Определение № 417 от 28.09.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Разград, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 999/ 01. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 567/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С.

К. за сумата: за разликата от 612.29 (шестстотин и дванадесет лева, двадесет и девет ст.) лева до претендираните с заявлението 671.21 (шестстотин седемдесет и един лева, двадесет и една ст.) лева – главница; 200.30 (двеста лева, тридесет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2022 г. до 06.07.2023 г. ; 127.94 (сто двадесет и седем лева, деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 26.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в тези части е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. К. за сумата: 671.21 (шестстотин седемдесет и един лева, двадесет и една ст.) лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2021 г., до изплащане на вземането; 200.30 (двеста лева, тридесет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2022 г. до 06.07.2023 г.; 217.78 (двеста и седемнадесет лева, седемдесет и осем ст.) лева – възнаграждение за закупен 1 допълнителен пакет от услуги Фаст; 342.22 (триста четиридесет и два лева, двадесет и две ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 127.94 (сто двадесет и седем лева, деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 26.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 28.13 (двадесет и осем лева, тринадесет ст.) лева – лихва за забава за периода 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40009052041/ 18.04.2022 г., както и деловодни разноски в размер на 31.75 (тридесет и един лева, седемдесет и пет ст.) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. К. за сумата : за разликата от 612.29 (шестстотин и дванадесет лева, двадесет и девет ст.) лева до претендираните с заявлението 671.21 (шестстотин седемдесет и един лева, двадесет и една ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2021 г., до изплащане на вземането;

200.30 (двеста лева, тридесет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2022 г. до 06.07.2023 г.; 217.78 (двеста и седемнадесет лева, седемдесет и осем ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 342.22 (триста четиридесет и два лева, двадесет и две ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 127.94 (сто двадесет и седем лева, деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 26.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 28.13 (двадесет и осем лева, тринадесет ст.) лева – лихва за забава за периода 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40009052041/ 18.04.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 31.75 (тридесет и един лева, седемдесет и пет ст.) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3 , съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК 2 задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 48, 23 %,реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане само за неплатена главница, че задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава за сумата 127.94 (сто двадесет и седем лева, деветдесет и четири 3 ст.) лева – лихва за забава за периода 26.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.07.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, законосъобразно районният съд е приел, че не се дължи. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. е обосновано и

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 999/ 01. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 567/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в обжалваната част, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. К. за сумата: за разликата от 612.29 (шестстотин и дванадесет лева, двадесет и девет ст.) лева до претендираните с заявлението 671.21 (шестстотин седемдесет и един лева, двадесет и една ст.) лева – главница; 200.30 (двеста лева, тридесет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2022 г. до 06.07.2023 г. ; 127.94 (сто двадесет и седем лева, деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава за периода 26.05.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.07.2023 г. дата на предсрочна изискуемост.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4