Определение № 2688 от 02.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2688 гр. Варна, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500212 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на С. Д. Н. ЕГН ********** ,чрез адв. И. В., против решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на В Р С , в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр. Варна, .................... представлявано от управителя Валентин Вълканов иск за заплащане на сумата от 9 192.96лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца поради незаконно уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, чрез юк Пл.В., срещу решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на ВРС, в частта, в която е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на С. Д. Н. ЕГН********** и Заповед №154/13.07.2022г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, в която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; С. Д. Н. ЕГН********** е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност машинист, еднокофов багершофьор товарен автомобил при ответника „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ и „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253 е осъдено да заплати на С. Д. Н. ЕГН********** сумата от 145.92лв. обезщетение за неползвани два работни дни платен годишен отпуск за 2022г., заедно със законната лихва върху от датата на сезиране на съда – 5.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.224 от КТ.

С решение № 444/24.04.2024г. по в.гр.д. № 20243100500 212 по описа за 2024 г. на ВОС, съдът е отменил решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на ВРС, в частта, в която е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото 1 правоотношение на С. Д. Н. ЕГН********** и Заповед №154/13.07.2022г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, в която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, в частта в която С. Д. Н. ЕГН********** е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност машинист, еднокофов багершофьор товарен автомобил при ответника „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, в частта в която „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253 е осъдено да заплати на С. Д. Н. ЕГН********** сумата от 145.92лв. обезщетение за неползвани два работни дни платен годишен отпуск за 2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.224 от КТ, в частта в която „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253 е осъдено да заплати на С. Д. Н.

ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Георги Георгиев“ №11а разноски за първата инстанция в размер на 820.40лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта в която „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 е осъдено да заплати по сметка на ВРС разликата над 25.00лв. до 130.00лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и . вместо това е постановил, че отхвърля иска на С. Д. Н. ЕГН**********, насочен срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото му правоотношение, настъпило на 15.07.2022. с изтичане на 30-дневния срок на връченото му на 14.06.2022г. предизвестие № 777/13.06.2022г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, констатирано със Заповед № 154/13.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 15.07.2022г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и иска на С. Д. Н. ЕГН**********, насочен срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, да бъде възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Машинист, еднокофов багершофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на осн. чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е потвърдил решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на С. Д. Н. ЕГН**********, насочен срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, да бъде осъден работодателя да му плати сумата от 9192.96лв., представляваща обезщетение за оставането без работа за срок от шест месеца, поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2022г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, в частта, в която работодателят „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, е осъден да плати на С. Д. Н. ЕГН********** сумата от 145.92лв., представляваща обезщетение за неползвани два дни платен годишен отпуск за 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска-05.08.2023г. до окончателносот изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 от ГПК и в частта, в която „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, е осъден да плати по сметка на ВРС сумата от 25.00лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, а С. Д. Н. ЕГН********** е осъден да заплати допълнително на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК103002253, сумата от 2 още 149.96лв, представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 600.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Видно от разписката към съобщението до С. Д. Н., чрез адв. И. В., препис от решение № 444/24.04.2024г. по в.гр.д. № 20243100500 212 по описа за 2024 г. на ВОС е връчено на страната, чрез процесуалния представител на 21.05.2024г.

С молба вх. № 15884/20.06.2024г. С. Д. Н., чрез адв. И. В. е заявил, че на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК прави отказ от подадената от него въззивна жалба. При това положение не би трябвало да бъде разгледана насрещната въззивна жалба, а обжалваното първоинстанционно решение би следвало да влезе в сила. Моли се да бъде обезсилено въззивното решение и обявено за влязло в сила решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на 31-ви състав на ВРС.

По електронен път на 21.06.2024г. на адреса на ВОС е изпратена касационна жалба входирана под № 16026/24.06.2024г. от С. Д. Н., чрез адв. И. В. и молба вх. № 16027/24.076.2024г. от С. Д. Н., чрез адв. И. В. с правно осн. чл. 248 от ГПК.

Настоящият състав намира, че молбата с правно осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Според разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Оттеглянето на въззивната жалба е възможно при всяко положение на делото във въззивна инстанция, но не и след приключване на въззивното производство и постановено по надлежно упражненото право на въззивна жалба, решение. След като е постановено въззивно решение и то е съобщено на страната, тя може да го обжалва, но не и да десезира съда, постановил решението си. Съдът сам не може нито да го отмени, нито да го измени. Не може и да бъде обезсилено при постъпила молба с правно осн. чл. 264 от ГПК, защото тази правна норма не предвижда такава последица, за разлика от нормата на чл. 233 от ГПК или чл. 249 от ГПК. Не следва да бъде прилагана последицата като при последно цитираните две разпоредби по аналогия. Ако законодателят е имал предвид същата последица, в случай, че последва оттегляне на въззивната жалба след постановено въззивно решение е щял да посочи изрично това в текста, но не е.

Освен това, не може да не бъде посочено, че в срока за обжалване на въззивното решение е постъпила и касационна жалба, като с подаването й, същата е породила своите правни последици-т.н. деволутивен ефект, с който целият спор, по който се е произнесъл окръжния съд, е пренесен пред касационна инстанция, която ще го разгледа.

Молбата с правно осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК е неоснователна. Така е прието с определение № 230/30.07.2021г. на ВКС по т.д. № 172/2012г. на Второ ТО. В този смисъл по съществото на спора е и определение № 307/08.07.2010 на ВКС по ч. гр.д. № 209/2010г., Второ ГО.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, подадено чрез адв. И. В., обективирано в молба вх. № 15884/20.06.2024г. за обезсилване на решение № 444/24.04.2024г. по в.гр.д. № 20243100500 212 по описа за 2024 г. на ВОС и обявяване за влязло в сила първоинстанционното решение № 3224/10.10.2023г. по гр.д. № 10587/2022г. на 31-ви състав на ВРС, поради отказ от подадената от него въззивна жалба, на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4