Решение № 165 от 24.07.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 165

24.07.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар: Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500287 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

С Решение № 64/02.03.2020г., постановено по гр.д.№ 589 /2019г. по описа на Девинския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВРгр.Смолян, бул. България № 67, област с адм. център гр. Смолян, представлявано от директора Николай Димов да заплати на В. Ф. П. , с ЕГН ****, от гр. Доспат, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Дъбраш № 18 сумите: 1/ 1 466.72 лева, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 23.12.2016г. - 23.12.2019г., 2/ 259.82 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата 2 368.76 лева от 26.01.2017г. до 23.12.2019г. 3/ 727.20 лева, на основание по чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на Министъра на МВР, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна за извършване на дейности, свързани със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно денонощни температури под + 10 градуса по С и над + 30 градуса по С през периода 23.12.2016г. 23.12.2019г., 4/ 115.65 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата 661.20 лева от 26.01.2017г. до 23.12.2019г. и законната лихва върху двете главници 2 368.76 лева и 661.20 лева от датата на исковата молба - 30.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането и 500.00 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 817/20.05.2020г. от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар Николай Митков Димов с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още, че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на работното време /между 22,00 и 06,00 часа/ и е заплатен своевременно по действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове, действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми, уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешите работи № 8121з791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и 6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби. Съдът не е съобразил решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна.

Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2 от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Ф. П. ,депозиран чрез пълномощника му адв.И.Пелтекова,с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба..

В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВРгр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Стратиева, поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемият В. Ф. П. , в писмено становище депозирано от пълномощника си адв.И. Пелтекова оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема длъжността младши автоконтрольор в участък Доспат, при РУ Девин, което е структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява,че ищецът за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР. Размерът на основното месечно възнаграждение за процесния период е, както следва: м. декември 2016г. – 673.00 лева, 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – 673.00 лева, 01.01.2018г. 28.02.2018г.

- 728.00 лева, 01.03.2018г. - 31.12.2018г. – 809.00 лева, от 01.01.2019г. - 890.00 лева. Трудовите възнаграждения се заплашат на 25-то число на текущия месец. За периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г., съгласно графиците и протоколите ищецът е отработил 193 смени, които се равняват на 1 544 часа. Отработения нощен труд в размер на 1 544 часа и не е превръщан в дневен труд. Нощният труд не е превръщан в дневен и не е бил умножаван с коефициент. Нощният труд на ищеца в размер на 1 544 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 oт Наредбата за структурата и opганизацията за работната заплата се равнява на 1 765 часа. На ищеца не е изплатено допълнително възнаграждение в размер на преизчисляването на нощния в дневен труд. Допълнителното възнаграждение, което би трябвало да се изплати за 221 извънреден труд се равнява на 1 466.72 лева. Размерът на обезщетението за забава, считано от 26.01.2017г. месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 23.12.2019г. е в размер на 259.82 лева. Размерът на полагаемата се безплатна храна на ден на ищеца е 3.60 лева. Размерът на дължимата безплатна храна за периода 23.12.2016г. – 31.12.2019г. е 727.20 лева, а дължимата мораторна лихва за забава за периода 26.01.2017г. до 23.12.2019г. е в размер на 115.65 лева.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба,както и обезщетение за левовата равностойност на дължимата безплатна храна и акцесорния иск за забава.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.

По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Районно управление-Девин по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.