Решение № 191 от 18.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Сливен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200482 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от В. В. В., ЕГН **********, чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 25-0804007858/23.12.2025г. на ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева (255,65 евро), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Алтернативно пледира да бъде преквалифицирана санкционната разпоредба, като се наложи административно наказание на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Претендират се направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва 1 жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, като излага съображенията си за това. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде поискано присъждане на разноските.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 02.12.2025г. против жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № 4138604, за това че на 02.12.2025г. около 10.32 ч. в гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ № 2, управлявал личният си лек автомобил БМВ 530 с рег. № А 7155 НВ, като при извършената проверка в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в халето на регистрации на МПС, се установило, че автомобилът е с опасна техническа неизправност по изпускателната система, изразяваща се в това, че катализаторът бил заменен с резонатори. При извършена проверка с уред за измерване на шума с техническо средство Шумомер РСЕ - 322А, сер. Номер 200200955 нивото на шума при 4400 оборота било 90 дицибела при норма 80 дицибела, видно от СРМПС част 2.

АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, връчен и подписан от нарушителя на датата на съставянето му, като в акта било вписано, че няма възражения по него. Писмени възражения по съставения АУАН не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на акта административнонаказващият орган - ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен издал обжалваното НП № 25-0804-007858/23.12.2025г., с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева (255,65 евро), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки. В НП било отразено, че деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива. Изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

Видно от разписката НП е получено от жалбоподателя на 31.03.2026г.

2 като на 08.04.2026г. против него е депозирана жалба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание потвърди констатациите, обективирани в акта и показанията на св. В. - полицейски служител, свидетел при съставяне на акта.

По инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя бе разпитан св. Костов, от чиито показания се установява, че жалбоподателят работел в неговата фирма, която се занимавала с монтаж на климатици и поради оплаквания на клиенти за високи нива на шума от климатиците, свидетелят закупил уред за замерване на шума. Жалбоподателят му споделил за извършената проверка, за това как е протекла и за какво му е бил съставен акт.

Тогава св. Костов извършил замерване на шума от автомобила на жалбоподателя с неговия уред, при същото разстояние и обороти, както при извършената проверка, при което уредът отчел 80 децибела. Съдът не кредитира показанията на св. Костов. Недопустимо е въз основа на извършеното от него замерване на нивото на шума от процесния автомобил да бъдат оборени констатациите по акта.

Съдът кредитира писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. присъединени към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал.1 НПК, съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство, при издаването на процесното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

Съгласно приложените по делото заповеди АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице, НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба в размер на 500 лева - при констатирани опасни неизправности.

В чл. 10 от ППЗДвП са посочени повредите или неизправностите, при наличието на които моторно превозно средство или тегленото от него ремарке, се счита за технически неизправно. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, като понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.

Опасни неизправности по смисъла на §6, т. 73 от ДР на ЗДвП са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В т. 71 и т. 72 на §6 от ДР на ЗДвП са дадени дефиниции и на понятията незначителни и значителни неизправности.

В Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е посочена Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която в табличен вид съдържа следните графи: 1. Елемент; 2. Метод; 3. Причини за неизправност; Оценка на неизправностите – 4. Незначителни; 5. Значителни;

6. Опасни. В т. 8.1 от Методиката е посочено вредното въздействие шум, като съгласно т. 8.1.1 системата за намаляване на шума се проверя посредством „субективна оценка (освен когато техническият специалист прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото, в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер)“. В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на 02.12.2025г., в сградата на Сектор „Пътна полиция“ Сливен, в халето за регистрации на МПС е било извършено именно такова замерване на шума излъчван от неподвижното процесно превозно средство, посредством техническо средство - шумомер РСЕ-322А сериен № 200200955, който е бил годно измервателно средство, видно от представеното по делото свидетелство за калибриране, приложено на л. 39 от делото. Измерената стойност при ниво на шума 4400 оборота е била 90 децибела при нормативни стойности предписано от производителя 80 децибела.

В т. 8.1.1 от Приложение № 5 са посочени две възможни причини за неизправността, както следва: а) нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията; б) част от системата за намаляване на шума е хлабава, 4 повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане. С оглед естеството на констатираната неизправност, съдът намира че същата неправилно е определена като опасна по смисъла на т.

8.1.1, б. "б" от Методиката, а представлява значителна по смисъла на т. 8.1.1, б. "а" от Методиката.

Съгласно т. 72 от §6 на ДР на ЗДвП " Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. С разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 200 лева (102, 26 евро) за този, който управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани значителни неизправности.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице е неточност при посочване на санкционната разпоредба, с оглед вида на констатираната неизправност. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени санкционния акт има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК ) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно 5 нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано по време и място на извършване, установено е лицето, което го е извършило, обстоятелствата, при които е извършено са описани в достатъчна степен.

При издаване на

НП административнонаказателното обвинение е доказано с точното описване на обстоятелствата на нарушението. На жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото, на основата на предявените му фактически твърдения, е могло да изчерпи възраженията си по същество.