Присъда № 27 от 15.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27/15.02.2023 година, постановена по НОХД № 505/2022г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. * срещу А. М. К., ЕГН ********** с повдигнато обвинение за това, че на *., в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, като влязъл в жилището на адрес: гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, не изпълнил съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на *, въз основа на Решение № */* по гражданско дело № */2021 г. по описа на Районен съд - *, подлежаща на незабавно изпълнение и връчена му лично на *, съгласно която му било забранено за срок от 18 /осемнадесет/ месеца да се доближава до жилището на А. И. Х., родена на *, в гр. *, находящо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ * престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.

Съдът разгледа делото по реда на чл. 269 от НПК, с оглед обстоятелството, че участието на подсъдимия в производството по делото не е задължително, същият има назначен служебен защитник и са положени всички усилия, К. да бъде установен, вкл. с обявяването му за ОДИ, като до настоящия момент, въпреки положените усилия, местоживеенето му остава неизвестно.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия, моли подсъдимият да бъде признат за невиновен. Като алтернатива моли, ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание при приложение разпоредбата на чл. 78а НК.

След преценка на самопризнанията на подсъдимия на ДП, събраните по делото доказателства и изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. М. К. живеел заедно с баба си - свидетелката А. И. Х. в гр. * в жилище, находящо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ * Св. А. И. Х. подала молба до Районен съд - * по реда на Закона за защита от домашното насилие. В нея св. Х. посочила, че внукът й - подс. А. К. упражнявал над нея домашно насилие. Във връзка с подадената молба било образувано гражданско дело № */2021 г. по описа на Районен съд - *.

Районен съд - гр. * достигнал до извод, че спрямо св. А. И. Х. било упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от страна на К., поради което с Решение № */* г. по гражданско дело № */2021 г. по описа на Районен съд - *, съдът наложил мерки за защита на св. А. Х., срещу осъществено спрямо нея домашно насилие на *. и * г. от страна на К., като задължил подсъдимия да се въздържа от извършване на домашно насилие, 1 отстранил го от съвместно обитаваното със св. А. Х. жилище, находящо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № 39, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. Съгласно съдебното решение се забранявало на подсъдимия да доближава до жилището на св. А. И. Х. за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. В диспозитива на съдебното решение било посочено да се издаде заповед за защита, по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие.

Въз основа на съдебното решение, била издадена съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на *, подлежаща на незабавно изпълнение. Със съдебната заповед се налагали мерки за защита на св. А. И.

Х. срещу осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно съдебната заповед, подсъдимият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие, бил отстранен от съвместно обитаваното със св. А. И. Х. жилище, находящо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № 39 и му била наложена забрана за срок от 18 /осемнадесет/ месеца да се доближава до св. Х., жилището и и местата за социални контакти и отдих.

На *., подс. А. М. К. се намирал в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № 39. Същият влязъл в жилището, обитавано от св. А. И. Х., намиращо се на горепосочения адрес, въпреки изричното несъгласие на св. Х., като по този начин не изпълнил съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на * След като влязъл в жилището, К. започнал да нанася удари с юмруци по главата и тялото на св. Х., която започнала да вика за помощ, като тези действия били възприети от св. И. А. Б., който помогнал на св. Х. да избяга.

На място пристигнали свидетелите К. С. Д. и А. К. Н. - полицейски служители при Първо РУ на МВР-*, които задържали К..

На ДП, подсъдимият признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е бил гладен и затова е нарушил заповедта.

По делото са разпитани свидетелите И. Б., Константин Д. и А. Н.. Св. А.

Х. се възползва от правото си по чл. 119 НК и отказва да даде показания, тъй като има родствена връзка с подсъдимия – негова баба. Свидетелят Б. – очевидец, потвърждава изложеното в ОА, като заявява, че лично е помогнал на св. Х., тъй като подсъдимият я е биел. Свидетелите Д.о и Н. са полицейски служители, извикани по сигнал от св. Х.. Като са възприели, че същата е била разтревожена от действията на внука си, свързани с физическа саморазправа спрямо нея и са задържали същия.

Показанията на всички свидетели са взаимно подкрепящи се и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото е изготвена СПЕ на подсъдимия, чието заключение сочи за употреба на опиоиди, от страна на К., в резултата на което се проявяват поведенчески разстройства. Гореизложеното, според вещото лице, не прави лицето наказателно неотговорно, тъй като той разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си.

Като компетентно и безпристрастно дадено, съдът кредитира и 2 заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза.

Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че:

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на на *., в гр. *, кв. „*“, ул.

„*“ *, като влязъл в жилището на адрес: гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, не изпълнил съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на *, въз основа на Решение № */* по гражданско дело № */2021 г. по описа на Районен съд - *, подлежаща на незабавно изпълнение и връчена му лично на *, съгласно която му било забранено за срок от 18 /осемнадесет/ месеца да се доближава до жилището на А. И. Х., родена на *, в гр. *, находящо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ * - престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.

Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществени отношения свързани с нормалното осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат.

От обективна страна, престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действие, тъй като същият е нарушил заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на *.

Целта на ЗЗДН е осигуряване на адекватна и своевременна защита на пострадалите от прояви на домашно насилие. Основния принцип на закона е, че всеки пострадал може да потърси защита от домашно насилие и следва да получи такава от съда, ако са налице предвидените в нормативния акт предпоставки. При уважаване на молбата, съдът издава заповед за защита /чл.15, ал.2 от ЗЗДН/. Като гаранция за спазването на този принцип, в чл.17, ал.3 от ЗЗДН е предвидено, че обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

В чл.5 от ЗЗДН, законодателят е предвидил следните мерките за защита от домашното насилие:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на 3 пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че срещу подсъдимия е била издадена заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на *

По силата на този влязъл в сила специфичен съдебен акт /неподлежащ на обжалване/, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, К. е бил задължен да изпълнява забраната, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца да се доближава до св. Х., жилището и, намиращо се в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № 39 и местата за социални контакти и отдих. В абсолютен разрез със съдебния императив, подсъдимия е посетил жилището на св. Х. и дори започнал да и нанася удари с юмруци по главата и тялото. С горното, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК от обективна страна.

От субективна страна, това деяние също е извършено от К. при пряк умисъл. Той е бил добре запознат с категоричното и недвусмислено съдържание на подлежащата на незабавно изпълнение заповед, тъй като лично му е бил връчен препис от същата. С ясната представа за общественоопасния характер на поведението си, респ. за неговата фактическа и правна недопустимост, последният грубо е игнорирал вменените му със съдебния акт задължения - да не посещава жилището, предвиждайки общественоопасните последици, а именно че по този начин ще наруши заповедта. Подсъдимият е манифестирал пренебрежението си спрямо съдебната заповед и е решил, че не следва да се съобрази с нея и по този начин я е нарушил. Касае се за волеви и целенасочен акт на вменяем човек. У съдът не остана каквото и да било съмнение, че К. не е бил наясно или е нямал потенциал да разбере какво му е било вмененото като задължение. В тази връзка е заключението и на СПЕ, която е категорична, че както към момента на връчване на заповедта за незабавна защита, така и към датата на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Обстоятелството, че подсъдимият е посочил като причина за нарушаване на заповедта, тежкото си финансово положение, не могат да изключат нито обективната , нито субективната съставомерност на деянието.

Това е така, тъй като с деянието по чл.296 от НК се засяга не само сигурността на жертвата на домашно насилие, а и авторитета на един от стожерите на държавността - съдебната власт, в лицето на съдебните органи и техните актове, в случая подлежащ на незабавно изпълнение. Безспорно с неизпълнението на съдебния акт се засяга нормалното осъществяването на 4 съдебната власт. Нещо повече, налице е и обществена нетърпимост към подобен род прояви, предвид зачестилите случаи в обществото ни на актове на домашно насилие. Поради това и съдът намира, че такова деяние не следва да се толерира, а следва да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца към спазване на закона и с оглед превантивно въздействие спрямо останалите членове на обществото.

Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин съгл. чл.303, ал. 2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна А. М. К., ЕГН ********** за виновен в извършването на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало и признанието на ДП за извършеното деяние.

Съдът не споделя становището на защитата, че по отношение на наказанието на подсъдимия, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като видно от справката му за съдимост, същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК през 2017г.