Определение № 489 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 412290 от 16.12.2025г., подадена от адв. С.

Ц. С. срещу определение № 46582 от 10.11.2025г., постановено по гр.д. № 41364/2024г. по описа на СРС, 56-ти състав, с което е оставено без разглеждане като просрочено искането по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 37381 от 09.09.2025г., по гр.д. № 41364/2024г. на СРС, 56-ти състав, обективирано и уточнено в частна жалба от 16.10.2025г., допълнителна въззивна частна жалба от 21.10.2025г. и писмен отговор от 03.11.2025г., депозирани от адв. С. С..

Жалбоподателката поддържа, че била назначена за особен представител на ищцата по делото Е. П.М. - К., което било видно от разпореждането за нейното назначаване. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че жалбоподателката била назначена за служебен адвокат по ЗПП на ищцата, докато всъщност тя била назначена като особен представител, поради което възнаграждението й следвало да бъде определено и изплатено по реда на чл. 37 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Тези доводи изобщо не били разгледани от първоинстанционния съд, не били разгледани и доводите й за нищожност на определение № 37381 от 09.09.2025г. Била получила препис от определението от 09.09.2025г. на 17.09.2025г. и срокът за неговото обжалване не бил изтекъл към 16.10.2025г., като по тези оплаквания бил компетентен да се произнесе въззивният съд, а за оплаквания за нищожност нямало давност. Моли съда да отмени обжалваното определение като нищожно и да се произнесе по всички оплаквания, направени с подадените от нея частни жалби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 КТ, обективирани в изпратена по компетентност на СРС жалба до АССГ от 20.02.2024г. на Е. П. М. срещу „Фондация за деца в риск по света“ за незаконосъобразност на заповед № 1/06.12.2014 г., с която било прекратено трудовото й правоотношение по договор № 1/05.02.2014г. на длъжност „изпълнителен директор“ на основание чл. 331, ал. 2 КТ считано от 06.12.2014г.

По повод дадени от първоинстанционния съд указания, с молба от 01.08.2024г. ищцата е поискала да й бъде предоставена правна помощ.

С определение от 18.02.2025г. първоинстанционният съд е предоставил на основание чл. 95 ГПК вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП правна помощ на ищцата във формата на процесуално представителство по делото и е разпоредил изискване от САК да бъде определен адвокат от Националния регистър за правна помощ.

След двукратна замяна на определения адвокат по чл. 23, ал. 1 ЗПП, с уведомителни писмо с изх. № 3967 от 19.05.2025г. е определена адв. С. Ц. С., вписана в Националния регистър за правна помощ и с разпореждане от 16.06.2025г. същата е била назначена за особен представител на ищцата въз основа на предоставена правна помощ, като са й връчени книжата по делото и са й дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба.

С писмено становище от 11.07.2025г. адв. С. е изложила своите виждания относно обстоятелствата по делото, представените доказателства и предявените искове, като в заключение е заявила, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение страдала от дефекти, които я правели негоден административен акт, освен това съществувала вероятност тя да е изготвена от ищцата, за да може въз основа на нея съдът да разпореди да й бъдат изплатени съответните суми като обезщетение за прекратяване на трудовия й договор и на последно място, че предвид неизпълнение на указанията на съда в изтеклия едногодишен срок „дава съгласието си“ производството да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Адв. С. е поискала от съда да й бъде определен размерът на полагащото се адвокатско възнаграждение за извършената работа по делото, както и да й бъде издаден разходен касов ордер за получаване на определения й от съда адвокатски хонорар.

С определение № 37381 от 09.09.2025г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по гр. д. № 41364/2024г. по описа на СРС, 56-ти състав. В мотивите към определението съдът е посочил, че не е налице основание за определяне на възнаграждение на особен представител и издаване на разходен касов ордер, тъй като адв. С. е назначена по реда на чл. 95 ГПК, поради което възнаграждението й се определя по реда на чл. 37 ЗПП от Националното бюро за правна помощ.

Съобщение с препис от определението е връчено на адв. С. на 17.09.2025г. и срокът за обжалване по отношение на нея е изтекъл на 25.09.2025г.

2

На 16.10.2025г. адв. С. е подала частна жалба, уточнена с допълнение на частната жалба от 21.10.2025г., с която /съобразно уточнението/ обжалва определение № 37381 от 09.09.2025г. в частта, с която съдът е отказал да й определи размер на депозит за възнаграждение на особен представител и да й издаде разходен касов ордер.

Жалбоподателката развива съображения за неправилност на извода на СРС, че била служебен адвокат на ищцата по реда на Закона за правната помощ, респективно че съдът бил приложил неправилен процесуален ред за определяне и изплащане на нейното възнаграждение. Твърди, че тъй като била назначена за особен представител на ищцата, а не за служебен адвокат по ЗПП, възнаграждението й следвало да бъде определено от съда при прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа. С оглед на това счита обжалвания акт за нищожен и незаконосъобразен.

С обжалваното определение съдът е приел, че частната жалба от 16.10.2025г., уточнена с допълнението от 21.10.2025г. има характера на молба за изменение в частта за разноските на определението от 09.09.2025г. С оглед подаването й след изтичане срока за въззивно обжалване на това определение, съдът е приел молбата за просрочена, поради което я е оставил без разглеждане. В определението първоинстанционният съд отново е посочил, че адв. С. има възможност да получи възнаграждението си от НБПП по реда на Закона за правната помощ, от което жалбоподателката отново изразява несъгласието си с настоящата частна жалба.

Определението е правилно като краен резултат поради следните съображения.

Както беше изложено по-горе, с определението от 18.02.2025г. първоинстанционният съд е предоставил на ищцата правна помощ на основание чл. 95 ГПК, изразяваща се в безплатно процесуално представителство по делото от адвокат съгласно чл. 21, т. 2 ЗПП.

Определеният от САК адвокат – адв. С. – е назначен като такъв представител с разпореждането на съда 16.06.2025г., независимо от употребения в диспозитива на акта неточен израз „особен представител“. Доколкото, обаче, в частната жалба от 16.10.2025г. и уточнението към нея адв. С. изразява категоричното си несъгласие с изложения от СРС приложим ред за определяне изплащане възнагражденията на служебни адвокати по ЗПП с твърдения, че не е служебен адвокат, а особен представител, то частната жалба няма характер на искане за определяне и изплащане на възнаграждение от НБПП. Тя представлява жалба на адв. С. срещу определението от 09.09.2025г. в частта, с която съдът е оставил без уважение искането й за определяне и изплащане на възнаграждение за особен представител.

В съдебната практика /определение № 534 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 136/2025 г., II т.о., ТК и определение № 564 от 13.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2076/2017 г., I т. о., ТК/ е възприето разбирането, че определението на съда, с което се определя размер на възнаграждението на особения представител, представлява произнасяне със съдебен акт по разноските в производството, който акт може да бъде изменян по реда на чл. 248 ГПК, приложим и спрямо определенията. По аргумент от така даденото разрешение, когато съдът изобщо не е определил възнаграждение, особеният представител може да иска от съда да го 3 определи, и съобразно правилата за допълване на съдебните актове в частта за разноските, определението, с което съдът оставя без уважение това искане, подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, а не на изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В настоящата хипотеза искането съдът да определи депозит за възнаграждение на жалбоподателката е направено с писменото й становище от 11.07.2025г. и то е оставено без уважение от съда с определението от 09.09.2025г. Следователно жалбата от 16.10.2025г. има характер на частна жалба срещу това определение в посочената част, а не на молба за неговото изменение.

В конкретния случай, обаче, неправилното квалифициране от първоинстанционния съд на жалбата като молба по чл. 248 ГПК, не рефлектира върху правилността на крайния извод на съда, доколкото правото на обжалване с частна жалба и правото на изменение на съдебния акт в частта за разноските се упражнява в един и същи преклузивен срок и той е пропуснат от жалбоподателката. Както беше посочено по-горе, съобщение с препис от определението от 09.09.2025г. е връчено на жалбоподателката на 17.09.2025г. и преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК изтича на 24.09.2025г. – сряда, работен ден, поради което подадената от нея на 16.10.2025г. частна жалба е просрочена и подлежи на връщане от първоинстанционния съд на основание чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК.

Доводът на жалбоподателката, че прогласяването на нищожността на акта на СРС не било обвързано със срок, няма отношение към правилата за инстанционен контрол.

Предвид гореизложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на частната жалба поради пропускане на едноседмичния преклузивен срок е правилен, което обуславя и правилност на постановения краен резултат, с който по същество жалбата е върната /оставена без разглеждане/ като просрочена. Ето защо подадената частна жалба срещу определението от 10.11.2025г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 412290 от 16.12.2025г., подадена от адв. С. Ц. С. срещу определение № 46582 от 10.11.2025г., постановено по гр.д. № 41364/2024г. по описа на СРС, 56-ти състав, с което е върната като просрочена подадената от жалбоподателката частна жалба /неправилно квалифицирана като искане по чл. 248 ГПК/ с вх. № 337228 от 16.10.2025г., уточнена с допълнение от 21.10.2025г. и писмен отговор от 03.11.2025г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 412290 от 16.12.2025г., подадена от адв. С.

Ц. С. срещу определение № 46582 от 10.11.2025г., постановено по гр.д. № 41364/2024г. по описа на СРС, 56-ти състав, с което е оставено без разглеждане като просрочено искането по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 37381 от 09.09.2025г., по гр.д. № 41364/2024г. на СРС, 56-ти състав, обективирано и уточнено в частна жалба от 16.10.2025г., допълнителна въззивна частна жалба от 21.10.2025г. и писмен отговор от 03.11.2025г., депозирани от адв. С. С..

Разпечатката съдържа 56 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd819f9e-53f7-42b4-bece-044633fea37a