Решение № 2174 от 23.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2174 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100611 по описа за 2024 година

Производството е изначално образувано по предявен иск от И. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес в *** против Д. И. К. с ЕГН ********** с адрес в *** за намаляване на дарение на К. Д. А., обективирано в Нотариален акт № ***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2023 г., като се възстанови законната запазена част на ищеца от следните недвижими имоти, представляващи:

½ ид.ч. от земеделска земя с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, с площ 15 894 кв.м., находяща се в м. *** с номер три, ПИ ***, бивш имот №*** – друг вид нИ., четвърта категория на земята, при граници на имота: североизток ПИ №***, северозапад – път с №***; югоизток – ПИ с №*** и ***, югозапад – ПИ с № ***, ***, ***, ***, *** и ***.

½ ид.ч. от СОС с идентификатор *** с площ 105 кв.м., с предназначение – за склад, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение „друг вид производствена, складова“, находяща се в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас

Производството по настоящото дело е било разделено съгл.

Разпореждане №323 от 29.01.2024 г. по в.гр.д. №*** от 2024 г. от производство по съдебна делба на имотите, като претенцията е била предявена пред БОС 1 във фазата по администриране на касационните жалби срещу постановеното по в.гр.д. №***/2022 г. решение, влязло в сила на 19.04.2023 г. в частта му, в която се потвърждава решението на БРС и на 18.03.2024 г. в частта, в която се оставят без разглеждане жалбите срещу него. След връщане на делото на първоинстанционния съд с оглед инциииране на съдопроизводствени действия по извършване на делбата при определените съгл. Решение №260008 от 07.01.2022 г. квоти, е извъшена преценка за наличие на предпоставките по чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и гр.д. №*** от 2019 г. на БРС е било спряно до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт по гр.д. №611 от 2024 г. на БРС.

Ищецът твърди, че е на *** г. е починала наследодателката й К. Д. А. и като свои наследници оставила Д. И. К. - син, И. Т. Б. и Т. Т. К. - деца на Т. И.

К. - син, починал на *** г. Наследството й включвало ½ ид.ч. от следните имоти :

1. Земеделска Земя с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, цялата с площ 15 894 кв.м., в местност „***“ с номер три, поземлен имот хиляда четиридесет и едно, бивш имот № *** - друг вид нИ., четвърта категория на земята, по Плана за земеразделяне на местност „***“ - гр.

Бургас, при граници на имота: североизток - поземлен имот ПИ №***, северозапад - път с № ***, югоизток - ПИ №*** и № ***, югозопад - поземлен имоти № ***, № ***, № ***, №***, № *** и № ***.

2. Самостоятелен обект на пристанище - Бургас с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с площ от 105 кв. м., представляващ складово помещение на ет. *** в сграда №***, при граници към 1948 г. П. Я., наследници на С. К. и бивша консервна фабрика „***“ и настоящи граници: от три страни - Самостоятелен обект № ***.1, югоизток - външен зид, отгоре и отдолу - няма.

Сочи се още в исковата молба, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № *** от 2023 г. бабата на ищцата, К. Д. А., два месеца преди смъртта си, чрез пълномощника си е прехвърлила собствеността на описаните недвижими имоти на сина си - Д. И.

К.. Твърди, че като наследник на К. Д. А. с право на запазена част от наследството, има правен интерес да претендира намаляване на дарението до размера на запазената й част от наследството и възстановяване на запазената й 2 част от наследството.

Ответникът Д. И. К. в отговора на исковата молба сочи, че с Решение №144 от 06.02.2023 г. на БОС е потвърдено Решение №260008 от 07.01.2022 г. по гр.д. №*** от 2019 г. на БРС в обжалваната му част и е оставена без разглеждане въззивната жалба на Х. Г.. Сочи, че решението е влязло в сила, като по това време съделителката К. А. е била жИ. и все още не е била дарила нейната идеална част от делбената маса на синът й Д. К.. Независимо от гореизложеното претендира разходите за издръжка и гледане на К. А. да се приспаднат като задължения на наследството – такса за настаняване в почивен дом за юни юли и август 2023 г. (общо 3040 лв.); погребение – 2073, 50 лв.; църковна служба 310 лв.; помен на 40 дена – 236 лв.; наем на урнова ниша – 1020 лв.; услуги по полагане на урната – 390 лв. Моли се размерът на запазената част на ищцата да бъде намален със сумата от 7 069, 50 лв.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част.

Основателността му е предпоставена от установяване, че при частно завещателно разпореждане е накърнена законната запазена част на ищеца, който е от кръга на наследниците по чл. 29 ЗН.

Искът е предявен срещу призован към наследяване наследник, поради което в тази хипотеза приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като приемането по опис е способ, призван да защити интереса на кредиторите на наследството, а не на заветниците или надарените.

Посочените материалноправни предпоставки не са спорни между страните и се установяват от представените писмени доказателства.

Oт приложените по делото удостоверения за наследници изх.№ 94-0138534 от 23.11.2023 г. на Община Бургас (л. 13-14 вкл.) и удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-УГ01-7440 от 23.11.2023 г. на Столична община (л.

15-16) се установява, че И. Т. Б. и Т. Т. К. са деца на Т. И. К., син на наследодателката К. Д. А. и брат на ответника Д. И. К.. Видно от същото Т. И.

К. е починал на *** г., при което е бил заместен от децата си – ищцата Б. и Т. Т.

3

К., а К. Д. А. е починала на *** г. в с. ***, общ. ***.

Не се спори между страните по делото, а и се установява от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том II, peг. № ***, дело № *** от 2023 г. (л. 9), че на 16.05.2023 г. К. Д. А. чрез пълномощника си Г. Д. К., неин племенник, е дарила на сина си притежаваните от нея ½ ид.ч. от земеделска Земя с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, цялата с площ 15 894 кв.м. и ½ ид.ч. от с СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с площ от 105 кв. м.

Не се спори, а и е обявено за служебно известно на настоящия състав, че СО с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на гр. Бургас са допуснати до делба при квоти 1/2 ид.ч. за К. А., ¼ ид.ч. за Г. Д. К. и ¼ ид.ч. за Х. В. Г..

Решение №144 от 06.02.2023 г. по в.гр.д. №*** от 2022 г на БОС е влязло в сила в частта, с която се потвърждава Решение №260008 от 07.01.2022 г. на БРС по гр.д. №*** от 2019 г. на 19.04.2023 г., а в частта, в която е оставена без разглеждане въззивната жалба Х. В. Г. – на 18.03.2024 г., спрямо МРРБ решението е влязло в сила на 24.03.2023 г., като понастоящем производството по гр.д. №*** от 2019 г. във втората фаза на делбата е спряно с Определение от 09.07.2024 г. по гр.д. №*** от 2019 г.

Съдът е указал на ответника Д. К. с доклада по делото, че не сочи доказателства за цялото имущество на наследодателя при открИ.не на наследството, както и че в случай, че не се представят допълнителни доказателства (за друго свободно недвижимо имущество, банкови сметки и т.н.), съдът ще приеме, че наследството на К. А. включва само, имуществото, предмет на дарственото разпореждане (арг. от Решение №1180 от 01.11.2000 г. на ВКС по гр.д. №1505/1999 г.).

Ответникът К., комуто е била разпределена доказателствена тежест да установи съдържанието на наследствената маса, е останал пасивен, не се е явил в първото насрочено по делото съдебно заседание, не е изпълнил указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК и не е представил никакви доказателства за допълнителни активи, а и пасиви на наследствената маса.

Под формата на насрещни възражения за намаляване на запазената част на ищцата със сумата от 7 069, 50 лв. е изтъкнато от ответника, че следва да се приспаднат като задължения на наследството – такса за настаняване в почивен дом за юни юли и август 2023 г.; погребение – 2073, 50 лв.; църковна служба 4

310 лв.; помен на 40 дена – 236 лв.; наем на урнова ниша – 1020 лв.; услуги по полагане на урната – 390 лв. Моли се размерът на запазената част на ищцата да бъде намален със сумата от 7 069, 50 лв. По отношение на претендираните суми за погребение, църковна служба, помен, наем на урнова ниша и услуги, свързани с урната следва да се има предвид, че последните вземания са възникнали по повод и вследствие смъртта на А., докато чл. 31 от ЗН визира имуществото, притежавано от наследодателя към момента на смъртта.

Разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството, тъй като то се открИ. в момента на смъртта на наследодателя.

Последващи открИ.нето му парични взаимоотношения между наследниците, касателно сторен разход след и по повод смъртта на наследодателя, не са взаимоотношения във връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл. 60, ал.1 от ЗН (арг. от Определение №171/26.03.2009г. по ч.гр.д. №2105/2008г. на ВКС). Разходите по погребение, кремация, поставяне на паметник и др. поменни и обредни ритуали не са пасив на наследствената маса и разпределението им между наследниците не се извършва съобразно наследствените им квоти.

Що се отнася до посочените такси за настаняване в почивен дом за 3 месеца през 2023 г., които ответникът твърди да е извършил от името на майка си, но за собствена сметка, последните също не могат да бъдат третирани като пасив на наследствената маса, на първо място тъй като не е ясно дали не става въпрос за изпълнение на нравствен дълг, не е установено от името на кого е бил сключен договорът с дома, в който е била настанена К. А., т.е. чие е било задължението за заплащане на таксата, както и как е било уговорено самото плащане (при все честата практика последното да бъде покрито от пенсията на потребителя). Като се вземат предвид гореизложените аргументи и най-вече липсата на доказателства за каквито и да било плащания от страна на ответника за посочените от него дейности, които да са спомогнали за увеличаване на наследствената маса, спестявайки дълг на наследодателката, негова майка, следва да се отхвърлят исканията му за включване в масата на наследството на пасив в размер на 7 069, 50 лв.

По делото не се твърди и не се установява да съществуват задължения на наследството към други лица, както и увеличения по чл. 12, ал. 2 ЗН.

Поради това чистият актив на наследството на К. А. следва да се приеме, че включва единствено двата имота, предмет на дарственото разпореждане.

5

Когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез общо (универсално) завещание, не е необхоД. да се формира наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със запазена част би могъл да я получи и в тези случаи намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл.29 от ЗН.

Аналогично - когато е завещано (дарено, в конкретния случай) определено имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, разпореждането (завещанието) следва да се приеме за общо по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и в тези случаи не се налага да се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би могло да покрие запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще се извърши направо с дробната част по чл.29 ЗН (арг. от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о., Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др.) Доколкото в случая се прие, че А. се е разпоредила с единствените си недвижими имоти, с които се изчерпва наследството и при все липсата на каквито и да било други доказателства за имущество, годно да допълни разполагаемата й част, то и тук не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН, а възстановяването да се извърши чрез дробна част по чл. 29, ал. 1 от ЗН, съставляваща размера на запазената част.