към настоящия момент, А. З. е непълнолетен. Съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), недееспособните приемат наследството само по опис. В тази връзка съдът стриктно съобразява задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според върховната инстанция непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Описът по чл. 61, ал. 2 ЗН е формата, чрез която ненавършилото пълнолетие дете може да приеме наследство. В мотивите на тълкувателното решение изрично е разяснено, че непълнолетните деца стават наследници само ако приемат наследството и то изрично в предвидената в чл.

61, ал. 2 ЗН форма. Докато това не бъде сторено, за правата на детето наследството остава незаето. От друга страна, отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и е нищожен.

По делото липсват каквито и да било твърдения, нито са ангажирани доказателства, от които да се установи, че непълнолетният А. З. е приел по опис наследството на своята майка по предвидения в закона ред. С оглед липсата на изрично приемане във формата по чл. 61, ал. 2 ЗН, за неговата част е налице незаето наследство и той все още не е придобил качеството на наследник, съответно не е станал съсобственик на процесния имот. Предвид това, за ответника А. З. не е възникнало качеството на клиент/потребител на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Също така, по отношение на непълнолетния ответник А. З. процедурата по чл. 51, ал.