Решение № 968 от 15.02.2017, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

15.02.17г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги

Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 19.01.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 9640/15г. и констатира следното:

Предявен е иск от В. С. против Б. С. с правно основание чл. 227, ал. 1, б.

„в” от ЗЗД за – отмяна на договор за дарение на недвижим имот /обективиран в нотариален акт № 200 от 02.12.93г. на нотариуса към СРС/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

С процесния договор за дарение /обективиран в горния нотариален акт/ ищцата е прехвърлила на ответника собствеността върху: апартамент № 6, находящ се в град С., ж.к. ****, бл. **, вх. *, ет. *, с площ от 47, 84 кв. м., заедно с мазе № 6 с площ от 2, 47 кв. м. и заедно с 2, 153 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С нотариална покана от 26.02.15г. /надлежно връчена на съпругата на ответника при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК/ В. С. е отправила искане /молба/ до Б. С. за „подпомагане“ с месечна издръжка. Същото обстоятелство се удостоверява и с показанията на разпитаната по делото свидетелка /на практика и самата процесна искова молба има ефекта на покана за даване, съответно за получаване на материална помощ – издръжка/. Липсват доказателства – след получаване на процесната нотариална покана /съответно и след завеждане на настоящото дело, което конкретно обстоятелство следва да бъде съобразено и в контекста на правилото по чл. 235, ал. 3 от ГПК/ ответникът да е изразил готовност да окаже морална и финансова помощ на ищцата. Фактът, че ищцата се нуждае от такава помощ следва да се презумира /предвид самата възраст на В. С./. Този факт е и удостоверен по делото с показанията на разпитаната по делото свидетелка. На практика председателят на състава е приел последният факт за установен още към момента на постановяване на разпореждането по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Изложеното налага извода, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, което налага – уважаване на иска.

При постановяване на настоящият съдебен акт председателя на състава съобразява и процесуалното поведение на ответника /в рамките на производството по делото същият не депозира писмен отговор при условията на чл. 131 от ГПК, не изрази становище и не ангажира доказателства по съществото на процесния правен спор/.

Искане за присъждане на съдебни разноски /от страна на ищцата/ не е заявено.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по иска на В.В.С. ЕГН ********** против Б.Г.С. ЕГН ********** договор за дарение на: апартамент № 6, находящ се в град С., ж.к. ****, бл. ***, вх. *, ет. *, с площ от 47, 84 кв. м. , заедно с мазе № 6 с площ от 2, 47 кв. м. и заедно с 2, 153 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото /който договор е обективиран в нотариален акт № 200 от 02.12.93г. на нотариуса към СРС/ - на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

ОСЪЖДА Б.Г.С. да плати на СГС - 257 лева държавна такса на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: