Решение № 83 от 26.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. К., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.а Въззивно гражданско дело № 20265100500097 по опИ. за 2026 година С Решение рег.№ 80/11.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1370/2025 г. по опИ. на Районен съд – К., К. И. М. е осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря Н. К. М. от с. Я., общ. К. ежемесечна издръжка в размер на 255.65 евро /500.00 лева/, считано от 22.05.2025 г. до завършване на редовната й форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за присъждане на издръжка над уважения размер до пълния предявен от 800.00 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение К. И. М. е осъден да заплати Н. К. М. направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 191.74 евро (375 лв.) за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 368.13 евро (720.00 лева).

1

Въззивното производство е образувано по подадена от К. И. М. чрез пълномощника адв. Д. М. от АК – Х. въззивна жалба, с която решението се обжалва в осъдителната му част като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми, незаконосъобразно и немотивирано. Във въззивната жалба се сочи, че за да достигне до извод за дължимост на издръжката, съдът се е позовал единствено на показанията на заинтересования свидетел – майката на ищцата, която заявила, че не знае с какви доходи разполага в чужбина бащата, но била чувала от „общи познати“, че същият има висок стандарт на живот и приличен доход. В същото време не е изследвал нуждите на ищцата, доколкото по делото не са представени писмени доказателства – документи за платени такси за допълнително обучение извън безплатното образование или предстоящи разходи във връзка с образователния процес. Жалбоподателят счита, че в първоинстанционното производство ищцата не е извършила пълно и главно доказване по твърдените от нея факти и обстоятелства. Намира, че първоинстанционният съд не е извършил обективна преценка на възможността му да заплаща издръжка и това да е без затруднения за него, предвид липсата на доказателства за реализирани доходи.

Жалбодателят сочи, че в първоинстанционното производство не е взето под внимание обстоятелството, че е съкредитоискател по договор за банков кредит. В тази връзка намира, че ако реализира доходи от поне една минимална заплата в размер на 620.20 евро (1213 лв.) и заделя сума от 200 евро за погасяване на кредита си и в същото време заделя 255.65 евро за изплащане на претендираната издръжка, то би останал без доходи за задоволяване на собствените си нужди. При тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н. К. М. чрез пълномощника адв. Л. Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че е представено удостоверение от училището, в което учи, за това че е запИ.на в 12 клас и получава минимална стипендия. За доказано се счита обстоятелството, че единствено майка й осигурява нейната издръжка, която получава минимално трудово възнаграждение и плаща висок наем за жилището, в което живеят. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят К. И. М. не се явява и не се представлява. С подадена от пълномощника му молба жалбата се поддържа и се моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Н. К. М. не се явява, представлява се от адв. Л. Б., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част, като по останалите 3 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане е иск по чл. 144 от СК срещу родител, за присъждане на ежемесечна издръжка на пълнолетно учащо се дете до завършване на редовната форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Не е спорно по делото, че ищцата Н. К. М. е дъщеря на ответника К. И.

М., както и че е ученичка в ХІІ клас, редовна форма на обучение, в СУ „Й. Й.“, гр. К. през учебната 2025/2026 г. Видно от удостоверение изх. № РД-2184/04.11.2025 г., издадено от СУ „Й. Й.“, гр. К. ищцата получава стипендия по чл. 4, ал.1, т.1 в размер на 45 лв. месечно.

Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 29.01.2026 г., ищцата не притежава движимо и недвижимо имущество.

Видно от удостоверение №1535/04.11.2025г., издадено от „Теклас България“

ЕАД, майката

Н.

Б.

М. получава доходи от трудово правоотношение, които в периода м. май 2025 г. – м. октомври 2025 г. са в размер общо в размер на 10 334.97 лв.

От Договор № 026LD-R-011131/27.11.2024 г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ се установява, че бащата К. И.

М. е кредитополучател на сумата в размер на 44 400 евро, с още три лица – съдлъжници.

От показанията на разпитаната по делото като свидетел Н. Б. М. – майка на ищцата, се установява, че след като дъщеря й Н. навършила 18 4 години, бившият й съпруг преустановил плащането на издръжка и ги изгонил от семейното им жилище в с. Я. чрез адвокат. Понастоящем били на квартира в гр. К., за която плащала наем в размер на 450 лв. С консумативите за ток и вода, разходите по жилището възлизали на около 800 лв. месечно, поради което и тя не разполагала с големи възможности, доколкото месечният й нетен доход възлизал на около 1 200 лв. Сочи в показанията си, че бившият й съпруг живее и работи в Холандия повече от 20 години и по информация на роднини, заплатата, която получава, е 3 000 евро и нагоре. През м. септември, чрез кварталния инспектор го помолила да изпрати пари за началото на учебната година, но без успех.

Сочи, че дъщеря й Н. е в 12 клас и ще бъде абитуриентка. Иска да учи за медицинска сестра във факултети в Х., Стара Загора или Пловдив, а тя като майка няма възможности да я изучи.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото, се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

По делото е безспорно, че ищцата е пълнолетна, но не е навършила двадесетгодишна възраст (родена е на ******* г.), учи редовно в средно учебно заведение – СУ „Й. Й.“, гр. К., през учебната 2025/2026 г. е ученичка в 12 клас, получава месечна стипендия в размер на 45 лв., не разполага с други собствени средства и имущество, от които да се издържа. Безспорно е, че след 5 навършване на пълнолетие, баща й е прекратил плащането на издръжка, която от този момент се осигурява изцяло от майката.

Относно възможностите на бащата да дава издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря без особени затруднения, съдът приема следното: във връзка с въведените твърдения с отговора на исковата молба, че работата му в чужбина се състои в нискоквалифициран труд, тъй като не притежава висше образование и доходите му са непостоянни, че осигурява издръжка на малолетна доведена дъщеря, което било негово безусловно задължение и че има изтеглен потребителски кредит, с доклада по делото по чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е възложил в негова тежест да представи доказателства за получени доходи за период от една година преди завеждане на иска, за ежемесечните си разходи, за притежавано имущество, за задължение за издръжка към други лица. От тези подлежащи на доказване обстоятелства, ответникът е представил доказателства единствено за изтегления съвместно с други лица жилищен кредит. В тази връзка, непредставянето на доказателства за реализиран доход (макар и непостоянен) и за полагания труд (макар и нискоквалифициран), не може да се тълкува във вреда на ищцата. Ето защо, настоящият въззивен състав приема за верни показанията на свидетелката Н. М. по отношение на месечния доход на ответника в Нидерландия от около 3 000 евро, като неопровергани от други доказателства.

А твърдението на ответника, че има безусловно задължение за издръжка към своя малолетна доведена дъщеря е правно несъстоятелно, тъй като такова безусловно задължение родителите имат единствено към собствените ненавършили пълнолетие деца, като в случая той дори не е доказал, че има доведена дъщеря.

6

На следващо място, предвид установеното по делото, че ответникът е кредитополучател по банков договор за жилищен кредит, то следва и изводът, че е кредитоспособен, т.е. разполага с достатъчен финансов ресурс, доколкото такъв вид заем се предоставя от съответната банка само след детайлна преценка на доходите и платежоспособността на лицето. Отделно от това съдебната практика приема, че разходите, които някой от родителите прави за изплащане на заем за покупка на жилище или други вещи, не следва да се приспадат от общия му доход и не могат да го освободят от задължението за изплащане на издръжка.

С оглед изложеното следва изводът, че ответникът може да заплаща без особени затруднения ежемесечна издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря в размер на 255,65 евро (с левова равностойност 500 лв.), считано от предявяване на иска 22.05.2025 г. до завършване на редовната й форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст, в какъвто размер е основателен и доказан предявеният иск и следва да се уважи, като за разликата над уважения до пълния му размер от 800 лв. (409 евро) следва да се отхвърли. Издръжката се дължи ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

До същите правилни и обосновани изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди в обжалваната му част като правилно.

Предвид изхода на спора, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2026 г.

7

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 80/11.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1370/2025 г. по опИ. на Районен съд – К. в обжалваната му част, в която К. И. М., с ЕГН ********** е осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря Н. К. М., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 255.65 евро /500.00 лева/, считано от 22.05.2025 г. до завършване на редовната й форма на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА К. И. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Я., местност „И. р.“ № 51 да заплати на Н. К. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул.

„Б.“ № 35, офис № 310, адв. Л. Б., направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.