Решение № 49 от 13.02.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. К., 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100857 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Л. И. Р., от гр. К., срещу ЗК „БИ“ АД, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, с която е поискано да се осъди ответника да му заплати сума в общ размер па 6174,91 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 16.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сформирана по следния начин:

-сума в размер на 200,00 лв., за периода от 22.01.2025 г. до 15.05.2025 г., за извършени разходи за лекарства /клексан, болкоуспокояващи, антибиотици и витамини/;

- допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/ в размер на 800,00 лв., по 200,00 лв. месечно, сторени за периода от 15.01.2025 г. до 15.05.2025г.;

- разходи за заплащане на болногледач в размер на 1200 лева, или по 300 лева месечно за периода от 22.01.2025 г. до 15.05.2025 г.;

- разходи за закупуване на интрамедуларен тибиален пирон комплект с винтове и разширен пакет в размер на 3349,00 лв., който е закупен на 21.01.2025г.;

- разходи за закупуване на колан за кръста AR-SO-01 в размер на 125,91 лв., сторени на 27.01.2025 г.;

- Рехабилитациони процедури в продължение на два месеца 10 сеанса, по 30,00 лв. всеки или общо 300,00 лв., сторени за периода 04.03.2025 г. до 1

04.05.2025 г.;

- Разходи за транспорт в размер на 200 лв. и за такси, личен транспорт за гориво за посещения на контролни прегледи в болницата и за лечение.

Ищецът извежда субективните си права от следните твърдения:

Сочи, че на 09.01.2025 г., около 07:52 часа, е пострадал в резултат на ПТП, докато е управлявал инвалиден скутер и се движел по път SFO 1400, в посока от гр. К. към с. Петърч.

Ищецът твърди, че е бил облечен със светлоотразителна жилетка и се движел плътно в дясно на платното за движение, когато е ударен отзад от лек автомобил „****“, peг. „№ ******, управляван от Г. А. Х., който се движел попътно зад него. Сочи се, че виновен за ПТП-то, е водачът на лек автомобил „****“, Г. Х., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, изразявайки се в това, че е управлявал лекия автомобил с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не е съобразил поведението си с движещия се пред него в дясно скутер, който е управлявал ищеца.

Твърди се, че в резултат на ПТП, ищецът е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в диафизарна фрактура на лява подбедрица с дислокация, компресионна фрактура /фрактура на поясен прешлен/, контузия на гръдния кош.

Сочи се, че е бил приет по спешност в УМБАЛ „Пирогов“ в изключително тежко състояние със силни болки в областта на лявата подбедрица, болки в гърдите. Твърди се, че е имал затруднено дишане, както и болки и ограничени движения в поясната област на гръбначния стълб. Това е наложило да му бъде извършена операция по наместване на фрактурата на лявата подбедрица и поставяне на гипсова имобилизация.

Поради болка, ограничени движения и оток в областта на лявата подбедрица се наложило да бъда опериран отново, като на 17.01.2025 г. е извършена мануална репозиция на фрактурата, като с помощта на фрим се трепанира костномозъчния канал. След това е последвала стабилизация на фрактурата чрез интрамедуларен заключващ пирон, който е заключен с два АО винта.

Ищецът твърди, че е бил напълно обездвижен, без възможност да става от леглото. Имал е непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си, като твърди, че към момента вее още не може да се обслужва самостоятелно.

Твърди се, че изпитва силни болки в лявата подбедрица, гръдния кош и гръбнака, поради което се налага да приема обезболяващи и успокоителни.

Сочи, че все още състоянието му е тежко, чувства се зле психически и не е пълноценен човек.

Навежда твърдения, че в резултат на ПТП е претърпял значителни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства, за силна храна, за болногледач, закупуване на интрамедуларен тибиален пирон 2 комплект с винтове и разширен пакет, закупуване на колан за кръста AR-SO01, за рехабилитация и за транспортни услуги.

Претендират се разноски за адвокат на основание чл.38 ЗА.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ответникът релевира доводи, за неоснователност на предявените искове.

Оспорва механизма на ПТП, така и исковете по основание и размер.

Навеждат възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Оспорва съдържанието на представените от страна на ищеца документи като писмени доказателства по делото.

Не оспорва твърдението на ищеца, че е била заведена застрахователна претенция, както и това, че водачът на лек автомобил „****“ е peг. „№ ******.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който отправя искане да бъдат уважени предявените претенции.

Ответникът е редовно призован, не се явява и не се представлява, като с писмена молба оспорва предявените искове.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С определение изготвено по реда на чл.140 ГПК, което не е оспорено от страните по делото, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че водачът на лек автомобил марка „****“, peг.

„№ ******, е имал валидна застраховка гражданска отговорност при ответника, както и това, че е била заведена претенция пред него на 16.05.25 г.

По делото се установи/видно от приложения препис от констативен протокол от 09.01.25г./, че във връзка с ПТП, е изготвен удостоверителен документ от полицейските служители при РУ- К., в който е отразено дата на ПТП, място и участници в него.

От заключението на изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза, която съдът кредитира в цялост, вещото лице е дало заключение, за това къде точно е настъпило ПТП/посоченото в ИМ/, скоростта на движение на лек автомобил марка „****“, peг. „№ ****** преди настъпване на произшествието, какво е било поведението на водача от техническа страна/същият е изгубил управление върху автомобила, вследствие на което 3 се е отклонил странично и е нанесъл удар по управлявания от ищеца инвалиден скутер, при което и двамата участници са напуснали пътното платно/. Вещото лице е дало заключение, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати удара, а ищецът не.

От заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира в цялост, вещото лице е дало заключение, за това какви травматични увреждания е претърпял ищецът/диафизарна фрактура на костите на лявата подбредрица, счупване от компресионен тип на тялото на първи поясен прешлен и контузия на гръден кош/, проведено лечение/хоспитализация на два пъти, при първия е извършена мануална репозиция на фрактурата, а при втория е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата/, това, че след всяко изписване ищецът се е нуждаел от 20 дни за антикоагуалантна терапия за дома, нужда от специална диета богата на калции, която да се предпише от специалист. Наред с това, вещото лице е дало заключение, че с оглед претърпените травматични увреждания е било препоръчително ищецът да има болногледач, както и закупуването на интрамедуларен тибиален пирон комплект с винтове и разширен пакет и колан за кръста AR-SO-01. По отношение на нуждата от рехабилитатор, вещото лице е посочило, че за правилното възстановяване е било необходимо провеждането на рехабилитация в специализирано лечебно заведение, където да се издаде история на заболяването, както и това, че в първите два-три месеца след травмата предвижването на ищеца е било затруднено, а предвижването му с градски транспорт би било крайно неподходящо.

По делото са приобщени и показанията на свидетелката Детелина Делева/живееща на семейни начала с ищеца/, които съдът кредитира в цялост като относими към предмета на делото. С тях се установяват обстоятелства около това какво е било състоянието на ищеца след инцидента, както и макар общо и абстрактно какви грижи са били полагани за ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

4

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните кумулативни елементи: застрахованият виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинило имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на застрахования; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника –застраховател, липса на доброволно плащане или оспорване от последния.

В конкретния случай, съдът намира, че се е осъществил фактически състав на имуществената отговорност на застрахователя, поради което следва да бъдат уважени предявените претенции на ищеца за разходи за закупуване на интрамедуларен тибиален пирон комплект с винтове и разширен пакет в размер на 3349,00 лв., който е закупен на 21.01.2025г. и за сторени разходи за закупуване на колан за кръста AR-SO-01 в размер на 125,91 лв., заедно със законната лихва от 16.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът намира, че другите претенции от страна на ищеца по своята същност се явяват недоказани. За нито една от тях не е представено писмено доказателство от ищеца за извършени плащания. Показанията на свидетелката Делева при наличие на абстрактност по отношение на време, място, начин, размер на извършване на плащанията, не е достатъчно да убеди настоящия съд за тяхното извършване. Макар и същите да се явяват евентуална логична последица при провеждане на последващо лечение и рехабилитация при ищеца, то това съждение не е достатъчно да се приеме, че тези претенции се явяват доказани по основание и размер, нещо повече същите не биха били и определени, дори и при наличие на ССЕ по делото.

Съдът намира, че следва да се остави без уважение възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищеца при настъпване на ПТП. От заключението на вещото лице се установи, че ищецът не е разполагат с техническа възможност да предотврати с поведението си настъпването на ПТП, за разлика от водачът на лекия автомобил, който е бил застрахован при ответника.

Следва да се остави без уважение и възражението на ответника, че след като няма данни да е образувана преписка или разследване по случая, с 5 оглед характера и степента на телесните увреждания на ищеца, то това е доказателство, че последните не са настъпили от ПТП. Имуществената отговорност по своята същност не е обусловена от наличието на наказателно производство, където следва да се установи дали има извършено престъпление, така и същото дали е извършено виновно от дадено лице.

Действително е възможно хипотеза да се води наказателно производство, наред с гражданско такова, но наличието на наказателно производство не е елемент от фактическия състав на имуществната отговорност при наличие на увреждане и претендиране на обезщетение от застраховател.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважат претенциите за сторени разноски за интрамедуларен тибиален пирон комплект с винтове и разширен пакет, сторени разходи за закупуване на колан за кръста AR-SO-0, заедно с претендираната законна лихва. Останалите претенции като недоказани следва да се оставят без уважение.

Относно разноските: